Есенни мисли в нюанси притихнали...
Листи отронени
минало в спомен усмихнали.
Есенна обич късно времето спряла.
Мил кръговрат ...

Хубав е днешният ден.
Така приятно припича.
Само Витоша е леко мъглива.
Чува се смях на момиче.

Любов? Това е нещо, в което никога не бях вярвал, докато не срещнах нея. Тя беше причината да се будя нощем и сърцето ми да се свива, тя беше причината стомахът ми да се свива на топка щом спомена името ѝ, тя ме накара да усетя какво е истинската любов. Проблемът беше там, че аз бях срамежливото мом ...

Късно вечерта Борил ми звъни:
– Пред входа съм, ще ми отвориш ли?
Поглеждам го изненадано, но натискам домофона. След няколко минути той е при мен. На квартира съм в малка таванска боксониера и обзавеждането се изчерпва с диван, масичка и малка секция. Има и мини боксче, по-скоро някаква чупка в сте ...

ТРЕТА ЧАСТ
БУРГАС
- Къде отиваме, скъпа? - Симона шофираше без ясна посока.
- Ще видиш, когато пристигнем!
По време на пътуването, двете бяха разменили едва няколко думи. Ангелина имаше нужда да помисли. ...

Преди повече от пет години –
съградиха тихо горния ми свят,
доверих ти мен, казах ти: Води ме!
Беше млад и с младостта си бе богат.
Млада бях и аз, логично ...

Парадоксите на Интуицията
( или не кратък трактат за Архимед, Паисий, Хитлер, Тюринг, Тома Спространов, Макс, Времето иии… енигмата на Любовта!)
Томата подхваща количката натоварена с Любовта на живота му ведно с невръстния четирикрак кръщелник и с бодра стъпка подкарва живото си карго към вратата.
...

Пуста гара. Стар перон.
Пристига здрач.
А лампа скърцаща и разлюляна
разхвърля бледа светлина
току наляво..., ...

Рисуваш всеки мой ден
Открих те и на теб се посветих.
Години прекарах, за да те намеря.
Сега си тук и ще те прегърна,
преди да решиш, че можеш да си тръгнеш. ...

Отново е есен – дъжд и мъгли,
и жълто-оранжева гама…
Навярно и Господ в момента тъжи
за лятото, в слънце обляно…
А, някакъв стар, депресивен синдром ...

Овошката е дюля
със жълти плодове.
В зелената кошуля
накацали са те.
Погълнало нацяло ...

НА ПОЗНАТИТЕ
На хиляди познати се усмихвам.
Познанствата изпълват моя ден.
След срещата със някои утихвам,
а други са, дразнители за мен! ...

Дали защото
те обичам,
та светът
е в синьо...
Или пък- ...

В свят на принадлежности
и хора с емблеми -
каква неизбежност е
да рухват системи!
При горки учения ...

Какво би ти направил ...
от любов
за тази, истинската,
от която те боли
до болка, ...

Моята любовна карта...
Имам твоята прегръдка
и пресича всяка моя крачка
на ръцете ти, между моите
като душевна карта на тялото... ...

Пак рейса ни в селото се дотътри
и тежко спря с звънтеж на ламарина.
Аз седмици броях и толкоз пъти
мечтаех си със него да замина.
Че къща в следвоенната ни криза ...

разместване на
гласни от „(с)писател“ към
„(С)ПАСИТЕЛ“ вòди

Развиделява.
Още полумрак е.
Превитите дървета се изкашлят.
По голите им бронхи
кукувича прежда е загърнала клонаците. ...

Есен е
Бързо смали се, красивото лято.
Днеска дойде есента.
С птици на път и багри богата,
да преобърне света. ...

Отчаяно неловко те поисках,
възторжено нахално каза "Не!",
мечтите ми във шепите си стисна
и в мен завяха силни ветрове.
Нарамих болката си полудяла, ...

Когато се спуска вечерният здрач
и щурците бавно замлъкнат,
аз притварям очи и потъвам в съня,
в мойто царство на нощния вик.
И политам на облак от звезден воал ...

> ∞
>
>
>
> Още щом усетих у нея отговор на чувствата си, разбрах, че започвам да я обичам безсмъртно и дълбоко, че я искам само за себе си и че всичко, което ми се случи оттук нататък, ще е свързано с нея и ще се дължи на нея. ...

Тук всичко е наопаки, изгрява,
от запад вечер слънцето във пет,
мъртъв живите заравя,
а във реката плува самолет.
В четвъртък тука не вали, ...

Във нощите прогонили съня ми!
В тъмата на заблудената душа...
Лежах вперил поглед в тъмнината,
и търсех собствена вина!?
Не бе една,дори и две не бяха... ...

Покапва болно есента
по уморените дървета
и непростима самота
във утрините синьо свети.
Полето босо, без мечти ...

Стига вече Надеждата е възпявана в песните,
не разбрахте ли !!! ....
не разбирате ли, че тя остава най-недъгавата злина,
която не успява да излезе от кутията на Пандора
заедно със своите събратя и посестрими ;) ...

Пристигна като пакостник в живота ми -
не съм го канила да влиза. Да остава.
Не му и трябва - легна на леглото ми
(със него всяка нощ заспивах на жарава).
Когато сутрин ставах, ме разрошваше ...

Да забравим днешните ни грижи,
да не събличаме отминалите дни
и нека любовта отново ни сближи,
и бъде мост за нашите мечти.
Че ме обичаш, вярвам го безкрайно ...

(измислена случка)
За колко давате цветята? -
попитах възрастна жена.
Изглеждаше ми тъй позната
и озарена в светлина. ...

Септември...
Септември се разстила по тревите
Чертае кръгове във синьото небе
Изгражда път нагоре към мечтите
Извиращи от моето сърце ...

ВТОРА ЧАСТ
ЯМБОЛ
Още с влизането във входа, сякаш камък падна от доскоро свитото сърце на Ивайло. Чувството бе прекрасно. Отново у дома, сред семейството, сред най- близките. Той добре осъзнаваше, че адаптирането към обществото, ще дойде постепенно. Този нов свят му предлагаше далеч по интересни и р ...

(Загубени завинаги в нея...)
В очите ти виждам истината
на сърцето ти, любими мой...
в едно цяло с тази на моето...
...С прозрачна постепенност ...

Когато ти е тъжно, когато си сама,
когато черна буца в гърдите се е спряла.
Вземи си огледало. С усмивка. Без вина.
Повтаряй безконечно:"Душата ми е бяла!"
Когато облак тъмен запушил е небето. ...

Непростимото да простим
Да не съм пролетта в твоя живот.
Тя отдавна е вече отминала.
Да престанеш,все сам да живееш като скот,
толкоз много пътеки, изминал. ...