Жълта сграда
На ъгъла. До светофара. Намерихме
се с теб. Момичета от времето парадно,
сега – жени към петдесет и пет...
Намигаше червеното око сигнално, ...

Моята есен
Дойде и моят листопад.
Как искам да избягам с вятъра!
Че няма връщане назад!
Есен е. И свърши театъра. ...

Село
Вятър съска
в порутено - днес.
Студ вие през
мъртви устни. ...

Домът на ужасите (2-ра част)
ужаси
***
На четвърти май Красимир се заговори по Фейсбук с една позната - младата поетеса Мая Игнатова, която бе фенка на неговите книги. Оказа се, че тя живее в Слатина, в единия от двата високи блока отсреща. Разбраха се да се видят на по кафе в от заведенията в кварт ...

СЕПТИЧНА ЯМА
ЧАСТ ПЪРВА
Начало
Понеделник. Звучи адски банално, но повечето неща в моя живот започват в понеделник. Не харесвам понеделниците. Винаги съм се опитвал да започвам начинанията си, без да се съобразявам с това, в кой ден е гръмнал пистолета на стартера. Не обичам да отлагам началото на н ...

Кривото не е право,
но е в полза генералу*.
Рязане на ленти,
калинки фалшименти
след себе си остави, ...

Не се живее с тази мелодрама –
от нерви, притеснения, болежки
заформих сто и осем килограма...
И вече ми е просто нечовешко,
че в службата все фини хубавици ...

Музика: Матвей Блантер
Превод от руски: по текст
на Михаил Исаковски
Разцъфтели ябълки и круши,
по реката плъзнали мъгли – ...

Попитах някога: “Какво е да заспиш?”
И казаха ми, че очите се затварят, тялото в покой е,
а душата някъде зачезва…
Дали когато влюбен си летиш?
И ако – да, какъв е начинът главата да остане трезва? ...

Не знам какво е да си с някого,
и май не искам. Все за болка пишат
тия, дето взимат си любов назаем,
а лихвите си трупат скришом.
Чувала съм, че се лъжат в очите, ...

Хей, Животе,
я поспри и поне веднъж
в очи ме погледни,
колко време си мълчим,
не разговаряме, дебнем се, ...

Съмва се...
бичове, удари
гръм
сърце...
Съмва се... ...

*****
Дано да се познаят!
*****
Кацнал Бухал на дърво,
и започнал да се хвали... ...

Моля, захвърлете ме в калта... отвън,
до камъните черни, мъртви,
да се чудя аз ли съм... или не съм,
когато се огледам в кърви.
Хайде, изпратете ме в смъртта... насън, ...

След Големия взрви
Унитарната Чиста Душа,
попиляна на части,
се понася с космическа скорост
в различни страни, ...

Ти пи или не пи?
Туй е въпроса,
който мъчи твоята жена...
Боса.
Тя иска нови обувки, ...

Надеждата за
После
После стана Утре
Утре
Утре стана Никога ...

Идвам
Крача със затворени очи.
Вървя и мисля за теб.
Спокойна съм. Отвън.
Но вътре гори. ...

Късно ли те срещнах? Или рано?
Обич моя, близка и далечна.
Всяка ласка с тебе ми е рана.
Всяка среща с тебе ми е вечна.
Все между четвъртък и неделя, ...

Подари ми последната обич.
С моя дъх свойта ласка срещни.
Във хамак, сътворен от ръцете,
всички мъки без думи приспи.
В шепи глътка вода донеси ми, ...

Червените Маймуни
Борислав Ичев
Името ми е Енрико Рамирес. Родом съм от Испания и съвсем откровено мога да кажа, че не се гордея с това. Това е дупка, която застава пред теб, препречвайки пътя ти към собствената ти изява. Тя ми показа що е безредица и несправедливост. Тя ме подтисна и подцени. Тя ми ...

Нощта полегна над птичите гнезда
с надежда да прогони самотата,
а вятърът със флейта във уста
с мелодична песен приспа гората.
И настъпи приказната тишина, ...

В памет на моето зайче
Загубих блясъка в очите,
остаряха ми дори мечтите…
Осиротях като дете без майка,
без мойта мила зайка. ...

Разюздана и боса крача
душа от мисли потъмняла
и свещ в ръцете нося
очите кладенец и куп въпроси.
Загубен спомен ...

Не си играй със чувствата ми, драги!
Не ме познаваш толкова добре.
Сега ти е забавно. (Сто тояги
са малко върху чужди гърбове).
Но всичко в този свят, помни, се връща ...

Със патерици и с бастуни
вървим напред към старостта.
Изчезна онуй "цуни-гуни"...
Не сме подвластни на страстта!
И днес са дните ни по-сиви! ...

Времето препуска. И пулсира
чак до дълбините на смъртта,
внезапно пътя му блокира
усмивката ти - грейнала в нощта...
в реките тъмни, на кръвта ми, ...

Не плачи, мила... Всичко е предрешено...
Още от раждане със Смъртта сме венчани...
Спомен да бъда... Да изтичаш по мене...
аз пък звездица... в Небето да стана...
Не плачи, мъничко... иначе ще се задавя... ...

Влюбих се, Господи, в чудна жена -
красива... богиня... Венера,
тя денем е слънце, а нощем - луна,
мое утре е... и моето вчера.
Обичам я, Господи, не ми ли личи, ...

Телефонът онемя -
може би е болен,
може би дори тъга
него също гони...
И душата ми горчи, ...

Има ли вяра в нашите души,
Претрупани от сивотата на напрегнатите дни.
Живеещи за да съберат двата края
И за децата хляб да има накрая.
Работиш много, а получаваш малко, ...

Днеска се събуди доста късно – някъде към 11 и 30. Досега не беше му се случвало да се успи така, а не беше нещо и болен, наистина странно явление беше случилото се за него. „Хмм, сигурно е имало причина, пък и какъв сън сънувах, ох, какво съм се заохкал?!? Да хвана да се стегна, че ще изпусна кафен ...

Недей да ме примамващ с усмивка.
Промяната отдавна ти личи.
Поучих се от твоята измяна.
Недей да ми говориш замълчи!
Недей да ме залъгваш с усмивка ...