За теб аз мечтая, за роза,
но туй остана само идеал,
че светът е тъмен, грозен,
страдание що е съм разбрал...
Не мога да върна времето, ...

Не зная вишневите цветове
дали сънуват плясъка на птици.
Препуснаха априлски дъждове
и над града размахаха камшици.
И колко дълго вишневият цвят ...

Разранете краката си в танц, Самодиви.
И кръвта да засити глада
на онази земя, покварена от сили,
невидяла любов, неродила трева.
Ще заплаче сърна над кръвта, Самодиви. ...

МОЯТ ИЗБОР
Какво от туй, че няма да ме има
и ще си тръгна някой ден от таз земя,
ако достойно своя път премина,
раздавайки със шепи доброта! ...

"Тяло и душа"
Тялото ковчег е на душата.
Тялото заблуда е позната.
Тялото лъжовно скрива,
че душата ...

FED
Трудно се пише, когато те тресе.
Тресе те мисълта и бъркаш словореда. Тресе те чувството и бъркаш емоциите с обикновен грип. Тресат те ръцете и все чукваш НМого вместо правилното много. Въобще треската е нещо неприятно. За теб, защото те бие по самочувствието на стойностен автор, за четящите, за ...

ИЗТОЧНИЦИ
Очертаваше се добра възможност да заеме поста – от два независими един от друг източника му бе даден ясен сигнал, че кандидатурата му предстои да бъде обсъдена. При това обсъдена не как да е, а обстойно, в детайли. Най-вероятно щели да го извикат на интервю.
По този повод той обръсна вежди ...

Сърцето музей
Плисвам Светлото в музея – не видял приходящи.
Посред зала една витрина – екземпляри изящни.
Куратор единствен съм и посетител, и ценител.
Съкровищник таен съм, меценат и дарител. ...

Денят е петък, месецът е юли, а годината е 1990-та. Лятото е в разгара си, аз съм безгрижно студентче, освен това съм и във ваканция, а нашите са се омели на някъде и теренът е свободен. Съчетанието от гореизброените факти довежда до логичното заключение, че вечерта е подходяща за усвояването на изв ...

Безсилни оставаме след спорове неуместни,
виж, погледите ни са толкова престорени,
че думите хвърчат като фалшиви песни
на въпроси и до днес неотговорени.
Защо да ти натрапвам моята вселена ...

Разпознах те
Правиш се на палячо,
а те е малко срам.
Пред хората не плачеш,
а искаш да си сам. ...

ПУСНИ МЕ, МАМО, ДА СИ ИДА
Пусни ме, мамо, да си ида.
Какво да правя аз на този свят?
За мене времето е спряло, откакто врекох се във любовтта.
Аз мислех си, че съм свободен, аз мислех си, че малък е света. ...

Добро е утрото за всички,
но моето е по-добро.
Разрошил сутринта косички,
белее моето сребро.
И всяко утро ми е радост, ...

ТО БЕШЕ ДЪЖД, ТО БЕШЕ ЧУДО
То беше дъжд през таз година.
Във селото валя през ден!
Това е главната причина
да съм в нехайство обвинен! ...

Топла супа си направих
с пресни зеленчуци
С карамфилчета отляво
смело я забърках
Свежи сини незабравки ...

In the dark blue corner of the night
Beneath the sullen color of the light
Coming from the stars so bright
Shining from their own insight
I am standing in the dark ...

Susan Boyle - I Dreamed a Dream
-----------------------------------------------
Сюзън Бойл - Мечтаех Мечта
Мечтаех мечта във време отминало,
когато надеждата беше силна и живота ...

Завесите в душата ми са спуснати
Тъжат мечтите ми изпуснати
Коне стремглави, бягат бясно те
Твърде чужди, че да може някой
да ги разбере ...

Хора, чуйте славеите вече пеят,
нищо че на улицата гладно куче вие.
Загърбете злобата и завистта,
може да сте влюбени и Вие...

Сред пусти полета, из прашни пътеки
от време на време
се мяркат човеци.
А в своите зверства, чрез своите жертви
нечовеци отчаяно ...

„Осем“ е знак за
безкрайност. БЪЛГАРИЯ
нòси го в букви!

Дали си бил
Защо избърза? Още тичам
да те намеря и обичам,
да не бъдеш все далече.
С теб бъдещето ми отвлече. ...

Ела, когато вече нямам дни.
Ще слушам мълчаливо аз –
за всичко, що тежи ти, говори.
Заспиш ли – чакай ме тогаз.
До тебе ще приседна в тъмното, ...

Колко истини има по белия свят?
Има истини твои и мои, и чужди,
има истини скрити под було от страх
и такива, които изплуват при нужда...
Има истини някакви странни наглед ...

-Ще ти се обадя после, мила.
Нямам време, извини ме.
-В мрака пак защо се криеш?
-Твърде късно е, остави ме.
-Ще говорим утре сутрин. ...

Жетварят
/Глава 2/
- Докога ще ме обичаш? Докато се умориш? – шепнеше глезено момичето с нацупените си устни.
- Докато умра. Даже и после – влюбено с дрезгав глас и отвърна младият мъж, докато едната му ръка нежно милваше гръдта и.
Ако можеха да видят мястото си отстрани - биха спрели да дишат. ...

Ще е последния път може би,
в който аз ще държа тази ръка,
ала повярвай, за нищо не бих
от сърцето си те изпъдила...
Защото ти си този, който ...

Море,
малко джаз,
много слънце
и добър приятел.
Изгубен рай…

"
Не си наливай сам горчиво вино...
то буцата заседнала не ще отпари...
пристягат обръчите гърлото
с преглътнати сълзи-шамари. ...

Вековни традиции -
смърт на девици,
убивани, бутани от скалите,
нецелунати, необичани -
звездици във време безумно. ...

Бедната, невинна лястовичка,
хайде, чуй ме, престани.
Защо се мъчиш тъй самичка
за гнездо, и покрив, и стени?
Що надежда ти да вложиш ...

Да изпиеш любовта
Измервам я в счупени чаши
и в изгреви - много далечни,
в омачкани, бели чаршафи,
във спуснати плътно завеси! ...

ВАМПИРСКА НЕВЯСТА
Невяста: Помощ! Махни се, пусни ме!
Долу ноктите от мен – остави ме!
Вампир: Защо се дърпаш, дете на светлината?
Нали сама дойде при мен сред дебрите на пещерата? ...

Трептиш - нюанс от светлото мълчание,
изпълваш клетките ми с шеметно трептене.
Проникваш през огромно разстояние -
най-тънък лъч вълшебно вдъхновение...
И мисълта към теб неспирно се насочва ...