Ein Jahrtausend schon und länger,
Dulden wir uns brüderlich,
Du, du duldest, daß ich atme,
Daß du rasest, dulde Ich.
Manchmal nur, in dunkeln Zeiten, ...
Като пътници в експресен влак
попаднали в едно купе случайно,
реплика подметната е знак
за разговор, започнат уж нехайно,
за времето, за сушата, дъжда, ...
Не мога и не искам да повярвам,
че някога ще уравнее светлината. -
Тъй късно - в керемидения залез,
денят прегърбен вгражда свойта сянка.
Но ударите на камбана ми напомнят, ...
Потънал Аз в своето мълчание,
дълбоко търся в себе си покой.
Не чувствам болка, никакво стенание,
любов и обич знам сега са мой.
Потънал Аз в облаците многоцветни, ...
ИЗЧЕЗВАЩА ПОРОДА
Прегракнах да мълча. Без глас останах.
Рисувам през нощта сърца по селски.
Със резенче лимон, голяма водка,
а за подложка - ,,Идиот,, на Достоевски. ...
Не са ми нужни замъци, бижута,
ни скъпи вещи, левове, валута.
Не блазнят ме тузарски автомобили,
ни яхти, хеликоптери и вили.
За мен е важно ти да си до мен. ...
Надеждата в мене ще умре. Ако не се върна в твоето сърце. Прегърни ме с двете си ръце.
Позволи ми да живея в твоето сърце. Нека отново се обичаме, моля те.
ЗВЕЗДАТА НА ЧЕЛОТО
Сътворена е звездата, за да гори,
заради всеки на челото му блести.
Галактиката заря нова ни вести -
малка душа е родена за да твори. ...
Дъжд
Хладен дъжд – барабанен картеч – се излива безкрай
и мехури направил, тозчас ги без милост разстрелва.
Те се пукат кат крехки мечти – красотата не трай.
Ще пребъде омокрен асфалт в сивота акварелна. ...
Аре стига, бе! - 12
– Готино Миме, искаш ли да си поприказваме... но след един час? – запита ме с нескрит интерес докторът. – Сега ще отида в реанимацията. Ела в кабинета ми след един час... става ли?
Отворих широко красивите си големи очи и нежно казах:
– Да!
О, Боже? ...
Отиде си! Какво сега да правя?
Нощите са пълни с празнота.
И денят – проклетникът не ми оставя
право да избирам. Срамота!
А захвърлените спомени във ъгъла ...
Скъпи мои приятели, не видях пирамидите. Не летях в Космоса. Не се и разходих по повърхността на Луната. Никога няма да успея да обиколя земята и да видя различните хора, които я обитават.
Скъпи мои приятели, никога няма да плувам с делфините. Няма да бъда създател на невероятни изобретения, нито ще ...
Първи си отиде дядо и по бащина линия. Човекът на чието име беше кръстена,човекът когото толкова много обичаше. Отиде си в първата година след като отвори вратата. Просто ей-така без видима причина беше се залежал сякаш в миг изгубил желание за живот. Два дни преди да затвори завинаги очи помолил да ...
И може за тебе да съм плакала,
и може пак да го направя,
може до безкрайност да съм чакала,
но в безнадеждност няма да се удавя.
И може да съм плела бъдеще, ...
Седях в обширната всекидневна на долния етаж, отпуснал телеса в плетения люлеещ стол, една много удобна придобивка, гледах горящия пън в камината и очаквах пристигането на Генерала. Навън, есенното октомврийско слънце хвърляше последен поглед към селото, преди да потъне зад високия хълм, служещ за ж ...
Очите ти като сапфири греят
и звезден пламък нежно тлее,
усмихнеш ли се, мигом засияват
и красота на всичко сякаш дават!
Лицето ти е като слънчева зора, ...
Дали разбих, чаровнице, мита,
че всички са еднакви, подли, груби?...
Качих ли те чудесно до върха,
където никой друг не те е любил?...
И вярваш ли, че доста е възможно - ...
Надявам се да завали.
И да отмие мръсотията натрупана в душите.
Уж бяхме хора, а сме толкоз зли,
че даваме напътствия без някой да ни пита.
И всеки мисли си, че той е прав, ...
Животът ми с теб е приключение,
изпълнен с безкрайна нежност и огън див.
Ти внасяш цвят и вдъхновение,
превръщаш мрачния ми свят в кът красив.
Единствена ръката ти способна е ...
Слънцето изгря. Червените лъчи на пробуждането му, се сляха с червените вадички от едно заспиване. Алени пътечки от кръв обрисуваха лъчи, излизащи от кълбо. Само едно кълбо от цвят бе останало от нечия глава. Досущ като детска рисунка. Кръг в края на листа с лъчове излизащи от него. С очички и уста ...