Мълчах до скоро. Не че нямам думи
(та те са ми едничкото имáне),
но знам, че беше казал някой умен:
простаци се убиват със мълчане.
Обаче не умираха. Напротив – ...

Под сянката дебела на Илюзии
пладнуват морни Истини.
В шубраците на Мигове пропуснати
се крият Чувства непоискани...
Овчарят - разум е захвърлил сопата-желание ...

А КО ИСКАШ Д А С М Е Д В А М А
Лъх от рози изпрати ми,
слънчев празник сътвори ми,
две звънчета полудели,
от цвят – пролетни дантели. ...

Отдавна не съм писала и ред.
(След думичката "сбогом" посивявам)
а късно вечер мисълта за теб
крещи ми, че не съм те преживяла.
Отдавна не съм казвала на глас ...

Намерих си копче. И щом го натисна
със мене се случват страхотни неща.
Политам в небето директно, без писта,
със слънцето споря, разпитвам нощта.
Трохичка съм мъничка, дар за врабеца. ...

Вятърът отново е тук.
Усещам отново нежните му ръце...
Ала слънцето си тръгна..
нито лъч от него се появява...
Може би е тук. ...

Да е благословена любовта, нечакаща
измамно вричане и жестове, и обещания...
За нея саможертвата е дълг,
и тя я вдишва и издишва с упование.
А как умее да се радва отдалече, ...

Най-близо сме до слънцето,
най-близо до леда.
Достигнали сме дъното
и газим нищета.
Мълчим, но критикуваме ...

Бандата
вулгарен роман - пета част
4.
28 май 2015
Китното, подбалканско село Брестовица се намираше в подножието на величествените Родопи само на петнадесет минути път с кола от Пловдив. Беше известно с хилядите си декари лозя и множеството винарски изби. Това беше основния поминък на жителите му. В ...

Говори ми бавно.
Устните ти са мои,
скоростни отсечки в съзнанието,
сърцевидни завои.
С тях ми рисуваш остров на рамото ...

Искам да живея по време на война!
Но не желая кръвта клетнишка
да се просмуква в черната земя.
Нито да има жертви и страдащи деца.
Копнея само да видя истинските ви лица! ...

За да те чуят
Кога останеш неразбран,
светът криви се с блед език,
а ти се схванеш по повърхността му,
отхвръкваш със победния му вик, ...

Камен взе футболната топка и спомените светкавично нахлуха в главата му. Върна се обратно в деня, в който стана на четири. Тогава получи първата си топка - подарък от баща си.
Лека усмивка застана на лицето му. Спомни си как всяка вечер, когато баща му се прибереше от работа, двамата излизаха да пор ...

Гибелна загуба
Доживях те! Вече може да ме няма.
Любов вълшебна, глухоняма!
Руших се, разболях се.. и летях -
амалгама течна - в ръцете ти се лях. ...

Буря
Попаднал сред тайфун от думи,
стоиш и разсъждаваш,
с какво си си заслужил,
онези тежки хули. ...

Харесва ми вкусът на черното оранжево,
харесвам и да чувам как мислиш ме за луд.
Харесва ми да дишам с белотата на глухарчето
и с бриза на гласа ти, дет оставя ме без плът.
Харесва ми да искам в тишината да те видя, ...

Борба
Животът сам превива ти гръбнака
и те захвърля на човешкото бунище.
На други майчински подава си ръката,
притегля ги към своето огнище. ...

Вървя в дъжда и май че ми се плаче
ала не плачат пустите очи,
в спомените пак се извисявам
и тихичко потъвам в самота.
Отново тебе търся и те чакам, ...

Самотен ден отива си,
звезди в небето светят.
И ти може би щастлива си,
но без теб дните ми кретат.
О, колко болка и тъга ...

Облак приближава.
Човек в черно срещам.
С костенурка разговарям.
Лош сън сънувам.
В камък се спъвам. ...

7/
БИХ ИСКАЛ ДА Е РАДОСТТА
Не знам защо тъгата ме преследва,
а бих желал туй да е радостта
и колкото по с възрастта напредвам, ...

Уморих се да те гледам във очите.
Трепвам всеки път от твоя нежен глас.
Ти излъчваш и забиваш в мен лъчите,
от които не оставам вече пас.
Аз усещам за желание двустранно. ...

Аз – чичко с брада.
Ти – момиче с мечти.
Малки прашинки
непознати в света.
Вихър случаен ...

Охлюв
Захвърлил своята черупка,
там някъде сред гъстите треви,
пълзеше охлюв бавничко на припек
по гладък и добре нагрят цимент. ...

любов е и да
се привличат атомът
и електронът

МИСЛИ ЗАД ЪГЪЛА
Не вярвам в тях, дори да има чудеса,
вече на очите си дори не вярвам
и спомените с мен ще отнеса,
когато вече на никого не трябвам. ...

Рива–рочито му е високо,
нейното пък ниско...
Между тях роди се вятър
и грухарчето им отлетя.
Да го стигнат не можаха – ...

И пак се влюбвам
в този поглед кадифен,
в кичура немирен,
в смеха откровен,
в гласа омаен, ...

В бурята на времето ужасно
като Дон Кихот се бори сам.
Вярва в идеали, но напразно,
завист и омраза срещна там.
Черен вятър и смразяващ дъжд ...

ЧИСТАЧЪТ
Той беше едно от най-странните и Страшни същества на Вселената, едновременно гонен и едновременно приет навсякъде. Гонен, защото там където се появеше, някой си заминаваше завинаги, а приет защото другите, които оставаха, му бяха Благодарни за Освобождението, което Той им носеше. Името Му б ...

всеки сблъсък с неразговорен португалски
ми носи само синини
/се удрям в очите ти/
разхвърляни думи
нота в която вибрираш Си ...

Ако ти се смее - смей се; ако ти се плаче - плачи; ако ти се крещи - крещи; ако ти се плува - досещаш се сам какво да правиш, нали? Прави това, което искаш, което те прави щастлив. Най-важното е да знаеш какво ти се прави, какво искаш, към какво се стремиш, какво желаеш в живота си. Следващата стъпк ...

Стиховете отдавна са ми чужди!
Римата стои, посланието се губи.
Думите ги чувствам тежки, скучни,
висящи само за ударените срички.
И лист не палят тия сажди, ...

Копнежът ми по тебе е убийствен,
минутите - куршуми безпощадни,
надеждата я разпилях като мъниста,
че вече втори ден не се обаждаш.
В душата ми въпросите са много, ...

Два силуета. Малкият виси на големия.
Влачат се към залеза. Огъват се.
Два силуета. С разменени места
и размери. Още се влачат.
Безформена сянка. Бълбука в безсмислие. ...

ЛИПСА
Седях на въртящия се стол в кабинета ми, втренчил очи в монитора, необръщайки внимание на света около мен. Кога Лора беше влязла в стаята при мен, така и не бях разбрал. Помня само, че усетих допира на мъртвешко студената и ръка по врата си и потръпнах.
“Не се страхувай”, каза ми тихо тя.
Не с ...

А аз съм добре! Само ризата ми е протъркана.
И знаете ли, имам малка потребност: Да дишам.
Свалете я, моля ви, пак ще съм умопобъркана,
и даже сама диагнозата ще си допиша.
Защото не смеете още да ме приближите. ...