Не гледай
със злоба в лицето.
Не бъркай
със злъч във сърцето.
Не сривай ...

По тревата пристъпвам – тиха и боса,
като ангел съм, само любов и душа,
лъч погали и стопли ръката ми росна,
със усмивка посрещам и днес утринта!
Не ме питай защо съм ефирна коприна ...

Влакът
С всяка секунда, като часовник,
чувам как релсите тракат
и от изпуснати думи виновни,
отдалечава ме влакът. ...

Днес избрах си да скитам по бистрия смях на росата,
да се къпя в искрите горещи на огнени клади
и да бродя, без път и сама, през дъха на полята,
и да вдишвам зеления сън на цъфтящи ливади.
Само тук и сега, само този ден носи ми сила ...

УМОРЕНО ВЪОБРАЖЕНИЕ
Въображението кротко седна до мен,
виновно погледна и сведе глава.
Бе проумяло, без сили за идния ден,
че не може да промени то света. ...

Дайте ни право да бъдем достойни маймуни.
Пак ще смърдим и ще си ровим в носа,
но ще сме вече за вашите погледи други.
Интегрирайте, моля ви, глупостта.
Ние не искаме вашите тлъсти пържоли. ...

Все търся те в неспирен бяг...
Морета аз преплувах,
в небето полетях,
във сънищата те сънувах,
НО ПАК НЕ ТЕ ВИДЯХ... ...

Някъде,
в някой си вагон
на виенското метро
казваш, че си срещнала поет с писмо.
Двайсет метра под земята, а той ...

You were a song across the death
You were a true across the lies
You were: my soul, my eyes, my breath
You were the boy, who taught me how to rise...
You were a ghost, a dream, a wish ...

Аз и ти предизвикваме окръжност
в някаква си равнина.
Успяхме двуизмерно да се свържем
някъде в безкрайността.
Любовта математически точките подрежда, ...

Когато сърцето ме кара,
душата ми казва прости.
Поисках да сваля товара,
времето над мен свисти ли, свисти.
Когато с душата поискам, ...

...Луда...
(Посветено на Б. )
Избухвам в рой сълзи,
избухвам в порой от динамити!
Знам, че си свикнал да си ...

Когато в нас магията изчезне
и тръгне си унила... За беда.
Изгася тя звездите белоскрежни,
отстъпва мястото си на скръбта.
Прибира си крилата да отдъхне ...

Ще се върна отново
при онова резенче лято,
където се скрихме от хората.
Ще потъгувам, приятелю.
Ще тъгувам за кея, за бриза, ...

(Превод от македонски)
Тогава, когато мислим, като капиляр
ни докосва безсъзнанието;
знаем, че гравитацията
е силата, която привлича ...

Не стой на гроба ми и не плачи:
не съм във него и не ми се спи.
Летя сред поривите на безбройни ветрове,
блестя в снежинките на бели снегове
и осветявам най-узрелите жита. ...

Не ме орисал Бог със красота,
от кукленската - бледа и безлична...
На вид мушица, но със ум в главата -
не трупам суета първична.
Не страдам от комплекси и държа ...

Отвори си капаците, мила!
Вън е лято дъждовно и свежо.
Под капчуците врабчовци сиви
нещо ровят в земята с надежда.
И не сещаш ли чистия въздух? ...

Разпусна си косите пролетта
и побеляха паркове, градини,
разхубави се старата гора,
видяла лоши и добри години.
И върнаха се птиците от юг ...

/след една „Раздяла“/
И махам аз, обляна във сълзи,
но нямам сили да продумам:
той, влакът още е далеч, пълзи,
но в мислите ми вече си изгубен... ...

...Любов от море - вода и сол...
Когато съм с теб, управлявам рула на кораба и на вятъра,
който ми показва посоката и вървя към щастието и към живота...
И от тогава, губя се в това море от сълзи и звезди и винаги ще е така:
губя се и пея като сирена, но знам че не е нужно да те омагьосвам, друга е м ...

Лудият вятър
Духна южнякът. Нейде отгоре
сметна, че вече е време,
скрит в белокорите стари тополи,
глътчица въздух да вземе. ...

Във "време", където "доброто" се измерва с "думи" и "действия", а съзнанието предоставя безброй възможни реалности,
нищо не би фигурирало като понятие,
ако не бе заета позиция от коя страна ще се "усеща" монетата.
Не усещай, не мъчи душата си,
получи знание за това, което "твърдиш", ...

Огледало на езеро, чезнещо в здрача,
покани луната... и тя се яви;
срамежливо надзърна иззад гората,
посипа с прашеца си летни треви,
оцвети тишината, нагази водите, ...

Кой си ти, че май забравих?
Виждам във очите ти сълзи.
Какво очакваш-да простя ли?
Нима си този, който ме рани?!
Не помня твойто име. Съжалявам. ...

Кой ме обрече
на тая безлунна самота?
Кой заглуши шепота
на върбови листа?
Кой разруши гнездото лястовиче ...

Напускам гнездото за първи път. Покатервам се до ръба и поглеждам надолу. Погледът ми се устремява към най-ниската точка, където се подава един дебел корен, а след това и тялото ми поема по зададения въображаем курс. Въртя се надолу и докато широките листа ме обгръщат като паяжини и забавят моя ход, ...

Майчице Българийо,
силна, величава,
стоплила в прегръдка Младенеца,
в мир иконописана
с ореол от слава– ...

Поседни, поседни ти до мене.
Още миг, само миг и ще хлопна вратата.
Няма никакво, никакво време,
само миг, да отлитна със вятъра.
Не знам да дарявам със вечност, ...

Във рибарската му хижа,
на по чаша чай със ром,
разговорът пак се ниже,
ту за улов, ту за дом.
-Бай Стояне, разкажи ни ...

Първосигнално
Човек се ражда. Първи стон.
Първо мляко. Първа жажда.
Първи стъпки. Пръв нагон.
После, всичко се изражда! ...

Животът все ме разплаква,
аз пък му се смея.
Свирепо ме гледа вещица -
майната ù и на нея!
Аз съм нещо ...

„Клошàрия“ ли
е най-тъжното ѝме на
една страна?...

„В лошо възпитания човек смелостта се превръща в грубост, учеността – в педантизъм, остроумието – в палячовщина, простотата – в недодяланост, добродушието – в ласкателство.“
Джон Лок /1632-1704 г./ - английски социолог и философ
„За възпитанието на детето се изисква много повече проникновено мислене ...

ДВА КОША
Това е най-бавният тролейбус. Винаги идва навреме, но за сметка на това – рядко. Като спомен за щастие. В интерес на истината няма много пътуващи в него, добре са преценили. От управата на градския транспорт винаги гледат да не се минат, та автобусите, метрото, тролеите и всичко друго да е ...