Ние сме някакво нищо в голямото време,
безименни атоми в безкрайното цяло,
глупави полюси на малък магнит,
от вода, и от въздух, предимно съставени,
частица от нищото, натам се стремим! ...

Обиждаш го, а те гледа от къс месо,
че не си станал човек се срамува.
Учил те, а ти го храниш с хляб и сол,
радва ти се е, а го караш да гладува.
А когато дойде ден и го загубиш ...

Времената,
когато пресичахме
света заедно
И заедно
беше жизненоважно, ...

Големите не правят така
Големите не правят така.
Не заспиват с плюшена играчка в ръка.
Да, големите не правят така.
Заспиват в самотни въздишки. ...

***
Р.Чакърова
Онези, недовършените покриви...
Набиват се в очите на цветята.
И тук... съвсем се виждат от високото - ...

> с натежал цвят
> от юнски плодове
>
> ягодово червено
> ...

БЛАГОДАРЯ ТИ, МАМО
Благодатя ти, мамо, че пожертва младостта си и наруши обета пред баща си!
Благодаря ти, мамо, че запази смелостта си и с търпение и сила постигна ти целта си!
Благодаря ти, мамо, че си ме родила, за да облагородя и оправдая твойта сила!
Благодаря ти, мамо, че от залъка си се отказ ...

Въздишката разделя устни
както Моисей дели море,
кръговрат цари на чувства,
и ти земя си; аз - небе.

Цял живот не ми помогна.
Само гледаше ме от далеч.
А мойта мила майка - скромна,
мъчеше се даже и за теб.
Добре, че беше тя - силна, ...

По Канал 1, аз виждам
Гняв! Побоища безредни,
Село останало без ток.
Протести осем дни поредни.
През прозореца, аз чувам ...

Със сламка пиеш душата ми.
Дни безлюбовни.
Дяволско време.
Режа косата си.
Стълба плета. ...

Днес мислите ми са като
дъждовен облак...
Объркани и хаотични,
изпълнени със злост и егоизъм.
Стремящ се да разпръсква хлад. ...

„Бепросветно тече утрото без светлината на твоите очи”
Павезе
В прозореца със тъмните пердета
отломките на спомените плуват.
В безсънна нощ бродира силуети ...

Нощта пренесе ни двамата
в миг на въздишки осъден.
Заедно ни унесе в забравата
и просто решихме да бъдем.
Погледите луната ни вплете, ...

Тиха, прохладна утрин.
Присъствах, не, участвах в едно велико тайнство – тайнството на кръщението. Свещенодействие на видимо и невидимо, на физическо и духовно раждане, в което жрец бе самият Бог, храм - малка точка от вселената – Земята, а кръщелник бе Слънцето.
Храмът спеше притихнал. Запалени све ...

Истина
Пиша за своите истини аз сега,
във всяко стихче се усеща тя.
Истината имала много лица.
Не не съм съгласен с това! Истината е една! ...

винаги
(или само понякога)
между нас виси
огромната опасност
да се влюбим безпощадно ...

Ще си останеш в мене така,
като измислено цвете красиво,
като невярна мъжка съдба,
избягала от бяло венчило.
Морна ще те нося, като жажда, ...

В школата за радисти взводен командир ни беше старшина-школник Валери Цветков. В началото на военната служба той ни запита дали знаем как се казва и сам си отговори: «Казвам се старшина-школник Цветков.» Един от нас, за да покаже знание по въпроса, добави: «Валерѝ Жискар Дестен.» (Той тогава беше пр ...

Ту съм река,
мътна, бучаща и зла,
влачеща всичко по пътя,
давеща собствена мъка,
ту ставам бистра сълза, ...

...По бузата на една поема...
В светлината на душата ми
ти си зората на този бряг,
където само твоята усмивка
и морето ме пазят и държат... ...

Днес във нашата градинка,
гост ни долетя, калинка.
Бе решила, тя самата,
да е доктор на цветята.
Силно си крилца разпърха, ...

Наричат ежедневието – „сиво”.
А то приема, че такова е и се смирява.
Макар че би могло да е красиво
и обич, и надежда да раздава.
Кой отговорен е за сивотата ...

Сега съм равен на света –
пръстта, небето, вятъра.
А силуетът на скръбта
е долу, в прахоляка.
Сега съм в оня силует: ...

Знаеш ли, аз често сънувам. Сънувам, че съм птица. Но не някое малко колибри с изумрудено коремче и пърхащи крилца. Аз съм един от ония горди, царствени орли, реещи се около скалите на Торес дел Пайне. Ах, как обичам да усещам вятъра между кафявите си пера, докато прелитам за пореден път над южнопат ...

Да бъде красиво
Гледам ви в очите, мъже и жени,
в ушите ми силен писък звучи.
Барутен дим да стои в сянка и спомен,
мъката в душата, товара огромен. ...

Едно хлапе щастливо
от свойто първо лято,
отново буйно диво
обели колената.
Но без да се тревожи ...

Когато замълча, тогава става страшно,
но страшното основно е за мене.
Изгарям се отвътре и напразно,
опитвам да изляза несломена.
Когато замълча, а всичко в мен крещи, ...

Трудно вече аз заспивам
след умора през нощта.
Но с мечтите се напивам...
Вечер паля си свещта.
Някой може да ме търси ...

Не ме засенчвай с тъмни очила,
напомнят ми за мрака в ъгъла,
където плача.
Уморих се.
И обичам топлина. ...

Лихвите на заемите в любовта
Аз изобщо не обичам заеми да тегля,
не знам защо този кредит сърцето позволи
и взех те от ръцете ù, от нея,
ти сам дойде и с офертата си го изкуши... ...

(РАЖДАНЕТО НА НОВИЯ ДУЕТ)
Едвам си поемаше дъх. Половината от гигантската купчина вече бе надробен.
-А твоето име? –попита Транс.
-Симеон Релик, на вашите услуги. –отговори като се засмя изпод мустак.
Релик стоеше отстрани и просто го наблюдаваше. Всяко вдишване, всеки замах. Нещо в това момче го ка ...

За теб мисля в болка и тъма,
в очакване на бъдещия ден,
сълзи без тебе душа сама,
що нявга стопли ти в мен.
В стаята тя с молба те чака ...

В лабиринта на сърцето ти,
отровно сам,
отдавна съм затворен,
неумиращ спомен,
и чакам свобода ...

Всеки миг, всеки миг тя променя света.
Пали нови звезди.
Ражда нови слънца.
Топли ледени длани.
Разтуптява сърца. ...

С дяволa отдавна си хортувахме. Пийвахме, хапвахме, чувствахме се еднакво добре. Една вечер, предизвикани от бурните овации на алкохола, той предложи да купи душата ми. „Беден си, нещастен и самотен, за какво ти е таз душа?“ – ми каза той.
Позамислих се над битието си, пък си рекох, ми тъй де, защо ...