... неоткраднатото стъкълце на обичта...
Не вързах люлка, нито плод ожарих.
Пътечката ми вие се през бездна.
На есента огнивото ме пари.
Пилее шума вятърът... и глези ме. ...

Как си, мамо? Как си на Небето?
Свършиха ли болките за теб?
Или още стяга те сърцето -
справям ли се с тоз живот нелеп?
Гледаш ме отгоре. Негодуваш, ...

От чешмата навън беше бликнала синкава струя -
да отмие кръвта от напуканите колене.
Тюркоазено-синьото пладне завива ме с тъмно.
А косата ми лепне попарно от капчици мед.
Тя измива със грапави длани ранената кожа; ...

Питали ли сте се някога, какво бихте отвърнали, ако някой ви зададе въпроса, "кой е този момент в детството ти, в който разбра, че всъщност... детството ти е приключило?"
Всеки човек има такъв момент, който се превръща в един незалечим спомен - в много от случаите, предопределящ изборите ни в живота ...

Денят е тъмен, дъждът вали,
сърцето плаче, разумът спи,
спи и сънува, къде ли си ти,
а дъждът вали ли, вали...
Поглеждам навън и ето ги... сълзи, ...

Когато нощем ми е трудно да заспивам,
когато съм самотна и излишна,
когато много ме боли и ми е криво,
разчепквам тишината на милиони нишки.
Тогава цялата съм изтъкана от съмнения. ...

Усмивката ти радва ме всеки ден,
очите ти красиви омайват ме безкрайно...
Ръцете ти, мечтая аз, да са в мен,
да ме прегръщат и галят всеки божи ден.
Ти си като птичка, която лети в безкрайните небеса, всеки ден. ...

Усетих, че пак се е забъркала в някоя от нейните истории, още преди да ми каже. Вече достатъчно добре познавам сестра си, за да съм наясно с този блуждаещ поглед и кахърните въздишки.
Така че, когато малко след това ми каза, че е влюбена, само затвърди неприятните ми подозрения. Защо неприятни ли? А ...

Гледам очите ти хубави -
меки и пълни с любов.
Гледам устата ти хубава -
сочна и пълна със страст.
Гледам ръцете ти хубави - ...

С опасна физика съвсем не съм,
ни бицепси, ни трицепси излагам,
на вид мушица, но в главата ум
от който всеки юначага бяга.
Не ме орисал Бог със красота, ...

Като рана в душата,
като удар от нож,
като истина свята,
си във мен ден и нощ...
Като спомен изгаряш ...

За дерето и всичко живо по морето
Не месец, а години
веч не спира
да се носи от ефира
лай, вой и стон ...

ПРИКАЗКА ЗА ШКЕМБЕТО НА ДЯДО
Събрали сме се на един хубав празник вкъщи цялата родова тумба. Тя една тумбааа – ум да ти зайде! Ама айде! От двата хоризонтални края на Велика България между стария Балкан и синия бял Дунав, от житницата на Добротица, та чак до камънаците на Срацимира, цели три поколен ...

От време оно
сме имали хора герой;
Герой от световен мащаб.
Българи смели... В жертва се дали за нас.
Без даже да вземат ...

Вървя сама в гората, усещам
как ме прегръща нежна топлина.
Хубаво е. Небето е прекрасно
и чисто като сълза, кристално ясно.
Продължавам напред, а тревичките ...

Избери ме, мили, но няма да съм домакиня,
кажи ми, виждал ли си до краля да седи слугиня?
Гордостта ти къде ще е, не зная,
ако до теб седи прислужница, не дама.
Душичка, кротичка, свенлива, ако чакаш, ...

Телефонът звънна. Тези дни беше затрупана с работа. Нямаше време да си поеме дъх. Беше той. Усещаше кога се обажда. В секундата, преди да чуе нежната мелодия на Una Palabra, в секундата преди телефонът дори да завибрира, знаеше, че е той. Искаше да потъне в дълбочината на гласа му. Обичаше да го чув ...

Ягоди в случайни мисли
Когато искам нещо, го мечтая:
пуст пясък, скали от съпротива.
Палми с режещи като мачете сенки
и шепот неизвестен... не от птица, ...

Разпилени в пространството думи,
преждевременна смърт на листа,
преждевременна есен, когато
вън е пролет, наистина пролет...
Безпосочни тъги, разноцветни, ...

Усмихни се! Макар че в живота
често всичко във черно изглежда.
Усмихни се, дори с неохота!
Че тъгата те само подвежда
и не виждаш как много си струва ...

Готин пич си – мацките ти казват.
Само че дали не си глупак?
Мислиш, че за тебе ще припадна?
Sorry, скъпи – просто няма как.
Много те обичам, тъй да знаеш ...

А тъгата ми не сглъхва
И да спре дъхът му нежен,
и всичко да потъне в мрак.
Ще е тук, ще ми е нужен,
ще го въздишам пак и пак. ...

Дори и на дъжда да му омръзне
да сипе от тъгата си по покривите,
ще си остана все така премръзнала.
Защото се разпаднах до основи.
И сигурно с горчиво безразличие ...

Обичай ме такъв неразгадан.
Обичай ме, когато съм отричан.
Обичай ме, когато съм пиян
от силата на своето "Обичам".
Обичай да ме търсиш разпилян, ...

Самотна и примряла от студ, Инна се беше сгушила под един саван, увита в старо и изпокъсано одеяло. Трепереше като лист, безмилостно брулен от вятъра и колкото и да се мъчеше, не можеше да се стопли съвсем.
Дъждът разкалваше целия и без това, сив и мрачен пейзаж на студения град. Всичко потъваше в т ...

Две думички
На Г.
Имам сили да прошепна
само думички две,
но те казват всичко, ...

Ако сега си замина
и повече не се видим.
Ако вятърът ни отвее
в посоки различни.
Дали за мен ще се сещаш ...

Темпото напредва всеки ден...
Виждаш ли детайлите на всичко?!
Сливат се контури,
цветове...
(Някой ми говори за епичност!!!) ...

Една случка
Неделя вечер е. Популярен телевизионен водещ е поканил известна и уважавана актриса в предаването си. Разговорът върви интересно, а аз си замезвам с биричката и си прехвърлям наум задачките за следващата седмица.
Минават от тема в тема: кариера, семейство, бъдещи планове... На въпроса: „ ...

Хинин
Нямам вече вдъхновение,
дъждът отми го цялото.
На самотата съм владение,
безмълвно ми е тялото. ...

Късове двуделна любов,
разхвърляни във спомен...
Болезнен куриоз.
От липсата доволен,
любовен виртуоз... ...