Дайте ми селска ягода! Не – не искам помпозната ѝ нагласена братовчедка, расла под похлупак (в оранжерии) в Честър, Чичестър или в някое друго скучно място, където мотиките стоят в музей!
Да – в "гражданката" са налети повече пари за външния й вид, изглежда визуално в пъти по-привлекателна, по-алена ...

За Нея
Да пиша за любимата не смея,
ех, явно аз съм лош поет,
и явно да я лъжа не умея,
усеща всичко тя, щом малко не е в ред. ...

desesperada
Пабло Неруда - 20 любовни поеми и една песен на отчаянието
Para mi corazón basta tu pecho,
para tu libertad bastan mis alas.
Desde mi boca llegará hasta el cielo ...

Ако ме целунеш,
господ тебе ще целуне.
Ако ме прегърнеш,
господ тебе ще прегърне.
Ако ме оставиш, ...

Ноември се навежда като сянка
над голи, изоставени дървета.
И вятърът звъни с безброй камбанки
из пълни с шума есенни дерета.
Потръпваме под скучните чадъри. ...

Снощи те сънувах.
Ти беше боса.
Погалих косите ти, а ти се усмихна.
Бях очарован и се засмях звучно...
...и те целунах ...

устите им заших
от изнемога
портретите говорят
твърде много
превъртях ...

Като безбрежна нощ в косите понесена,
като пенлив ручей в мъглата пренесена,
чакам блестяща твоя взор кристален и блед,
усмихвам се срещу мечта, обгърната с лед.
Да заспивам в очите ти, устните ти хищно да поглъщам, ...

Татяна Живкова - ЖИВА
МЪДРОСТТА НА ДЪРВОТО
Разказ
Прибраха тихата душа на баба Станка в гроба, над който стърчаха килнати камъни с отдавна заличени имена на родата ѝ. Старата круша веднага посипа жълто-червеникавите си листенца за мир и упокой на угасналата женица. Комшийки и сроднички, някои по-въз ...

Пак стълбите на времето катеря
със люшнати от обич две криле.
И зная, че ще се намеря
в обятие на любещо сърце.
Сълза, ще се катурне по лицето ...

Дъждовно време- –
съвършено за раздяла,
сълзи скрити в плача на небето,
изгубени, без следа, прелели
от локвата в езера. ...

Когато спиш си толкова красива,
в съня ти се раждат чудеса.
На рамото ми с теб светът заспива
и се събуждаш - утринна звезда.
И спомени запълват тишината - ...

* * *
Не нахлувай, когато ти се прииска в живота ми.
Моля те.
Ти си силно момче, аз силно момиче.
Утре е Коледа. ...

Вдигнете завесата
Вдигнете завесата. Ще играя на воля.
Не е свършила пиесата все още.
Без режисьор. Имам си роля.
Няколко действия. Епилогът е после. ...

Аз не съм студената зима.
Нито съм горещото лято.
Със сигурност не съм ветровитата есен.
Нито съм странната пролет.
Не съм нощ. ...

Главната улица
Обичаха да излизат и да се разхождат по “Главната”. Особено вечер, след лекции. Това се беше превърнало в неизменна част от тяхното ежедневие. Тогава слънцето бавно се скриваше зад ниските, леко заоблени върхове на тепетата и отразените му в прозорците на сградите лъчи придобиваха нас ...

Делникът страдаше от хронична тютюнджийска кашлица. С дълбоки сенки под очите, той се задъхваше на всяка крачка. Но нямаше време да спре, да се огледа, да се промени. Бързаше, защото от него искаха пари, пари и още пари. Всички, които му се изпречваха на пътя и го отклоняваха от остро проскърцващото ...

Ето ме – пак сама,
стискам очи,за да заспя...
но не. Пак си тук, по дяволите...
пред очите ми,
а те нямаше цял ден, ...

