Ние хората сме странни същества. Уж сме най –интелигентният вид, знаем най-много за това как да оцеляваме в света, а в същото време сме най-тъжният животински вид на тази планета. Животът ни преминава в търсения и в липси. Колкото повече намираме, толкова повече ни липсва нещо или някой. Живеем в ог ...

ОПТИМИСТИЧНО
В съня ми – куршумени мисли и трескава пот.
И път... без указателни табели и авариен изход.
С нокти стържа по гладко излъскани стълби
и с овехтели мечти се привързавам към тях. ...

Черно-бял дъжд вали и размазва безцветни ириси.
И под този дъжд
шарени
са мислите ни,
любовни ...

Омайва ме нощта
с шепот тих на падащи листа.
Ръми и гъста навъсена мъгла
разхожда се по улиците пусти.
Омръзна ми сама да чакам ...

Нощта
Нощта е също вече изморена
и спи в прегръдката на мрака.
От изповеди чужди отегчена,
тя изповедта си няма да дочака. ...

Някой по-голям умник от теб е казал, че няма нищо по-хубаво от лошото време. Готин лаф. Гъделичка, погалва по теменцето и те кара задълбочено да пресмяташ дъжда, паднал отгоре. Това първо. Второ и трето е да няма кретени, срутени язовирни стени и човешки жертви. Тогава току-виж са разпънали горкия ч ...

Тя е тук! Потръпвам,
щом чуя я да стъпва
по омекналата пръст.
Не носи кръст,
но на кръст ще ни разпъне, ...

Виждам само лошо, всичко в този свят е лошо
освен едно, едно момиче, за което плаче моето сърце.
И увехнало е моето лице, и водите в моето море
извират от моите сълзи от спомена за твоите очи.
Може би не заслужавам, твоята усмивка с моята душа да отразявам. ...

Много думи изписах.
Много болка изплаках.
Емигрантството писна.
Задушава ме мракът.
Финикийска робия. ...

И напук на реалността
Хайде, пирувай в чумата с мен
напук на света прогнил, обременен
пирувай без пари и без тъга.
И всеки камък от безгрешниците хвърлен ...

Една игра с твои правила,
отново любовта ме изигра.
Когато силно ме прегръщаше
и когато нежно ми говореше, след това
думите си в лед превръщаше ...

Алтернатива
Светините в България са поругани...
Просташка чалга и кичозна пошлотия!
От тежък срам черви се родното ни знаме...
Набръчкало се цяло, плаче за ютия... ...

Напластената черга разправя,
за цветовете на есенни помисли,
пръснати волно наоколо,
безпризорно и безтегловно износени.
И се бунтува от дългото време, ...

Отново падна еснта,
А след нея и зима.
Красива е, но
тя е най-коварна.
От нея ставам тъй ранима. ...

Срахът, настръхнал във косите,
потрепваше надолу по ръцете,
въртяха се във кръг очите,
а във галоп препускаше сърцето.
Грохотът на идващата буря ...

/по С. Есенин/
Здрасти, бабче, още ли си жива?
Здрасти, де! И аз така...
Над дома ти нека се разлива
приказна вечерна светлина! ...

Ако животните имаха Фейсбук, тогава профилите и статусите им сигурно щяха да бъдат такива...
Кокошката публикува профилна снимка със своите пиленца. Лисицата коментира: „Ах, колко сте сладкииии!”
Едното от трите прасенца, което вълкът е изял, се тагва от стомаха му с коментар: „... Току що се запозн ...

Ретро любов
...
Наш'та ретро любов. Виж – събира се в шепичка тясна.
В тази сивкава есен тя е просто прекрасна!
Оцеляла в горчилка и сред крясък на хора ...

На К.
Дойдох със яркосттa нa леденото слънце
и с скрежнa белотa извaянa
от пaрещия студ ще си отидa,
от изгревa нa гaснещи звезди омaянa, ...

Дядо, отивайки сънен към тоалетната си мърмори: - Ето, виждаш ли наборе - когато на теб ти трябва, аз винаги ставам!!!
Най се безпокоя, когато някой ми каже: - не бой се, аз съм зад теб!
Абе, на колежката Ви , какво и е повредено, че всички се мъчите да я оправите!?!
Ако лекарят Ви е препоръчал да о ...

Есенни мъгли се стелят,
плаче бледата луна,
вълци вият в полята,
оплаква вятърът
падналите небеса. ...

Човек съм аз-на огъня съм пламък!
Направен съм изцяло от барут.
Със мойта сила мога да запаля камък,
и той да изгори, като мазут!
Леда на всички ледени морета, ...

може би съм малко странна
но е само малко, повярвай.
може би понякога ще кървя
но ще е само от носа
и ще е защото цял ден съм кихала. ...

В този неподправен Алманах
виждам само стихове красиви,
но така до днес и не разбрах
същността на подтиците живи
със които пишещият брат ...

Настроение...
Топла вечер... Ранна Есен...
Водопад от тишина.
Сам съм... Сам съвсем!... Унесен...
Нежност. ...

Куче лай -
на професор идва край.
За Фандъкова гласувай,
живота си рискувай.
И докато аз я "възпявам", ...

Откакто съм проходил, аз вървя
към края просто неизбежен.
Болея тихо, страдам и кървя
в живота грубоват и нежен.
Макар отдавна, че това го знам, ...

Чувам с уши аз сърцето си
застинал в железен окоп.
Здраво стиснал калашник в дясната
с лявата достигащ до Бог.
В миг изтръпнал от осъзнание ...

Когато
Когато ти забият нож в гърба,
когато болката зловещо пари,
когато безнадеждна е нощта,
когато си разпнат от изневяри, ...

СИНЕ
Един до друг сме с теб. Ти – ден, а аз съм нощ.
Дарих ти светлина по стръмния ти път.
Денят започва лек със утринния лъх,
но щедро влях ти аз и неспокоен дух. ...

Колумбия, Южна Каролина, малко след полунощ. Вечерта все още бе в началото си, а както знаем, в тези среднощни часове по принцип се случват най-красивите и интересни неща. Тази мисъл крепеше съзнанието на Холдън, който вече бе решил окончателно какво ще прави от тук нататък. Щеше да го направи сам, ...

Нетърпение
Ах, как искам да се прибера,
да се сгуша в топлото ти тяло.
При теб да легна, да заспя,
да забравим всичко преживяно. ...