Есен- 3
В умиращата топлина на есенната вечер
замислен лист подгони ме внезапно,
а Третата орисница обрече
душата ми на битие превратно... ...

На дюлята ми - колко дюли!...
И сякаш виждам сто луни.
Отдавна вече не е юли
и времето се заслани.
Листата - облаци зелени, ...

На А.С
Забравих откъде съм дошла,
бедуине мой!
Билка целебна. Надежда последна.
Любов неземна. ...

Ела да поплачеш
Знаеш ли как тъжно времето се стича
и окапват бавно веселите дни?
Как набъбват клони в пролетното утро
и над тях се сипят парещи слани? ...

Не тъжи ти за мен
Нося те в сърцето си, мила,
нося и любовта си към теб.
Ти си тук, до мен, но не те познавам аз,
не ме позваваш и ти. ...

Въздишка отронена
се търкулна в нощта.
Сълзица прогонена
падна тихо в дланта.
Сто въпроса изохкаха - ...

В живота
На един писател
Има три неща:
Жена
Изкуство ...

Мъжка ракия със женски сълзи
Да поседнем ли с тебе. За малко.
На чаша ракия. Без думи...
Мъжки да пием, а след това,
да развържем езици и хули. ...

Сънувах една жена.
Една жена с най-прекрасната усмивка на света.
Чаровница голяма, всеки път като я погледна
и моето сърце започва да се смее.
Никой не може да устои на усмихната жена, ...

Вярвате или не...12
Малкото дете е чисто бяла кърпа без петна!
Възрастният е кърпа, на която за последното петно няма място!
Само първата любов пере изцапаните гащи!
Останалите се интересуват какво има в тях! ...

Тухла по тухла, век подир век, човечеството строи една стена. Стена, зад която стоят догмите и идеалите на стадото, наричащо себе си общество. Някога тя е бранела робовладелството и феодализма, а днес - капитализма и бюрокрацията. Питате се - кои сме ние в тази конспирация? Ние сме просто поредното ...

Нощ, луна и звезди
на вън е тихо и всичко спи...
Само някъде далече,
мъничка вълна се разбива на брега.
А на мокрият пясък - ...

Бог да благослови града
Цигара гори.
Прозорец отворен.
Града спи.
Оставаш неспокоен. ...

Чувство за самота
Мъгла, мъгла, мъгла,
влага, студ, мъгла!
Грозните сиви колони
на моя скапан живот, ...

По-хубава си от живот,
от устремена в полет птица...
ухаеш като сочен плод -
във погледа ми си девица...
По-нежна си от чуден цвят, ...

Изпълзяла от мрака на скуката,
на седлото до мен приседна тъгата -
съвсем, ама съвсем непоканена...
Казах ѝ да си тръгва, повторих ѝ -
тя се направи на глуха ...

Не съм сигурна какво точно се каня да напиша, но съм сигурна, че след години ще му се зарадвам щом го прочета.
Аз имам дупка в душата си, която не е пробита по моя вина. Тя се дължи на огромната празнина и липса на бащинска любов и внимание.
А пък думата "дупка" може да има много значение, особено в ...

Появи се в зимен ден.
Дойде на този свят в час късен.
Онемели те поехме в ръце,
спрели дъх пред божественото чудо.
Животът - досега безсмислен - ...

Мисълта ми не мога да опиша,
когато душата ми за друго диша.
За очите мили и душата блага,
що в сърцето спомен слагат.
За онзи поглед сърдечен ...

Живея, творя и пиша
тъй както си знам...
И в хаос разхвърлям
слова, мисли и чувства!?
Те са от мене душата, ...

Аз ще победя онази дива и въображаема истина.
Ще строша на Дявола рогата на хиляди парчета.
С камъка-сърце от гранит на прах аз ще ги стрия
и греха мой кармичен, още неоткупен ще засипя.
Как да поискам прошка за общата ни тъпа болка? ...

Вяра…
Вяра ли, искате? С нея ще продължите смело напред.
Надежда…
Надежда ли, търсите? Всеки нуждае се да я има поне за ден.
Любов… ...

Равнявам се
по Божиите стъпки.
Та те, човешките,
изчезват като прах.
Остават само грешките - ...

Ето, че се налетях,
като птица...
Орел или гарга,
какъв ли бях
в живота като смисъл, ...

С монетите от жълтите листа
навярно съм крадецът-джентълмен –
в разбитият трезор на есента,
се къпя в алтруизма си вроден...
И просяци с невярващи очи ...

Във днешния ни ден е ред
да правиш ти от мляко - мед,
да искаш да не бъдеш беден,
а другите - да не си вреден.
Богоровото сладкодумство ...

Добре дошли
Добре дошли сте пред вратата
и нали гостоприемен съм? Елате!
Ала недейте бърка изтривалката
с душата. Първо се събуйте пред вратата. ...

Ръката сили не има
последна шепа пръст да хвърли.
Прошката ми от душа
не даваше и песъчинка да помръдне.
Прехапвах устни. Зверски заболя ...