В таванската стая подът е дъсчен
и в него е крива дъска.
Щом я наместя и с пирон я забия,
подреден е отново светът.
Аз стоя и просто си гледам, ...

Някак кротко тече си живота,
забравяме бързо отминали дни.
Объркали често музикалната нота,
песента е фалшива лошо звучи.
Раздаваме обич а тя е парлива, ...

Привлечени от топлината му, затискате
предишните си сънени въздишки.
Животът вместо на поискване,
върлува като болест и ме плаши...
Обречени от приказките си не чувате ...

висината се взира в прозореца
на затворен в завесите свят
и по сенките търси у хората
силуета на свой стар познат
тя не знае дали ще намери ...

Тази рецепта е отпреди тридесет и повече години, но и до ден днешен върши работа. Научих я от един хижар, затова така съм я кръстил. Хижарят не ми даде рецепта, то не съм и искал. Тинтири-минтири, младежки години, всичко е интересно, особено момичетата. Да, ама като няма къде, какво правим? Отиваме ...

Терор
Звъни камбана. Тътен. Ужас.
Човешко въплъщение на мними богове
разпалва животинските инстинкти.
Насилието впряга стари врагове ...

Всеки има свойта Одисея.
Изборът изобщо не е лесен.
Блокаж с тъга или пък се смея.
Реалността - избор безсловесен...

Каква умствена нищета – Медийни прозрения на неграмотните!
– Демократична инвазия в арабския свят?
– Европа без граници?
– Чиновническо управление на Европа?
– Интегриране – Мулти-култи модел?? ...

Казахме си „Сбогом!” и дотук
бяха споделените, любовни поеми.
Времето отмерваше като капчук
наближаването на плавните промени.
Твърдиш, че косата ми вече не ухае ...

Сладкарница на мечтите
Преди много години, някъде далеч от тук живяло едно малко момиченце. То било слабичко и бледо. Рано останало без родители и било принудено да прислугва в богаташките къщи, за парче хляб и подслон. Помагало и в домакинството на една възрастна жена и често му се налагало да тича ...

При теб отново идвам аз
да усетя твоята магия.
От очите пълни със екстаз
със щастие да се напия.
Отвън нощта искри. ...

Ръка си протегнала, на прага застанала
косите полепнали върху потната гръд.
Краката са боси до кърви одрани
щастие търсили под път и над път.
Очите зареяни нейде високо, ...

Две стени - и празно по средата;
две тела - и по средата - ти
мълчание, ненавист, страх;
ти, но аз не те познавам
вик, тътен, а после - тишина ...

Бели спомени идват неканени,
бели думи безпощадно кръжат,
бели мисли очакват пробуждане,
бяла любов търси път...
Бели птици политат в безвремие, ...

Не вярвай на мъжете
със сини очи.
Приличат на океани
които сбъдват мечти.
Погледнеш ли в тях ...

Времето е
нежната артерия,
която пълзи по врата ти
като паяче -
толкова бавно, когато те няма, ...

Ще тръгна тихо, без да ме усетиш,
и тихо ще затворя празнотата,
не искам и за миг за мен да светиш,
да, късно е, прегръщай се с вината.
Брутално ме обсеби, само твоя, ...

Една любов на прага ми стои.
Не иска и не пита - просто чака
минутата, в която ще заспи
неверието, в ложето на мрака.
Една любов, родена от смеха, ...

С теб май бяхме
безбожно еднакви,
а това
е природно табу.
Ти бе гърнето. ...

Преди дни България благоволи да посети, както тиражираха медиите, една от „легендите” на Манчестър Юнайтед: Норман Джон Уайтсайд. Поканен от националния фен-клуб на „червените дяволи” ирландецът направи някои доста провокативни изказвания за Бербатов, които хейтъри с наслада повтарят по всички форум ...

Неунищожимата верига, с която бяха оковани предците ни, не стоманената, а моралната - тя все още държи неподвижно ръцете ни.
Толкова много избори, толкова перспективни решения, а всъщност в сърцевината на всяко от тях лежи принуденост. Всеки избор е възел от безкрайната верига, която не престава да ...

Ще бъда онази жена
Когато стопи се снегът в душата ми, с бяло покрита,
а вятър отвее дъжда и тъмния облак в очите,
когато сърцето прости и скъса коварната мрежа,
тогава светът ще искри и поглед пред мене ще свежда. ...

Самотникът се крие от тълпата...
За него всеки звук е бреме,
насищащ извора на сетивата му..
с мастилените рими,
върху лист,рисува майско цвете. ...

И бухалите
в клоните не спяха,
когато в залеза нощта се стЪмни.
Но във една-
дори прогнила, стряха ...

Тя беше разплакана, но и усмихната. Сълзите от трепетно вълнение се стичаха по кадифената ѝ кожа, носейки със себе си малките частички от гарвановата маркова спирала, която подчертаваше сините ѝ очи. Тоалетната беше неподдържана, въпреки привидно лъскавия си вид, но пък притежаваше това огромно огле ...

КЪДЕ НАЙ – ВЕРОЯТНО СЕ НАМИРА ГРОБЪТ НА АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА?
..
...”И наистина, който постоянствува докрай, за него са неописуемата радост и големите дарове на признателност от българския народ”.
Васил Левски
Много са споровете около гроба на Васил Левски, и за това не искам да изпадам в ненужни п ...

Казах "Довиждане" на нравите.
На старите, на новите и... твоите.
Побягнах, но се спрях задъхана –
глезените ме боляха от оковите.
Обърнах се и забравих накъде съм тръгнала. ...

Загубих те завинаги. Загубих те.
В живота ми е пусто и е празно.
Боли ме и ми липсваш до безумие.
И да те чакам да се върнеш е напразно.
Не ще докосна повече ръката ти. ...

Мисълта лети
За любовта, за миналите дни
в люлякова нощ буден остани,
че в този ден си огрян и се роди
и още мисълта ти красива бди. ...

В неволя, от обществото изоставена,
но от сластолюбците незабравена,
тя е сама в този свят лош, грешен,
това превърнато е в бизнес успешен.
Наслада ще има, сече тяхното пипе ...

Ще премина на пръсти край мрака,
а в гнездото на лунна любов
южен вятър все още ме чака
със целувки и тих благослов.
Ще прегърне ли той в тишината ...