То беше сякаш толкова отдавна,
пътувах навсякъде с моите мечти.
Душата ми не беше още гладна,
всичко исках в мен да се върти.
Простора беше чист и гледах на далеко, ...

Твърде много внимание привличаш.
Затова замълчи, замълчи!
Не искаме да чуваме твоята песен,
в главата си имаме чип.
Раят отваря ни слънчево двери, ...

...Ангелски човек...
Небето и земята носиш ми- ангелски човек...
...
Благодаря ти от сърце, че те обичам ден и нощ...,
че бавно и вечно те целувам , че се губя в очите ти ...

Отворена врата
Любовта не се класифицира.
Не е стока, да я мериш на кантар.
И с търсене едва ли се намира.
Просто дадена ни е от свише. Дар. ...

Неземно земен си.
Да те докосна с поглед
понякога не смея.
Душата ти, уж жилава,
но стъклена, чуплива, ...

ТРИ БИДОНА
Пътуваха в една стара кола – тип бус или ван, но не беше нито ван, нито беше товарен автомобил. Гумите й бяха прекалено високи, приличаше като да е наденала крачоли, та да не се изцапа, а навън беше есен, но бе сухо, тъкмо беряха гроздето, по това време беше най-сладко. Към него бяха тръг ...

От мойта вяра храмове градя….
на Жоро
събуждам се измислена до теб
дъхът ми с твоя тихо се преплита
а после във забързания ден ...

Просто само питам
Пръсти кърша - да почна как, не знам.
Сълзи бърша - как да бръкна там -
в длъбинен спомен, за едно врабче
и полета поломен, скършен пред Небе - ...

Дядо Стоян тътреше крака по павираната пътечка в двора си, ритмично почукваше с бастунчето и мъкнеше малкото трикрако столче. Беше прехвърлил седемдесетте години, побелял, с дълбоки бръчки, леко прегърбен, но с ясни сини очи. Вървеше бавно, па току се поспираше да хвърли поглед на имота си, придобит ...

Ако имах едно магазинче...
Джани Родари
Да можех всекиму да дам
мечта, която да се сбъдне,
наел бих щанда най-голям ...

Направи нещо щуро за мен,
изпрати ми писмо във бутилка,
изсвири ме, създай ме в рефрен,
открадни ме от раз, със засилка.
Отведи ме до светло небе, ...

Дъждът е спомен за невинност
във вените ми от години
и колко и да е обидно-
подписва се със мойто име.
Разсича ме като завеса, ...

Всяка събота умирам по малко...
Жалко за теб...
Оставам само за да те убия с хартия и думи,
които да ти припомнят сълзите, мечтите
и всичкото нищо... ...

Минават месеци. Мълчим.
Не сме се виждали отдавна.
Познавам те - ще продължим.
В това те бива. Нямаш равна.
Това ти беше любовта - ...

любовта се определя със галактики
и с хиляди слънца, избухващи във теб,
със топли нощи и намачкани чаршафи,
с безброй звезди, луна, окъпана във мед
любовта измерваме в съзвездия, ...

Аз, ти и пролетта
Вървим с тебе двама
по пътека от трева.
Привечер, ранна пролет,
държиш ме за ръка. ...

Сезонът е зима. Денят - сряда. Часът - 07:17. Аларма. Шумна. Умоляваща. Дразнеща. Отварям очи. Слънцето се подава на хоризонта. Въпреки облаците. Трябва да ставам.
Пипнешком стигам до кухнята. Четири мига по-късно дими кафе. За фон звучи сутрешен блок. Някакъв човек в костюм стои срещу двама други. ...

понякога
ме е страх да не би
да ме забравиш
сред толкова многото болка
по пътя по който вървиш(м) ...

Мекота. Мекота където и да се докоснеш. И светлина. Светлина навсякъде. Бяла, мека и топла.
Успокояваща.
И ръцете ѝ около теб, силни. Прегръдка, толкова нежна и силна, че просто те кара да се сгушиш в нея. Чистота, на ума, във въздуха, навсякъде около теб. Искаш я да се увие по-плътно около теб, да ...

От време оно Дима съществуваше в къщата, която приживе, самият той построил. Годините минават бързо, когато си щастлив, а Дима беше най-щастливото духче на двата свята.
Домовикът имаше и своите любимци през дългото си екзистиране. Малката Анастасия — природозащитничката, малкия Алексей — конструктор ...

100 процента…
Тя се събуди в десет сутринта, напълно заредена. Можеше да направи всичко, което поиска, а тя искаше…
Погледна през прозореца на своята крепост. Навън всичко бе потънало в мъгла, сякаш домът й е обвит в разредено мляко. Дърветата отпред бяха голи и последните им листа лежаха на повърхн ...

Да ти нарисувам ли сърце
- без боички, алено, несъвършено.
Ще го рисувам без ръце,
със влюбен пулс
в кръвта по топли вени. ...

В затвор съм аз,
гледам хубаво кокиче вън.
И за идеал, а не за сласт,
в душа ми туй е сладък сън.
И самотно ми е нещо, ...

Не вали...И не ми е любовно.
Меко слънце се крие зад хълма
и не ми е, даже никак виновно,
че очите ми с пролет са пълни.
Не сънувам, този път не сънувам, ...

Мъжът на петдесет /о, толкоз много?!/,
за някои дами, странен може би,
особено за тези с поглед влогов,
най-влюбени във себе си, уви!
Дори и да звучи половинвековно, ...

Ще те обичам
Дори да пребледнее и маркиз дьо Сад,
дори и леките жени от срам да се червят,
дори въздишките ми - вихри да беснеят
и крепостните зидове на Йерихон да се люлеят... ...

Тълпите мощно те обграждат -
непробиваема стена.
И сам разбираш, че е тясно,
а срещу теб стои човек-тълпа.
Тълпата е безумна и нелепа. ...

Страх ме е от поетите,
защото са толкова луди
и все остават сами.
Придърпват надеждата,
поглеждат я влюбено, ...

Не мога да бъда различна.
Обичам и аз до полуда,
човешки, със сила - типично
и почвам живот във заблуда:
изливам любови по листа, ...

Запя в небе. Ти с песен ме погали.
И ти - дете. И аз - невръстно, малко.
Изгря от сън. В мен слънцето рисуваш.
С вълшебен звън. От нежност ли съм влюбен.
Нима си дух. Щом светиш и в деня ми. ...

Аз губех предмети, време и хора.
Затривах надежди. Скитах без дом.
Умирах от жажда. И пиех отрова
Заключвах се, тихо. И влизах с взлом.
Изтръгвах стрелките на всеки часовник, ...

Любов моя
Днес всичко в света ми е добро,
с нещастията и болката също е така,
всичко, което правя - правя го с усмивка,
защото го обичам и ти живееш в него! ...

...Неутолимо неразделни...
Защо случващото ме обгръща?!
Защо твоят огън все още ме изгаря,
постоянно ме изпепелява и след края
и защо моят - към тебе път намира...- ...

Разпусна нощта свойта дълга коса
и загърна гальовно небето.
С воал тъмнина планините застла.
Укроти светлинките в полето.
Настана навред тишина. Красота. ...