Изгрев
Въздъхна тежко изгревът сломен
от бяла февруарска метонимия.
"Какво ще прави днес ранимия
ми ден? ...

Дълбоко, тъмно, влажно от сълзи...
Душата ми е странна мина.
Търсачи много разкопаваха. Дали
си тръгнаха със повече от късче глина?
След тях останаха безбройни свлачища... ...

И плачат над нас небесата търсейки чиста и светла душа, а ние се смеем тук от Земята кой се е върнал да каже това?....
Не търсим вече смисъла в живота. След раждането учат ни това… Не казват, че богатство е сърцето, а как да купим къща, вещ, кола…
И плачат над нас небесата, а ние грешим и сме горди ...

Не се връщам при теб...
Вече си минало.
Аз си избрах,
нататък... сама,
докъдето достигна. ...

Ресторант “Котвата” Приморско. Лятното обедно слънце сякаш се бе спряло и сипеше огън и жупел върху курортния град. Седях в дъното на външното помещение на ресторанта, отпивах от студената наливна бира и си чаках неизменната порция калмари. В главата ми бе безпорядък, затова не се и опитвах да мисля ...

Във тебе ще нахлува тази мисъл,
че се въртиш във кръг порочен,
щом съдбата ти е пак орисница..
а всичко от душата е започнало.
А всичко е любов, с която дишаш, ...

БЕЗВРЕМИЕ
Със пръстите докосвам циферблата
на часовник без стрелки
във календара няма дати...
Избягали са всички дни. ...

Разбирам те защо изключваш...
Пак започваш, ясно - термостат!
Не знам обаче как улучваш
де да духаш, като депутат!
Така интимна си и нежна, ...

Отивам на почивка Ол инклузив,
ще ям, ще пия цели седем дни,
каква романтика, и таз година,
ще се закръглям до зори.
Ще пийвам винце, бира, лимонада, ...

/Текст за песен/
Питам –
Докога, все така?
Днес е чуден летен ден,
но поредният проблем ...

На този ден ми се мълчи.
От срам. От болка. От безпътица.
Горят очите му, като звезди
а мен ми е виновно и ми се мълчи...
Чувам само как скърца въжето. ...

ТОСТ
Налей ми чаша и на мене -
за вярата да вдигнем тост!
За всяко нещо идва време,
щом носи гени на любов! ...

Ще бъда безплътен нежен валс,
в нощта престъпна, черногледа,
пред погледи ужасно любопитни,
ще се опитам любовта да бъде танц.
Ще стопля твоето и мойто тяло ...

Плътта старее, а Духът нехае
и стръмна пропаст почва да расте
в животът ми затътрил се към края,
една дуалност ще ме разяде.
Разпънат съм на кръст – не зная как, ...

Отдавна много отдавна, когато бях малка и бързах да порасна, работех в една много сладка фирма с една много женска работа, в центъра на София.
Работех неуморно за да доказвам на себе си и на останалите, че аз мога и Аз беше по-голямо от ръста ми. Работата беше в това че имаше много работа по мене, а ...

БЛАГОДАРНИЯТ
Трамваят закъсня с цели десет минути, измръзнах на спирката, докато го чаках. Успокояващото бе, че всички други бяха измръзнали, едно дете даже ревеше от студ, а човек без шапка се опря на стълб, за да прикрие припадъка си. Чуждото нещастие топли, но не чак дотам.
Трамваят естествено бе ...

Слънцето изгрява, нощ чезне -
ден в душата ми ще влезне.
За светлина мечтае и кокиче -
ти, мое хубаво момиче.
Ти си роза китна, ...

А К Т У А Л Н О
„Времето е в нас и
ние сме във времето.”
В.Левски
Словото на Левски свети ...

-
Не съм кралица, нито ти си Кай.
Уви — не вярвам в притчата за Герда.
И нощем, срещу митове за рай,
прозорецът ми плътно е заперден. ...

Марийка Събева
Дарявам ти любов
На теб дарявам, Богородице, любов.
Застъпнице за Божия закрила,
aз моля те за майчин благослов ...

Една любов
Намери ме на прашен кръстопът,
объркана, уплашена, сама...
Застла пред мен красив и слънчев път
и сам разтвори своята душа! ...

Глава 9
Спри ги. Спри ги. Спри ги. Спри ги.
Изправих се на крака, без да примигвам и под фокуса на погледа ми се появи лицето на непознат млад мъж с изрусена коса. Той ме гледаше с вдигнати високо вежди и изненада в сините очи.
-Фера? – произнесе той бавно. В ръката му имаше пистолет.
Пистолетът. Пр ...

На раздумка с Обама
Българите сме били добри -
казал батинка Обама,
папкаме и слушкаме дори
кога за папкане тук нищо няма. ...

Вече е ясно, че съм ти някаква.
Присъствието бърза да живее,
но сянката на смелите ми макове
събира вятър, после го пилее.
Ще те събудя, даже да си буден. ...

Търся себе си, къде ли съм се запиляла,
къде е онова весело, усмихнато момиче,
за щастието дето бе се замечтала,
лъчезарна, свежа, като в утринта кокиче?
Посърнала, с тъга и болка в очите, ...

Щурмуват силите на Светлината,
понесени от южни ветрове.
Зеленото пълзи по планината
и гони белите ни върхове!
О, схватката е горе в планината. ...

Сянко моя, неотлъчна
дето всеки слънчев ден
ходиш винаги със мен
много тиха и неглъчна...
Пазиш моята осанка ...

Дори на този ден да пада сняг
с въпроси анкетьорите ще стрелят:
"Говори ли ви нещо тази дата?
И знаете ли кой е Васил Левски?"
Ще отговарят: - футболен отбор, ...

Зимен залез
Една мелодия от нежност преминава
през тишината, носена от слънчев лъч,
до скъсване в душите затрептява
и се оплита после с птича глъч... ...

Когато се катеря по страха ти
и двете ти ръце са зимен дъжд,
когато чувствата ти са ранени;
когато си помислил, че си мъж.
Когато, без да искаш, ти е смешно. ...

СAМОТЕН СВЕТИ ВАЛЕНТИН
Щом се сля с уискито в мойта чаша,
като празнична заря ледът запука,
а аз, като унил мечок без Маша,
обзет съм от апатия и скука. ...

Днес трябваше да помълчим.
В памет на Апостола на свободата.
Годините от гибелта му все броим.
Благоговеем пред портрета на стената.
А той ни гледа с поглед син. ...

Ах, ти червей в душата свита
Като в черна дупка скрит си,
Изяждящ нейните крила,
Махни се!!!
Остави я!!! ...

Дяконе, прости ни за ореола безличен!
За бледите снимки, портрета висящ.
За празното слово на празника днешен,
Наизустената обич на потомъка спящ.
Светец бил непорочен, чист и възвишен... ...

Глас: Животът е игра.
Мислител: Не, животът не е игра...
Глас: Да, да, игра е. Просто не е от онези, които си свикнал да играеш. Няма пионки, карта, полета...
Мислител: Ама чакай малко...
Глас: Какво "чакай малко"? ...

Когато ме покрият с черна пръст,
кой грях ще ми простят от греховете?
Това, че не направих с пръсти кръст
или избрах за своят син да светя?
Това, че нямах собствен дом, ...

Душата му тежеше цял атом. Когато я вземeх, за да почине гърбът му от натоварването, се превививах на две, но винаги гледах да замажа положението. " Паднаха ми очилата! " или "Днес ми се ще да съм ниска!", или " Искам да видя зеленото на тревата отблизo! " Никога не му казах колко болезнено интензив ...