Поетът е душевен мазохист -
от мъката си вае красотата...
рисува я на белия си лист,
а след това го пуска по земята.
И после някой себе си намира ...

С ампутирани мисли се уча да ходя във ъгъла.
За кураж, всички минали стъпки напред и назад си прибрах.
Понакуцват край мене, изгризали нокти, недъгави -
девет педи обида (над дробна черта), седем прешлена страх.
Маршируват напук, динамични са стереотипите, ...

Преображение*
(експромпт)
... Някак си преобразено
ми се вижда всичко днес...
И това, че е студено ...

Разпръснато ято
Небето беше ясно, синьо и никакво облаче не нарушаваше величествената синева на небосвода. Ятото летеше вече много дни, летеше безметежно, подредено, спазвайки реда установен от безброй поколения. Всяка птица знаеше своето ято, и мястото което заема в него. Така беше от векове и нико ...

Чакай ме, днес на Аравака,
Аз за там ще взема влака.
Да ме чакаш мила, моя!
Да прехвърлиш нещо твоя.
Ще закупя два билета ...

И додето...
И додето издигам площади
на моята лудост и крайности,
безпричинно ще махам прегради
и ще вярвам във всяка безкрайност. ...

Посвещавам на веселите тролове, които се разхождат из нет пространството и дебнат за съсипани настроения, за да ги досъсипят.
Миличко злобливо Тролче, гледам те - стоиш самичко
и в пробитото си кошче, взираш се като в паничка...
Там си пуснало примамка за душата ми красива -
искаш вкусно да похапнеш ...

Луната е тъй близо тази вечер.
Протегна ли се, ще я хвана...
А ти - безмилостно далечен,
отворил във гърдите рана,
която имаш силата да изцериш! ...

Винаги слушам сърцето ми.
Но там е тъмно, мрачно, потайно.
Винаги гледам към морето ни,
В спомени изпълнено, така омайно.
Но изпитвам болка, боли ме. ...

Любовта понякога е като птица,
полита в безкраен небосклон,
трепти сърцето, от любов прелива,
очи изгарят от копнеж и плам.
Любовта понякога е като пламък, ...

Загиват оределите мечти
на всяка нота есен неизменна.
А ние разпокъсано мълчим
в акордите на грапава надменност.
Защото в есента на цигуларя ...

Плачи сърце. Ти толкоз пъти неразбирано.
Плачи със мен. Ти толкоз пъти си предавано.
От гордост ли си винаги мълчало?
Отровно вино дай ми мъката да скрия.
Какво от туй, че другите ме съдят? ...

Ще започна от жените. Те са коренно променени. Навремето са се съревновавали коя играе по-хубаво хоро, а сега се надпреварват, коя е била с повече мъже или при по- малките (от 5-ти до 12-ти клас, а понякога още и в детската градина) - момчета. Преди младите девойки с радост са помагали на майките си ...

Далече си, далече си, а всъщност
по-близо си от всякога сега,
когато мисля си за тебе нощем
намирам общо кратно на тъга.
Мълчанието само е причина ...

Не спя, приятелю, не спя,
съня анатемосан бяга,
и казвам много, без слова,
че тишината не дотяга.
Не съм девица, ни жена, ...

Найкъл отвори вратата. Тя беше там, лежеше на старото дървено легло, цялата облечена в бяло. Той се приближи към Нея. Погали голото и рамо, целуна челото ù, а Tя не помръдваше…
Дали се беше поддала на емоциите и чувствата, замръзнала или потвърждаваше думите си, че не иска да присъства в живота му п ...

Вървял веднъж Господ на разходка, като Наполеон, с преплетени ръце на гърба, из новата си гора. Бил използвал мостри от изсечената от един цар Рилска гора.
Харесал той гората, ожалил я и наредил на ангелите да му донесат стволови клетки от нея. Така Рилската гора била възстановена на небесата.
И как ...

Как искам да избягам със тебе,
някъде накрай света.
Там, където блуждаеш в безвремие
и стъпваш по нежна роса...
Там няма да има ежедневни закони: ...

Здравей, Любов!
Нямам думи да ти опиша колко щастлива ме правиш само с присъствието си, без да ми говориш.
А когато чуя ангелския ти и меден глас, политам към чудни светове.
Докосвайки и целувайки ми отваряш врати към приказни небеса- там, където сме само Ние двамата- не "аз" и "ти", а "НИЕ", защото ...

До моята любов
Любов е... любов е знам.
Любов е когато ме глезиш
Любов е когато правим любов и се държим за ръце
Любов е когато бягаме по стъпалата гонейки се ...

късен залез
протяжни
примигват лениво
последни лъчи към небето
в далечното ехо ...

Уморена съм! Страшно много ми се спи! От безсъници разпадам се в безкрая. Кули слънчеви за теб строих, бъдещето, пак за теб, чертаех. Уморена съм! Не се познавам вече. Непознат си ми и ти дори. Днес приключвам със страданието вечер. Или може би по-малко ме боли. А дали сълзите си по теб изплаках, че ...

Злото почука на моята врата
и аз му отворих за влезе - сама.
Пристъпи то и обърна света,
моя свят от мечти и тъга.
Покани ме с него да опозная света ...

Омръзнa ми дa търся подобрение
сред хорaтa безстойностно обезличени.
Нaтежaли сa глaвите ви с презрение,
очите ви - зaтворени зa крaсотaтa.
Безброй телa се движaт устремени ...

Плаче ми се... а сълзите не идват. Скрили са се някъде дълбоко в гърдите ми и не издават нито звук. Запасили са раничките си с малки парченца болка и са тръгнали на път. Някъде далеч от мен, към някой друг, който ще си научи урока, ще разбере болката, ще я осмисли.
Колко години минаха? 6? Бъркам се ...

Аз искам щом издъхна и във спомен
превърна всичко, даже и смъртта,
откраднал от орли - крила и спомен,
да мина за последно над света.
Да видя красотата на земята, ...

Не карай чуждото сърце да чака,
ако не си готов в замяна да дадеш,
една ръка протегната във мрака,
усмивка топла, миг или копнеж…
Не карай… защото болката убива ...

Вече 30 години поделяме -
хляба, въздуха и постелята.
Болките си лекуваме
и разчитаме мислите...
Ту наужким, ту други убийствено истински... ...

юни 2014 Румяна Славова
Оранжево-златна лагуна
скрита зад пясъчни дюни -
остров за двама
блажено самотен ...

... парцалче и син косъм от Брадата на Времето...
Ето ти пръста ми. Виждаш ли, Яго?
Колко е тъничко лятото...
В печка желязна съм. Как да избягам?
Ти все свинари ми пращаш... ...

В мрака на космоса (1-ва част)
Фантастика
Ако някой чете тази холо-телеграма, ако някой някога успее да я открие, прочете, осмисли и повярва на прочетеното, трябва да предупреди човечеството. С радост казвам, че скоро този товар ще падне от плещите ми, като заедно с това отлети и живота ми.
Името ми ...

Прекрасно знам със теб какво не мога.
Не само, че не мога, но не бива.
Не бива даже в името на Бога
към тебе път тепърва да откривам.
С мен няма, по причини свръхпонятни, ...

ЧЕСТНО
Вече трудно общувам с поетите,
а разумните не искам и да виждам.
Искам като правя равносметката,
да не липсвам и да не съм излишен. ...