– Тате, тази бялата птица каква е?
Момченцето сочеше към брега на езерцето, който бе зеленясал и отрупан с изсъхнали клони.
– О, това е чапла, сине. По нашите места често се появяват такива.
– Малко ми прилича на щъркел.
– Прилича, но не. Братовчедка е на щъркела. ...

Колко е лесно да стовариш юмрук
Върху някой, изпаднал във нужда.
Да кажеш: Аман от несретници тук!
Всяка несгода е глупава, чужда.
Светът е пълен с несретници. ...

Самотен Баща
Къде си, тъй любима някога за мен Жена,
къде отиде Ти, къде отиде Любовта?
Кълнеше се че ще бъдеш вечно Моя,
сега къде живееш си живота, своя? ...

Болката в очите ми
прави ме красива,
придава блясък,
бръчиците скрива.
Тъгата в сърцето ми ...

Пророкувам в нощта, под звездите.
Бродят тръпки в гърдите ми пак.
И в тълпата ти диря очите.
И те губя във страшния мрак.
　 ...

Прошка
Когато се научиш да прощаваш,
ще си пораснал вече, сине мой,
и може би в живота ще се справиш
ти по-добре от мен по пътя свой. ...

Водовъртеж
Водовъртим във блатото на Суетата…
И както сламките, водата ни отнася!
Илюзия е,че сме пъпа на Света,
че строгия ни глас, Вселената оглася! ...

Пей душа
В преспивна люлка ме люлеят
топлите и нежни чувства
вятърът с повея вече пеят
вълшебство не отсъства. ...

По „Опълченците на Шипка“ от Иван Вазов
Нека носят йоще! Да играят тото!
Пътищата нека, са тяхното мото!
Някой са надути, а други мълчаливи,
има и капути, има и диви... ...

И небето, и Земята
имат свое място в мен.
И водата, и тревата,
живеят ден след ден чрез мен.
В мен гнездата са си свили цвят и звук, ...

На дъщеря ми
И в дългите години на война
с мойта съвест - истина горчива,
не търсих аз победна тишина,
а себе си - в стихията бурлива! ...

Прозорците тъмнеят. Промъква се нощта.
Сенките се скриват под черно покривало.
Чуваш само стъпки, без следи в пръстта.
Небето - непрогледно е сякаш занемяло.
Съвестта потайно с тебе се заяжда, ...

копнеж
борба
кипеж
съдба
летеж ...

Честита ти победа, скъпи рицарю!
Ликувай днес, напий се до премала.
На пух и прах разби железни принципи
и хищникът в ръцете ти сам падна.
Пречупи го, постави на колèне. ...

Научи ли се мълком да обичаш –
Ела и нежно се сгуши във мен,
Животът си върви, а още сричаш
На любовта познатия рефрен:
Обичам те, без теб не мога! Двама ...

Несвързани детайли...
Предисловие:
...Когато има любов, има прошка, има живот, здраве, душа, желание да бъдем по добри всеки ден и тя е в малките детайли, превърнали се във велики мигове и тя не се забравя, не се сравнява, не се бяга, и нещата имат смисъл само в нея, а когато нямат смисъл и има само ...

Когато пристигна, всички ахнаха и така си останаха – с отворени уста. Въобще не разбраха откъде се появи, но впериха очи в нея като омагьосани. Странна птица беше, но пък невероятна! Облечена цялата в бяло, навирила глава, стъпваше грациозно с дългите си тънки крака и излъчваше сексапил. Носеше се т ...

Не искам смъртта от любов да се забави
и да се срещне с душата ми, потънала в пепел...
Не искам мечтите ми да се разбият на парченца
нито сянката на миналото ми да ги прегърне и спре...
Не искам реализмът да ме изненада, той е лъжа... ...

Погледни отвъд през стъклото
и полупрозрачните пътеки,
отведи мечтите си към небето
и до безумие просто разпръсни ги...
Извиси ги едно по една до звездите ...