Contemporary authors work: literature, music, art etc.
385.7K results
Модерното ни време
🇧🇬
Много истини крием в душите,
като в стаичка с тъжни стени.
Ако с мен за момент поседите,
ще почувствате колко боли
да ми казват: „Не ставай наивник! ...
Животът
Животът ни протича като на шега,
преминавайки в детска, истинска игра...
И неусетно времето как бързичко лети,
обърнем се и вече сме затрупани с трудности. ...
Бог ме дари с душа на птица волна,
а за разкош, талант и глас ми даде,
защо все плача и не съм доволна,
защо се блъскам в каменна преграда!
Над мен – простори в светлина огряни, ...
Линк към Първа част>>>
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=332243
- Така да бъде! Щом казваш, заради габровски икономии да не слушаме севлиевската музика. Така да бъде! - съгласи се тя и допълни – Защо пък да бягаме от хубавото за няколко лева в повече. Щом Мишо плаща... Нали Мишо!
- Тъй, ...
Здравейте, драги читатели!
Аз пак искам да споделя нещо с вас. Този път имам идея как от коментарите в един небезизвестен сайт, да се черпят идеи за любовни, хумористични, прозаични, фантастични и даже криминални произведения. Дори гледам някои така се черпят в небезивестния форум, че чак не изтрезн ...
Приготвям куфaрa с бaгaж,
прибирaм в него остaрелия морaл
и тръгвaм, сбогом, aнтурaж,
кaквото взел съм - повече съм дaл.
Кaкво дa прaвя тук сред вaс? ...
В одър от болка ме мятат кошмари.
С очи отворени сънувам спомени.
Тялото от недокоснати допири пари,
в гърлото - буца от думи отровени.
Въглен раздухан изгаря гърдите ми. ...
На сина ми, моя ангел
Душата ми безжалостно ридае.
Не пита ден ли, нощ ли е сега.
В сълза се е превърнала. Нехае.
На топка свита плаче ми в гръдта. ...
Целта на днешната ми работа,
е да докажа: „Колко съм човек.“
Задачите, които изпълнявам,
са равни на лицето ми отвред.
Допускам хипотезата: „Да бъда!“ ...
Хоризонта и Нощта...
... Пак късна вечер вееше небрежно
с дъха на поривисти ветрове,
аз гледах хоризонта как изчезва,
и нощ отмъква всички брегове... ...
Разбираме се двама с теб сега:
било до днес каквото то било е,
доплaваме във утрото брега
под грохота неспирен на прибоя
вълните ни преди да потрошат ...
Тъпо е, драга, да си пълнежът,
да си памукът, който нареждат
около стъклена фина играчка
и ти се иска чак да заплачеш,
чак да му ревнеш до небесата. ...
Не обелвай и дума за обич! Мълчи!
Аз в сърцето си нося пираня -
разфасоващи зъби зад кротки очи.
И не искам със теб да я храня.
Тя е гладна за обич и за добрина. ...
Листата запикираха към ниско
подгонени от есенния вятър
и ти до мен пристъпяш все по-близко
до рамото, в поднебния ни шатър.
Декорите намятат одеяла ...