Отново ще напусна този бряг.
Във нощ от летен зной земята бяга.
Аз спомени загърбвам. С експрес влак
на отпуск и почивка точка слагам.
Под пълнолунен диск, усамотен, ...

Ръцете вече не ме слушат.
Краката пък не ме държат,
но думи благи в мен се гушат
и ангели над мен кръжат.
И бели снегове над мене ...

В какво се превърнахме, хора?...
Такива ли бяхме, такива ли станахме-
да бъдем, не чужда опора,
а просто - сеир наблюдатели.
Къде ни отидоха чувствата ...

Искам
Да те целувам постоянно -
задъхващо и безумно.
Да ме зовеш примамно,
да крещиш без думи. ...

след трите дни на радост и празнуване
морето знае кой не притежава колене
със него всички мълчаливо се сбогуват
и само смелите крещят: “довиждане море!”
признават сушата и в пясъците ѝ отплуват ...

несбъднатостта
на любовта живее
в стих или (в) мечта

Аз чакам те в съня ми да ми дойдеш,
да ме прегърнеш задушаващо дори,
сърцето си във мойто да разтвориш,
душата си да слееш с мойте дни.
Прекрасно се усмихвай със очите, ...

Всичко в живота ми си ти!...
Като че пролетта ражда смисъла на сутринта?!
Тази красота притежава и любовта ни вечна...
Като че нощта ни съблича и ни носи радостта?!
Тази ария е възхвала на живота ни-романтична... ...

Позвъни се. Спиридон потропваше нервно пред вратата. Забеляза, че тя все още не беше сменила скъсаната изтривалка.
Соня се спотайваше зад шпионката.
- Пфууу, пак тоя Спири.
Виктория отвори и видя огромен букет цветя. Зад него се показа Спиридон. Тя се смути и му каза, че Соня я няма.
- Как, нали дне ...

На баба ми мекиците бяха весели слънца,
неомърсени от агресията на днешната суета,
недокоснати от манията за непържена храна,
бабините ми мекици бяха усмихнати деца.
На баба ми мекиците миришеха на доброта, ...

Егото
Ех, това величествено его!
В нас забито здраво, като клин.
Всички ние сме родени с него
и не можем да се разделим. ...

Нощта беше дълга. Вълнението беше взело превес и безсънието надвиваше умората от цялата трескава подготовка. „Дали прибрах всичко? Да не забравя личната карта. Дано няма задръстване. Ами ако закъснея?“ Не е за вярване как всичките ти страхове могат да ескалират със скоростта на светлината само за ня ...

Две петлета все намират
време за да се препират.
Скачат двете и се перят
силите да си премерят.
"Нека да ти е пределно ясно, ...

Жар, жарава, чувства, плен...
Изгонени от храма бяха!?
Изгонени дори без свян,
добрите, тихите, смирени хора.
Изхвърлени със грубост ...

Бабъ Ели мъ извикъ
в Бъкингамския двурец
и зъ тебе мъ ръзпитвъ.
Аз зънесух и винец.
Мислих си, чи ши си оди ...

Студено ми е - огън запали
и сгрей лицето ми със топла длан.
Магьосник си - магия изречи,
не са ти нужни кремък и прахан.
В душата ми пристъпва тъмнина, ...

Моторите ли? – те са във кръвта ми!
Израснах с тях в масла, бензин и дим
под покрива на техникума „Сталин”
и спомените от класа любим.
Прибрал под мишка шапката с кокарда, ...

Студът приятел, щипе по лицето
висулки от кристал по стрехите реди
засипва с бяла пелена полето
със снежинки нежната елха краси
Студът намръщен, през заледеното стъкло поглежда ...

Пулсира още градската легенда
разпиляла се по улиците като нар.
А ние с тебе в мързеливата неделя
крояхме планове за бъдещия свят.
Чаят с дъхавата мента, ...

Забравих устните си...
в мисълта ти,
за да те топлят
и изпиват през нощите,
когато ме няма.... ...

Всеки човек има нужда от рамо, на което да се опре в труден момент, от добра и насърчителна дума, от разбиране, нежност и любов. И истинските приятели са хората, които удовлетворяват тези наши нужди. Приятелят е като дъгата. Озарява живота ти, докато минаваш през бурята. Приятелят те кара да се чувс ...

С крилцата си пъстри
приличам на цвете.
Навън ще ме видиш
и пролет, и лете.
На горска полянка ...

МОНОЛИТНОСТ НА ЛИЧНОСТНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ.
Това не е третирана тема във възпитателните доктрини и концепции на България, както преди четвърт век, така и преди по-малко от четвърт век, та и до ден днешен. А и в бъдещето тъмно, съвсем ще е мътно на българина това понятие МОНОЛИТНОСТ НА ВЪЗГЛЕДИТЕ на отделна ...

Аз вече други празници празнувам
и с други хора радости деля,
за други срещи тайничко жадувам
и храм със други ангели строя.
Дали ми липсваш? Понякога. Не зная... ...

Хей...
Заваля!
Ще закатеря планината,
Ще загриза гората рид по рид,
През локвите, реките и сланата, ...

В тъмна, полупразна стая
Лежа и чакам края
Тишина ме тласка към полуда
Дявола се появява по принуда
В тъмна, полупразна стая ...

Когато
Когато Любовта си отиде,
когато превърне се в "уважение",
когато двама души просто са заедно
и не се очакват с нетърпение. ...

Ти чуйш ли ги, българино?
Усещаш ли ги?
Там, на Батака загинаха невинни души.
Ти молиш ли се?
Как спиш през нощта, когато знаеш, ...

Къде си седнал!
Къде си седнал, сине мой?!
Не виждаш ли,
че туй е шведска маса?
О, ти за мене ...

Със вятър - безсрамно разгърден,
наклонен ме дъжд заваля.
А облака - горе разсърден,
в гнева си съвсем потъмня.
И всичко в земята накваси. ...

Събуждам се – усещам те до мене –
спонтанна, жива и неизтощима.
И моля се да бъдат удължени
секундите щастливи, щом те има.
Прегръдка всяка с теб поражда нова, ...

Отскоро съм в квартала и не познавам нито къщите, нито улиците, нито магазините. Веднъж бях тук съвсем случайно, хареса ми и после се настаних в квартирата, близо до големия двор с градинката. Гледам децата как си играят там и им се радвам...
Сега обикалям наоколо. Все пак, трябва нещо да се яде, а ...

Да взема огън
Любов.
Чувство, което те крепи,
чувство, което преминава
като тръпка по тялото. ...