Велик народ
Велик народ сме българите!
Народ с минало. И само какво минало... Вероятно имаме и бъдеще. Знам ли.... А какви изобретения сме измислили... Това, компютър, електронен часовник, топлата вода... Не. За топлата вода още нямаме доказателства. А кой за пръв път използва авиацията за бомбандир ...

Моя стара полу-импровизация.

Зимна вечер...
О, зима е, но толкова приятно
със топла ласка вечерта обгръща-
глобалното затопляне навярно
божествено сезоните обръща!... ...

Страхувам се, че ставам ясновидка,
до мен всеки е странно познат,
цветя и вечеря, клишета, напитки,
последван от скука с душевен преврат,
и дните ми странни, еднакво постлани, ...

Ти беше човек
за слава и чест
и всеки те хвали
за твоя протест.
С чета пристигна ...

Живеем между две корици
Живеем между две корици...
И всеки ден е следващ лист,
на който можем да напишем –
живота – своя пътепис. ...

Какво се крие в думата "любов"?
Въпросът сложен е, със много неизвестни...
Преди много време древен философ
решил да разгадае тази тайна
и седнал, на огромен камък сам. ...

ВАЛИ
Вън вали, вали, вали.
Стоя и питам се дали
случай сгоден ще ме сполети.
Да стоим сами - аз и ти, ...

Ти си слънцето -
светиш за мен,
ден след ден топлина
ми даряваш.
Усмивката ти грей, ...

Association d’été
J’ai été toujours
un peu bizarre,
comme un été fou
resté dans le placard. ...

Зелената трева на моя роден край
и засмяните божури по пътя ми за вкъщи,
те ли, аз ли - едва ли някой знае
какво пак влече ме да се връщам
към онова, което от лицето ...

Аз винаги ще бъда наполовина -
личност на контрасти -
ту възвишена, красива,
ту подвластна на най-низши страсти.
Ликът ми се изменя като този на Луната - ...

БЕЗУМИЕ
В неправда тъне днес света,
душите сякаш са в подземие!
Като че ли усмихва се греха,
маскиран зад човешкото безумие. ...

на мама
Смърта е жестока и ни раздели,
ти си в черната земя,
а мене ме остави сама.
Не мога да те прегърна, ...

Със радостта от чувството живот
се ражда и пълзи във всяка клетка
отровата, която миг след миг
унищожава и превръща в грозна
същност смисъла на всяко ...

Не от щастие
ний пием,
а защото в себе си
таим надежда
скрита, нежна, ...

Къде си ти, приятелю, сега?
Ден след ден;
стоеше все до мен,
сега те няма вече
и животът ми е променен. ...

Ти знаеш ли
Ти знаеш ли как се обича до болка?...
До разкаяние, до самота...
До безсилие и до намразване,
до отричане от любовта! ...

Във всеки нероден ден начало блести,
миналото мъртво е, за него не мисли,
изгревни криле на мечтата си дари,
над клопките на живота се издигни.
Жива вода от бял извор открадни, ...

Зората сутрин ме целува
и хубав ден ми пожелава.
В зенита слънце ме милува
с ръцете си, като жарава.
Врата ми залеза отваря ...

СИГНАЛИ
Мобилният му телефон не бе звънял така често от много отдавна. Обаждаха му се буквално през пет минути – познати, приятели, далечни роднини, на които дори не помнеше по какъв повод и кога беше дал номера си. Обади се и Герасимов от партийната централа:
- Честито, Стоянов. Да си жив и здрав, ...

За цъфналите ябълки на двора,
за люляка омайно как мирише,
за пчели и за щастливи хора,
за слънчеви простори ми се пише,
за утрините хладни и осъмнали ...

Пясъци, пясъци... толкова пясъци...
Паднали птичи ята.
Сълзи в жаравата,
сняг върху кладата,
къпани чувства в река... ...

Роден дом
Пазя още в сърцето късче синьо небе
и зелени дървета с белоснежни ръце.
Помня бащина стряха скрита в стара липа,
ослепяла от чакане, ала с дъх на дома. ...

Притварям си очите.
Ти отнейде ми се мяркаш.
Виждам аз жена, не момиче.
Нима са твоите черти?
Да не си ми зрителна измама? ...

СЪНЯТ НЕ СВЪРШВА
Светеща молитвено -
безплътна жажда -
сънувам те, Любов -
светлинна сянка! ...

Изтъркаха се всички заклинания, с които
варих вечерни гозби. Изтанцувах
всички танци, с които се прибираше прането
със белите крила на топла птица
и ръбове от залезите розови. ...

Говори ми за нея
Ще ти говоря за нашата любов,
ще чуеш шепота на морские вълни.
Сънят ми ще бъде твоя богослов,
слънцето ще огрява сърцата волни. ...

ФИЛОСОФСТВАНЕ
Аз знам, че няма ред за ходене ”отвъде”,
затуй и на опашката не се редя.
Аз лошите си мисли от мен с това пъдя
и хорските късмети, за там не следя. ...

Ранно утро,
злото е заспало...

Ей тъй - по аверски
- А ти коя си, що си?
- Мен наричат ме Смъртта
и ще те водя у Дома.
- Че аз съм си у нас - ...

Ти виждал ли си как понякога,
преди смъртта,
човек изглежда някак странно жизнен...
Очите как със трескав блясък
се взират в късче синева. ...

Малкият принц долетя и до мойта планета.
Весело смигна ми - нещо ме жегна в сърцето.
Страх го било да остави кокетното цвете.
Пазел го с болка от някакви вредни предмети.
Толкова много говорехме с него за всичко... ...