Не! Не сипвай вино!
Виното само ме опива.
Сипвай водка, нека се напия!
Приятелко, не ме жали!
Сипвай, че много ми тежи! ...

Едно сърце биещо до пръсване
се приближи до мен.
Откраднали го още от детенце
днес то бе избягало от плен.
Но бе забравило и пътят и дома ...

Такава съм! Почти неуловима.
Направена от кал, и звезден прах...
От лято огън съм. Сълза от зима.
Но винаги ще имам вкус на грях!
Такава съм! Недей да ме променяш... ...

ТАТКО
Истината ще ти кажа, татко,
сега, когато ти не си до мен.
Пораснах, станах аз голяма,
но нямаше те да го видиш ден след ден. ...

Тук всички са чужди.
На себе си даже.
Имаш ли нужда,
на Господа казвай...
Имаш ли грижи, ...

И дори да беше грешка,
и дори за теб недостоен аз да бях.
Дори когато погледнеш ме с насмешка,
дори тогава сила бурна дърпа ме към грях.
Да събудя аз подобен звяр не бях способен, ...

Наскоро в една публикация се пошегувах, че тъй като вече никой нищо не чете, сега е моментът да пропиша и то да почна да пиша каквото си искам. Но няколко души заявиха все пак желание да ме четат (за което им благодаря), включително и жена ми, защото тя няма къде да мърда, нали?
За тях и за всички о ...

Стягай пътната си чанта, капитане!
Този град за тебе е отровен.
Приличаш на потънал стар ”Титаник”…
Върни човешкия си облик с дух бунтовен!
Вдигай котва и назад не се обръщай! ...

Весела,
ще си засмяна
щом си завъртяна...
обратно на часовниковата стрелка!

Душата на душата ми,
писателю,
не ме напусна в търсене на друга.
Душата на душата ми
престана ...

Ясно виждам - всичко е неясно.
Така усещам своята душа -
чувствам още докато е прясно,
избирам да решавам на мига!
Вярата - монета се изтърка. ...

Не, днес не падат никакви небета.
И никакви надежди не възкръсват.
По бузите ми парят ветровете.
И стенат отпечатъци от пръсти.
Затръшват се неделите пред празник. ...

Гето
Добре дошли в нашето гето!
Елате и вижте тъгата
на мястото, което
не е видяло красотата. ...

Кокиче
Снегът се стопи.
И Кокичето, първият предвестник
на пролетта се показа.
Усмихнатото слънце,със слънчева милувка ...

В клетката на самотата
Ти си отиваш, помръква моят ден -
бежизнен, смазан и проклет,
в ръждива клетка аз съм пленен,
и пиша със сълзи любовен сонет. ...

Историята е измислица. Моля за мнение.
На шест-седем съм бил, когато дядо изричаше тия думи.
"Да живее България."
И ги казваше съвсем простичко. Без патос. Без да ръкомаха и без да се преструва. Нямахме телевизор още, когато чуваше по радиото, че някой български спортист е взел медал. Тогава плисваш ...

Любовен дъжд вали над мен,
и с чувства топли ме облива,
и тъй безспирно ден след ден,
сърцето от любов прелива.
И стана ручей този дъжд, ...

Себе си сричам отново
буква по буква редя
онова ощ неизречено слово
за което нощем не спя.
Да бъда бял лист неизписан не мога ...

Да подкрепим на културните ни дейци протеста!
Моля за внимание, за патриотизма ни туй е теста!
Нека да има задължителна квота за български песни
в родните медии, тези хора предлагат идея чудесна!
ploshtadslaveikov.com/?p=15107

Човекът е на пластове
създаден.
Красиво
до прекрасно
да разкрива. ...

Аз във студентството си бях юнак,
капризите ми бяха чужди,
държах със гордост черния петак,
и се разделях в крайна нужда.
Шкембе чорбата бе за мене лукс. ...

Сънувах те...
Пак те галех с поглед,
чувах и припомнях си твоя глас.
Сънувах те,
бяхме впили устни, ...

Смирение вътре, отвън - суета
Този свят е смешно двуличен
Късна обич – стара тъга
Малко приятели – много себичност.
Късна обич - безветрен покров ...

ВЪЗХИЩЕНИЕ
Какъв глупак, какъв левент,
остава да го изберат за президент!
МОДЕРНА ПОГОВОРКА
Всяка жаба да си знае мòла!

Моята душа събира
твойте слънчеви лъчи.
Моето сърце завира,
щом до теб се доближи.
Моите очи потъват ...

Ще седнем с теб на пейка на брега,
вълните на реалността ще ни обливат…
Вкусът на закъснялата любов едва
по устните ни ще попива…
Букетът ми от грешки ще държиш… ...

М О И Д У М И
Те долитат на белия лист,
като птици към мен полетели
и заплитат в сърцето ми стих
от красиви изящни дантели... ...

На закуска
Маскирах се
с една усмивка
и тръгнах,
заедно с деня. ...

Ти и аз не сме магия.
Ние сме тъжен листопад,
по алея, към парка свила,
в измачкания, сивкав град.
Ти и аз не сме звездите, ...

Стоя пред полусрутени стопански сгради ненужни днес никому за нищо!... Тук, някога се отглеждаха хиляди бройлери, стотици крави, прасета… Сега се взирам в посивелите като косите ми камъни и се чувствам излишен като тях - всека една скална отломка е минала през ръцете ми…
През летните ваканции, заедн ...

Сега съм тъжна. Тук без теб е пусто.
Изтичам като капка в тишината,
търкулвам се по скулите, по устните,
невидимо се вливам във душата ти,
безшумно се прокрадвам към сърцето ти ...

Моята писанка е малка хитруша
никой не може да я накара да слуша‚
по цял ден пакости големи прави
и на никой‚ вкъщи не се нрави.
Вечер се качва на нашия таван‚ ...

В годините далечни,
когато аз бях млад,
на горести бях беден,
на радости - богат!
Природата цъфтеше, ...

Моряшко реквиемно...
Древните гърци делели хората на:
живи и мъртви,
и ония дето плават по вода...
Из моряшкия фолклор ...

Съдби
Пети епизод
Морският бриз и миризмата на риба, сол и катран беше останал зад гърба им. Вървяха по селските друмища, по поля и гори, осеяни с диви цветя, благоуханни билки и вековни дървета. Вдишваха чистия въздух пропит с аромата на мащерка, риган и родопски силиврек, почиваха под сянката на н ...

Колко ли дълго вече вървя!
И мой ли е този път?
Боли ме кръста и ходя приведен, почти пълзя.
Пищят в ушите недоволни гласове.
Оглеждам се, никого не виждам, сам съм. ...

Възход и падение и пак отначало.
Дали е прозрачно това огледало?
Гледам се в него – там съм,
но дали аз съм….
Крещя, смея се, плача, ...

Той беше там.
Чувах гласа му да ме вика. Такъв, какъвто бе приживе – силен, груб. Укоряващ, ядосан, разочароващ. Обвиняваше ме, че съм го забравила.
Аз разбира се, още го помнех. Жестоката любов, която те кара да се чувстваш щастлив, уверен, като краля на света и едновременно с това те подтиква да с ...