Конфуций веднъж бе казал, че често съжалява за думите си, но никога за мълчанието си. И мога да кажа, че що се отнася до мълчание, аз го владея отлично. Трудно се оказва, обаче, да налагаш мълчанието си като наказание, ако дори близките ти хора не разбират какво искаш да кажеш с него. Това ме накара ...

Тъмните облаци небето закриха
в средата на ноемврийския ден,
есенните емоции в мига затриха
с поглед мрачен, унил и студен.
А отдолу, като стрели птиците, ...

Давай, животе,
напомпай ми гумите!
Kато напролет -
да завият в мен бурите.
Да откъсна звезда, ...

Крехка и нежна,
с пролет на устните
преметнала вятъра вместо шал
тя вървeше по задъхани улици
а от пеещите ù токчета ...

В главата ми е страшна бъркотия...
Там всякакви отпадъци стоят.
Съкровище зарито в мен се крие,
кога ли хората ще разберат?!
С какво ли не във мен е заредено, ...

При мен е тишина, мечта несбъдната,
ноемврийски слънчев ден и песен,
цветя насън, от бурята отнесени,
дихание на морска глъч наесен.
И още пусто е, но никак не е празно ...

Лошото на хубавите жени е, че около тях винаги има навалица!
За затопляне на отношенията, понякога и един сладолед е достатъчен!?!
Ако имаш две ГриЖи, дай едната на ближния си!
Жените до 20 г. ни шокират, от 25 до 30 ни провокират, от 40 до 50 ни
импонират, над 70 вече ни стресират. Собствените - пр ...

Безглаголно
Стая, стол, легло – квартира!
Самота, сълзи, тъга!
Нощ, мечти, копнеж, цигара!
Аромат, парфюм – жена! ...

Червена роза пак
над рамото наднича.
На сънения праг
тя с изгрев ме закича.
И грейва този ден ...

Удар. Втори. После пак.
И още. Спря дъхът.
Подскок във ляво.
Десен прав.
Целта е, да си пръв. ...

ЖАДНАТА ВЪРБА
Каква вода в поток от буйна грива
към сухата река след дъжд отива!
Коритото обятие за нея
разтваря, за да може да се влее. ...

Става 5. Следобед. Ноември. По средата. А-ха да се стъмни. Работа по улиците нямам повече. Искам вкъщи. Всъщност, първо искам да изпия няколко бири на спокойствие. Преди да е звъннал телефонът няколко хиляди пъти - "Мамо, може ли...?"
Изприщвам се всеки път, когато някой ме попита: "Мамо, ядосана ли ...

В мислите ми-само ти!
В сънищата ми-само ти!
В прегръдката ми-само ти!
В сърцето ми-само ти!
В миналото ми-само ти! ...

Светлина в душата ми се влива,
чиста и кристална като сълза на самодива,
в очите ѝ на мига се скрива,
а всичко в мен крещи: "Обичам те, любима!"

Усещах дъха му
около мен,
по мен,
в мен.
Очите му, ...

Полети и не спирай, пойно птиче,
лети с грация и само напред,
от време на време, спри и почини,
попей на децата и покрай теб усмивки събери.
Отлети там, дето от теб се нуждаят, ...

Тръпката е изживяване различно...
Новото лице, енергия и мироглед.
Реално - толкова е прозаично!
Просто търсиш някой друг във теб.

Понякога ми липсваш.
До изтръпване.
Като магнит ме привличаш.
И ето спомени прииждат...
И пак те имам. ...

О-о-о-о,мои любители, поклонници, благожелатели, съюзници, съмишленици, сродни души и фенове, влизайте, влизайте и не се бутайте! Mоля, движете се в индийска нишка- един по един и се разполагайте удобно в приказния свят на феята на автентичния фолклор, леля ви Муца Раздувката. Приготвила съм ви прек ...

Много пъти съм се влюбвала,
но тази огнена любов не ще е моят път!
Мисълта за нея е утихнала...
хиляди пъти е била убивана...
но сега е за последен път! ...

Семейна сага
Глава петнадесета
София преживя няколко жестоки бомбардировки. Една от тях наблюдавахме от балкончето на селската къща в Петърч. Беше нощта на 31 март 1944 година. От радиото се чу поредното “Ахтунг, Ахтунг,....” , чу се басовото буботене на американските “летящи крепости” и небето поче ...

(посвещава се на Черен Джак 12)
Пеадичният Ахил не догонва костенурки.
В неархимедови полета затъва.
Всяка костенурка го надбягва.
Зенон над Диоген възтържествува. ...

Дойдох, ти беше уморена,
докоснах те със поглед плах,
потърсих я енергията стаена,
по-долу от плоския стомах...
Ръката ми достигна до чатала, ...

/по шумеро-акадския мит „Ищар в подземния свят“/
Утрин…
С целувката на светлото
завръщам се отново
на Горната земя – ...

Есенно настроение...
Виж: Времето притиснато във ъгъла
ръмжи и ближе старите си рани,
защото свърши дългото надлъгване,
а и лозята вече са обрани!... ...

Довижадне Любов, не казвам сбогом,
в сърцето ти аз просто ще заспя.
В живота ми ще си променяш формата,
в душата ще крещиш от самота...
Довиждане Любов, дочакай времето, ...

На тишината наслади се
Като насилници словата,
разбиват тишинта...
и блъскат се във малкият ми свят.
Болезнени за мен са, ...