Гледам я право в очите и не мога да ù се нагледам. Десет години вече откакто завършихме института, а Джинджър все така си е хубава, че дори още по-хубава е станала. Има жени, които от господа ли, от дявола ли мая са взели, но колкото повече вървят срещу пороя на времето, толкова повече се разхубавяв ...
Ибрахим Ал Али се събуди. С колко девойки беше преспал вече не помнеше. Той прилиза брадата си и косата ,и се качи на колата да ходи към джамията. Тъкмо беше прочел няколко сури от Корана и за последен път се убеди, че мъжът е най-праведен. Аллах го беше създал за господар на вселената и имаше право ...
ХОРИЗОНТЪТ
В размитите от трепкащата мараня контури на хоризонта се разводняват погледът и нашите представи за далечината, а също и за устойчивостта на формите и техните багрените стойности. Загледан в неговата люшкаща се в маранята линия се питам аз дали небето се стреми да слезе при земята или зем ...
Вместо с пушка за упояване
да осигурят негово залавяне -
нещастния ягуар го убиха
и с лъжи те нагло се скриха.
А хранещият животното без мозъчна цедка* ...
Дъждът вали с мисията си да пречисти хиляди души,
но калта отдавна там стои си и не мож изчисти се уви.
И тоз момент уж върхов, на подем дъждовен, е провал,
че слепи днес са всички хора и никой веч не би мечтал.
И слепотата им тъй явна е, поне я скрийте ако не от срам, ...
Глава трета
Един нормален ден
Минчо отново се наслаждаваше на покоя в своята “Светая Светих” - мазата. След пет дневни уговорки и пълно послушание, пак беше тук - блажено разположен в любимото си кресло (един легнал на земята, като седалка, чувал със зърно и друг един изправен зад него - за облегалк ...
Крахът на финитния рай след геоцентричния синдром
🇧🇬
Големият блян! Така може да бъде наречена човешката мечта да се докосне до онова първоначало, от което възниква всичко. При това, дали се касае за едно единствено начало или за краен брой такива - негови финитни заместители, е очевидно без значение (от чисто философска гледна точка). Това е като пре ...
До този момент оазисът се оказа химера,
но аз вече бях поел по пътя, и крачех в
посока, която обещаваше среща с неговата
прословута зеленина и спасение от
нетърпимата горещина. ...
Връщат си заплатите чинно депутатите...
изборът на тях сега се пада –
грабват бързо грапите, кирките, лопатите
и на север тръгват... на бригада!
Връщат и министрите премиите!... Мислите, ...
Живот ли бе да го опишеш,
Живот ли бе да го разкажеш ....
Тя остави химикалката и се замисли. Какво е тръгнала да прави? Да описва живота си? Какъв живот? То нейното живот ли беше…. Откакто Ото я напусна тя беше изпаднала в депресия и тиха истерия, които учудващо добре се съчетаваха в нея. Знаеше, ч ...
Моята „имунна памет” за образа на Левски
Земята, простираща се от морето до висините, със своя мирис на треви и дървета, брулена от ветрове и дъждове винаги ни напомня, че е наша родина. Родина, която ни показва откъде сме и кои сме. Никое друго място не може да докосне душата, съзнанието и тялото н ...
Да станеш слънце в шепата на някой
в очите му да бъдеш светлина
в сърцето му искрица да запалиш
да се превърнеш в миг от вечността.
Да шепне името ти нежно ...
Две тъмни цепки гледат на зелено –
очи на котка, легнала до мен.
Да я погаля, искам за последно,
преди да ме погълне светъл ден.
Но чувствам как ще впие остри нокти ...
- Сега ли намери да си ровиш в чантата? Не го ли направи преди малко?
- Да, обаче тогава търсех друго.
- Айде де, Ерика, и без това закъсняваме.
Ник крачеше нервно напред и се чудеше какво толкова рови жена му в чантата.
- А, всичко си ми е тука, хайде да влизаме! – каза тя доволно. ...