Тъмно-черна вечер, дъждът по покривите ромоли.
Свод мъглив изваял е Нептун, над мастилената пустош.
Тихо, даже чайка не препуска из пролетната шир,
нито гълъб, нито гарга, чак носталгията тихо плаче.
Опряна с гръб на старата ни къща, ...

Не пораствай, това е капан,
колкото и да не забелязваш.
В живота на големите си сам,
затова недей да им вярваш!
Ако пък искаш - сам провери. ...

Живея те
Живея те с трепета
на всичките си измерения.
Живея те с огъня,
по нестинарски палещ сърцето. ...

Навън е тихо – онази нощна тишина,
която дълбоко в душата прониква.
Чуваш ли? Тъжна и самотна е нощта…
и колко е тихо, колко е тихо!
Изгубени мисли, мечти забранени… ...

Утринно сияние топи нощния мрак.
Черни облаци отплават в тъмнината.
Жадни очи търсят простора пак.
Ах, нека това не е излюзия.
Нека видя слънчевите лъчи - снопове пролетна мечта, ...

Храбър боец
е сърцето -
не спира се,
щом усети,
че унива ...

Необмислен жест искрата ми запали,
в усмивката ми пролетта да върне,
защо ли трябваше му да го прави -
с пръсти дланите ми да прегърне...

Мъжки разговор
Те запалват цигара. И светват.
Като фарове режат света.
Гласовете им войнски нареждат
как да стане това ей-така. ...

Живее. И диша някак. Чрез мен.
Една голяма, вековна, безкрайна любов. Съвсем реална и толкова усетна. Знам, че е тук. С кръв, течаща по вените, тихо туптящо сърце, сляпо още осезание, нова душа в тяло от същинска плът. Сякаш целият ми свят се е сгънал, свил и образувал сфера в едно; и позволил ми да ...

Обичах те – аромата на юлска меланхолия,
сладостта,
ти носеше миризмата на радост,
закалена в нощните пламъци
и блясъка на светулки. ...

Обичам да гледам небето,
след залеза див как пада нощта.
Поглеждам нагоре и ето,
подарък ми праща - звезда.
И тихо е, свети луната, ...

Майките самотници... сме болка,
пропила се дълбоко в същността.
Тя пареща е, сгърчена е топка,
просмукана от мъка и тъга.
Пулсираща едва, едва вселена, ...

Понякога ще спирам тук,
в очите ти да видя всичко,
потъвайки във твоя скут
и отново ще ти бъда хищник.
Останеш ли във моя плен ...

ПРОЗРЕНИЕ
Какво от туй, че съм девица млада
и сънят ми пропъжда всеки демон - зъл?
Какво от туй, че аз съм влюбената фея
и радостта събужда се със мен? ...

В това обратно, еврогейско време
било блажено, готско да си гей...
И ловко дяволът отзад ни дебне...
Евросодомците са в апогей...
Човек, ако реши да се ожени - ...

Позволете ми да се защитя...
/опит в стил „Даскалска поезия”/
Светът ме обвинява,
че насън летя.
Мисля, имам право ...

В твоите очи е...
Пролетта!
Слънчева,
усмихната,
красива. ...

Аз имах разни интереси
и бях на хиляди места,
играх във всякакви пиеси,
но давах рамо на честта!
Не знам дали тъй бях възпитан, ...

Часовник
На пясъка вярвай, в стъклото заспал -
вмълчана камбана го пази -
високо е пуста, събрала печал,
в дълбокото пази го Тази. ...

А дали да не тръгна
на лов за любов?
Докога да се пазя
за изтъркана приказка?
В това време, ненужно ...

Стрелите свистяха във въздуха. Някъде долу надуваха бойни рогове, които пищяха в ушите на войниците. Няколко мъже паднаха от стените, а един се бе свлякъл на колене. От гърдите му стърчеше дебело копие. По източния фланг Лобо и хората му успяваха да удържат щурма, но останалите защитници падаха като ...

Не ме заменяй като стара дреха,
като ненужна вещ, покрита с прах във ъгъла.
Изплаках много песни за утеха,
простих на младостта, че ме излъга.
А ти? Прости ли си, че ме изгуби ...

пулсира покоят
потокът пламва
преоблича перата си птицата
прет-а-порте на природата
потомството преоткрива позора ...

Обърнала съм гръб на всичко мразено,
но май така по-лесно то забива ножът си във мен.
От мръсни пипала и тиня съм полазена
и тъна в блатото на всеки следващ, влажен ден.
Той, който е пропит с отрови на змия зарадвана, ...

Да ти разкажа как сега не спя,
когато и небето онемяло
след всичката изплакана тъга
по теб и мене, времето е спряло.
Да ти разкажа как след този вик, ...

Сам бродеше - в гърдите с древна мощ.
С очи кристални - видение в мрака.
И черен бе - по-черен от самата нощ,
горд, вечен, непоколебим и... чакащ.
Със своя вой смразил е не едно сърце. ...

Има те...
Ако теб те няма,
жесток и празен
ще е моят свят.
Ще болеят ...

Къде изчезна? Остани!
Без теб не мога да съм цяла.
Чуй, лудостта у мен звъни!
И в думи съм се разпиляла...
Но само с тебе съм Река! ...

В пепел превърнах душата си.
Потънах в грях, изгубих и себе си!
Прегърнах земята, но косите ми
докосна единствено вятъра!
За болката няма време. ...

Отново танцуваш по моите нерви
като слънчево зайче по голи стени.
Cъбличам от себе си всички резерви.
Oстава това, що ти вече плени.
В очите ми тлеят два въглена скрити ...

Седем лакоми деца
Седем лакоми деца
сядат вечер у дома.
- Дай ни, како, да ядем!
Казват и се смеят хем! ...

Щастлива бях с теб
с мечтите младежки.
С кълбото от дреб
изплитахме дрешки
на нашта любов ...

Беше по-силен от всякога, не спираше да мисли за успеха и да го преследва с пълни сили. Нищо не можеше да застане на пътя му, гонеше мечтите си стремглаво и умело и ловко преминаваше всяко препятствие, което коварният живот му поставяше. Защо ли беше толкова целеустремен, защото той беше един мечтат ...

Скучае ъгълът без нас.
Тотемът хили се отсреща.
Говори сякаш той без глас –
видял е всяка наша среща...
А в парка пейката сама ...

Тя има естествено синя коса
и обувки с развързани връзки.
Когато е тъжна, сънува на глас,
после има мастило по пръстите.
Понякога ражда пленени слънца ...