Запяха птиците. Над двора.
Обикнах всичко. Без капка корист.
Присветна слънце. Посред нощ.
Небесно звъннах. В красив разкош.
Тя бе жена. С душа на ангел. ...

Задника на шефа явно, че е сладък,
че целуван е от сички до припадък
а и също така много носи,
че благославят го (сети се сам...) с еди какво си...
03.04.2015 ...

Закапа дъжд - и ето,
минават две кучета, самотни,
мокри.
Едното черно, а другото - бяло.
Небето е сиво, а сякаш ...

Война
Окаян клан и грозна слава,
мръсна кал и пожарен дим,
човек заради безумието отплава,
а на земята лежи трупът му бледосин. ...

Деликатна терапия
I
- Днес се чухме с Мария, онази моя колежка от старата работа. Нещо го е загазила с големия си син. Покани ни да отидем у тях и да поговорим по въпроса. – подвикна жена ми от кухнята, докато се събличах припряно след работа, изгладнял като вълк.
- Коя Мария, навярно имаш предвид т ...

Мечтателка съм по душа,
обичам да пътувам.
Понякога в представите си
аз греша,
но никога не се преструвам. ...

СИНЕ МОЙ
Как дълго молила съм е на Господ.
Как дълго чакала съм те, за да изтриеш моите сълзи горещи, които Господ ми дари.
Не знам, дали ти дадох всичко, което исках от света - но Господ ми е Сам свидетел, че се отказах аз от суета.
Роди се ти във слънчев ден, не знам, защо така бе отреден. ...

Несподелена любов
Когато срещнеш нещо ново,
непознато и лъжовно,
на поглед пръв вълшебно,
весело, любовно, ...

Стон на струна чува се - протяжно... меко...
акордът претворява се във вечно ехо
и тъжно.. тъжничко припява, някак леко -
в черен блус изпяваш болката, Човеко!
Песента на роба идва отдалеко, ...

В яко племе сме посяти
и от него сме родени.
И през кръв сме все пресяти...
Имаме дебели вени.
Навиците ни - балкански, ...

АЗ СЪМ КАТО ВСИЧКИ
И аз съм като всички хора,
дойдох да мина през света.
Играх с връстниците на двора,
прескачах и със тях плета... ...

Проклятие е да живееш в интересни времена
изборът е свобода, но и дилема.
Ще можем ли товара си да носим след това?
Посоката - е изходната теорема.
Със доказателствата – ще сгрешим. ...

Пеперудената душа - и красива, и крехка.
Щом щастлива е, премного щастлива,
щом е тъжна, премного скърбяща.
Нейната нежна душа шумоли със крила,
постоянно в простора отвъд хоризонтите ...

Мъжете не обичат силните жени.
Дори когато във любов се вричат,
прегръщат те, но си мечтаят за сълзи,
които да избършат,
безпомощност, която да тешат, ...

О Т К Р А Д Н А Т И И З Г Р Е В И
Къде се изгубихте, изгреви?
между усмивка и смях –
там вашия цвят аз съзрях.
Кой в зачатъка още открадна ви? ...

февруари 2014 Румяна Славова
Когато люляката зацъфти
и прозрачно-син блесне небосвода,
тогава тръгвам
на лов за пеперудени мечти ...

Imitation of this life
is the life I hold inside
All the benches sit besides
As I'm walking on the aisle...
The aisle of time: ...

Лошите неща идват безплатно. Особено като се опитваш да плащаш за нещо с чувства, защото е рисковано. Може да станеш психически изчукан, и след това захвърлен. Поне с парите си сигурен, плащаш и получаваш това, което преди това знаеш как изглежда. То дори може да се преструва, няма от къде да знаеш, ...

Аз съм есен,
тя е първото кокиче.
Има ли за нас надежда?!

Превърни ме
Превърни ме в усмивка вълшебна,
усмивката пази своята страст в сърцето,
направи ме червена роза и лицето,
в дъга след дъжд и ще те прегърна. ...

Ела при мен, ще те даря със нежност.
Ще те целувам само с топлина.
За миг ще изживееш цяла вечност.
Ще вдишаш аромат от красота.
Воал ще съм за твоите желания ...

Аз... случайно минавам от тука.
И не търся пари. Нито слава.
Аз вървя. И събирам поука.
По пътеки, които раняват.
Остави ме! Така си живея. ...

Пролетна импресия...
Снежинките от вишневия цвят
е Вятърът във утрото понесъл
и вика ме във Пролетният свят,
да тръгна с него безразсъдно весел... ...

Пада Самотата като ято -
надупчените покриви пищят...
Ето - зеленото море...
Ето ги и върховете на тревата...
и люспата синьо небе. ...

Тя си тръгна…
Тя си тръгна безмълвна с последния влак,
от най-далечната гара и потегли в безкрая,
където за мен няма да има никакъв знак,
докога и защо за нея аз ням ще мечтая. ...

Отново съм над листа бял...
Отново търся своя идеал!?
Отново се опитвам във живота
да подреждам своя хал...
Как иска ми се за любов да пиша. ...

Ти ме откърми във нежност.
Чудните полски цветя.
Синьо небето, безбрежно.
Сочната зелена трева.
Ти ме откърми в звездите. ...

Омръзна ми
Омръзна ми от свят на лъжа,
да лижа захар през стъклото,
да се усмихвам, когато тъжа,
да чакам да победи добрато. ...

Посвещавам на Възкресението.
Колкото и силно да е злото,
и колкото душите да руши,
на кръст разпънато доброто -
в човека ще се възкреси. ...

РАЗКРИТИЯ НА ЧИРПАНСКИТЕ КРИМИНАЛИСТИ
Уважаеми читатели, вероятно малцина от вас знаят, че Районното управление „Полиция“ в Чирпан е на челно място в областта по разкриваемост на извършени престъпления. Случаят от края на миналата година, когато край село Плодовитово бе извършено жестоко убийство, е ...

Роден си мой.
И въздухът между ни пари.
Изтръпва и мълниеносно
спира.
Вибрира с обръчи в гърдите. ...

За сбогом ли? Писмо ли? Но кога?
Преди да е разплакано небето,
преди да сбърчи вежди от тъга?
Преди да размениш на дребно вехтото
изстрадало и мъничко палто, ...

Някакъв часовник стар
на стената до мен...
повтаряше в своя ритъм студен,
че времето спира и скоро не мога да те видя.
Спомних си нощта, в която ти спеше до мен, ...