***
сънувам те,
безнадеждност...
зимна нощ
мост с лъвове ...

* * *
Искам да се стопля
в твоите очи.
Днес навън е локвено.
Цял ден ми горчи ...

Къде изчезна онова вълнение,
с което все очаквах да те видя.
И нежността стопи се – привидение –
в пашкула сляп на болна какавида.
Във мъртвите си дни мълча и дишам ...

Не ме споделяй със други.
Аз съм толкова, толкова твоя.
Не искам никой друг да ме буди,
не искам друг да ми руши покоя.
За мен не разказвай на никого, ...

Звън далечен, дразнеща аларма.
А рано се приспах, че нямах сили,
но утрото е сънено сега...
мързи ме, гледам си на габарити.
Кафе ми трябва, да ми влее сили! ...

Залез над морето
По гребена на светлите вълни
кипи гореща лава!
Подпалва младите криле,
а старите дарява ...

Вече съм като затворник с белезници...
във този дом, във който съм израснал,
не чувам от стените песента на птиците...
пък дните се изплъзват като пясък.
Забравил съм и дивото си странстване... ...

Из мрачни друмища вървя в забвение.
Печал среднощна ми говори
с миловиден глас.
У мен трепти неспирно умиление,
историята своя слушам във захлас. ...

И тази година дряна разцъфна.
Гората оголена с цвят украси!
И от днес в гората живеца човешки
с перото на птица усмивки лъжовни дари!
Дрянът дърво тъй жилаво здраво ...

Падаща звезда
RemaTe
Когато от сърцето думите излизат,
(а нужна му е само мъничка искра)
превръща се живота във магия ...

https://www.youtube.com/watch?v=dWdGFHa8Pz4&feature=player_embedded
Още седмица-две…
Още седмица-две -
и навън ще се стопли,
ще се синне небето, ...

Състояние на летеж.
Тутакси си представям
нежно бяло листенце
от ябълков цвят
върху покрива на бараката. ...

Дано да имаш опитна ръка, палачо –
пред искащите ми очи да не трепериш,
да не потънеш в синьото им в здрача
и да поискаш даже в оня свят да ме намериш.
Дано да имаш остър нож, палачо – ...

Защо?
Кога?
С кого?
Все въпроси, които си задаваме по един или друг повод.
Но най важият от всички е: ...

Сто спомена на гръб понесох днес…
по-тежки от очакване за обич.
Самоубих се с пика от копнеж,
ала възкръснах – с мислите нагоре.
Ти беше забраненият ми плод, ...

С меките си пантофки
над града се спуска тъгата
и притваря с рамо
прозореца на надеждите...
Февруари е - неуверен, ...

Звездите вън унесено се вглеждат
на месеца в златистия обков.
Нощта заприда лунната си прежда
и някак си... ухае на любов.
И някак си... ухае ми на пролет, ...

ХИРУРГ
Що за хал е, Господи всевишни,
попрището, дето ми избра?
Поприще - през рани и въздишки,
поприще – със скалпел и игла. ...

КАРИНА
След като
дълго мислих
че ми липсва
истински приятел ...

Разпнаха те, дяконе Василий
разпнаха те днеска идиоти
трупът ти даже биха изгорили
за тия ти се оказа мафиот.
Престъпник ще си бил – така излиза ...

Мрак
Отново стоя сама... Сама под мрачното небе... Поглеждам нагоре
какво се случва...? Полудявам ли или това е реалността...? Звездите
ми говорят... Луната ме гледа... Чувам песен, но откъде...? Сън или
реалност, вечно задавания въпрос... ...

СЕСТРИЧКА
Гошко има си сестриче -
мило, хубаво момиче,
кръстена на баба Лалка,
но е още много малка. ...

Аз ще мина накратко през теб.
/Не, не бързам, само минавам/
Като мъничко кубче от лед,
ще се разлея във твоите длани.
Ще опитам вкуса на дъжда, ...

С контура на виолончело
светлее тялото ти бяло
и аз на него свиря смело
симфония за голо тяло.
По струните на сетивата ...

Оставяш спомени на детската пътека -
с лица мъгляви, махат ти нестройно.
В сърцето глухо и безсмилостно отекват
тимпаните на бъдеще пробойно...
Студена вечер. И самотно крачиш ...

Да, безразсъдна съм. И уязвима.
Сбирам трошици от чужди трапези.
Но в неуюта на дългата зима,
даже най-дребният жест е полезен:
песничка в утрото - да ме разсъни, ...

Неочаквана
Бъдещето е незнайно,
настоящето – нехайно,
дай да ти гледам на ръка,
ще ти река много неща. ...

Луната във сияние блести,
посипва лунен прах върху тревата
и тази нощ на мен не ми се спи
усещам как върти се в кръг земята.
Вятърът във стаята ми влиза, ...

Потъваш...
Отново в сянката
на своя стар, меланхоличен свят.
Оплиташ в тъмните си къдри
безброй моменти. ...

"Молитвата чува я и Дяволът "
Проклетнико, продължаваш да извиваш ръце,
само да чуеш някой от мъка да шепне на Божието уше.
Подло е дори за теб опашати, от глина подобието ми да майсториш
и с ноктите ти гноясали да ме ровиш. ...

„На ти – злорадо мислеше Райна, докато се носеше по улиците стремително като СУ – 35, острият й нос пореше напористия майски вятър. В ръката стискаше своето ново Аз – бледосиния лист хартия, който й даваше правомощия на квалифицирана масажистка. – Ако ме вземат, довечера ще му сложа тапията в чиния ...

ГЕВРЕК С ОТСТЪПКА
Жената стоеше в началото на стълбите, беше се увила с нещо като шал, продърпан и стар, големият амбалажен чувал, пълен с горещи гевреци, издишаше бял аромат в зимното утро, а хората купуваха и продължаваха да бързат – всеки по пътя си.
- Седемдесет стотинки с отстъпката, левче без ...

Българска земя
В земите български ела,
да видиш хубава страна.
Тя е земен рай,
от който ще си запленен докрай. ...

Моля се с горещи думи
На този образ замъглил ума ми
Моля се с последни сили
Без да знам дори боли ли
Моля се и пак, отново ...

След мен
И в сетния си дъх ще нося
любов, извираща от вечността.
И кротичко ще си изпрося
една усмивка от безкрайността. ...

Глава 10
Лиса беше облечена само в някаква бяла ношница и беше в безсъзнание в ръцете на Рин, но не изглеждаше сякаш й бяха причинили страдание. Рин поведе по коридора, а аз хвърлих тревожен поглед към Те-хьон. За мой ужас той се беше подпрял на стената с една ръка и продължаваше да диша дълбоко.
-Б ...

Как стана ли? Ами имаше грип, KFC, бинго и ангели.
Тъкмо бях решила да се връщам вкъщи. Не виждах смисъл да опитвам повече. Да, имаше пари в града и не бяха трудни за изкарване. Имаше и преживявания, за които никога нямаше да съжалявам. Имаше много хубави хора, с чисти сърца смели и готови да се бия ...

Аз пак съм седнал на чардака.
Земята тъне в летен зной...
Аз Музата си пак очаквам,
ще дойде ли тя, Боже мой!?
Очаквам я при мен да дойде ...

Живеем - хората - по двойки
на този свят в различни кройки
и мачка ни живота кратък
до края - писан - без остатък.
Камарим дните на години ...

ПО БУЛЕВАРДИТЕ НА НАШИТЕ ЖИВОТИ
Бродиш ли ти нощем още
по булевардите на нашите животи?
Или сега рисуваш ноще
онези наши приказни животи. ...