Свърши ли вече, кроячо на надежди?
Каквото си скроил, скроил. Обличам.
Така ще тръгна по света голям.
Нищо, че на чучело приличам.
Ще започна от оная черно-бяла гара. ...

Говорете каквото си искате
зад гърба ми, когато ме видите.
Злобно зъбки и устнички стискайте
и раздялата ни предвиждайте.
Говорете кога сме се скарали ...

Толкова престарели са болките. С дъх на мухъл и изкривени, пепеляви сърца. Толкова сляпо е времето. Губя го като малко сълза. В локвите. Нощните локви, събрали всички празни лица.
Мразя желанието си за близост, която никога не е била моя. Неслучена. Копняна само. И преразказана от нервните окончания ...

„Мило, ставай! Хайде, няма да имаш време да се оправиш! Ще закъснееш за работа!” каза тя.
Клепачите му леко се отвориха и той видя симпатичното лице на приятелката си. Косите ù бяха прилежно сресани и нежно падаха от двете страни на лицето ù. Светлината на изгряващото слънце създаваше интересни сенк ...

Ръката ми залепна за точилката.
(Същинска статуя съм в полумрака)
Ще дойдеш, мили, няма де да идеш.
С прозявка или не - ще те дочакам.
Търпях, търпях. На нищо не прилича. ...

Ти си се свършил,
няма повече от теб,
но не го осъзнаваш.
Раздал си се
напълно, ...

На малката Никол, убита от баща си
Болеше ли те, миличка?
Можа ли
през ужаса да видиш,
как баща ти ...

Ще забравим за какво сме родени
...някога...
Ще искаме повторността да спре
край нас,
когато от очите ни останат само ...

Марийка Събева
07.03.2015
Живот човешки
Създал ни е Творецът на Вселената,
за да живеем в труд, любов, в радост и веселие. ...

Искаш да пиша текст без клишета,
да бъде съвременен стих!
Знам, ще получи много крошета,
щом е клиширан, ялов и лих!
Заваляха в мен дума след дума, ...

Признавам си. Родил съм се такъв...
душата ми във нощите да стене,
да потича в мен гореща кръв,
да бъда толкова човечен, земен.
Прощавам си. Живял съм и във грях... ...

Три дни по-късно, три цигари в пепелника…
и дори полуусмивки, и дори ирония, и даже скука,
отегчена напрегнатост търси граматични грешки,
илюзиите черно въздишат и стават невзрими пешки.
Три питиета по-късно всеки е по-чужд от всякога, ...

И З П О В Е Д
Кошмар е моят ден. Кошмар е моят сън.
Вървя към бряг студен – не чувам шум, ни звън...
Разтворя ли очи, протегна ли ръка –
усещам пак сълзи, докосвам суета. ...

Не знам какви неща точно обичам.
Знам какво ми доставя удоволствие...
Това мога да ти кажа..
А какво обичам... няма никакво значение...
Приятно ми е, когато се обърнеш и ми кажеш името, това е страхотно... да чувам името си от теб е... не знам, ужасно е приятно... ...

Искам да се облека в ярко и червено,
като пролетна река – в синьо и зелено.
Като слънчоглед и аз нека да изгрея,
дюля в жълто, житен клас – нека да се смея.
Тюркоазено море да е мойта дреха, ...

Ти ли беше този,
ти ли беше, свят,
който тъй ме омагьоса
с твойта обич и омраза?
Ти ли мен ме раздвои, ...

Nerves are like walls
They keep me alive
Without them everything falls
And loses its life...
Without love I cannot breathe ...

Ще ме харесваш сплетена на плитка,
без гащи и без сутиен,
давейки се в страст,
името ти да изричам с пълен член...
Ще ти харесва тихо в нощите да галиш ...

The bearer of light
arrives to blind us;
to show us everything material
is all we'll ever have,
all we'll ever be; ...

* * *
Exegi monumentum*
Я памятник себе воздвиг нерукотворный,
К нему не зарастет народная тропа,
Вознесся выше от главою непокорной ...

Колко време съм тук? Сякаш вече не помня годините.
Цяла вечност как бродя - странна скитница в чудна земя.
Колко жалки измами, колко истини тежки преминаха
и оставиха белега свой, като знак на съдба.
Бях и смисъл, и вик, в храм на вятър-неверник бях жрицата, ...