Ако можех послание да ти изпратя,
със птиците при теб да долети.
Или по вятъра да ти го пратя,
реката във прегръдки да го приюти.
Ако можех с мислите си да достигна ...

Зетьовете на госпожа Развигорова
Казано е: Зет като мед, до обед, син – до амин!” Обаче госпожа Развигорова по малко име Жоржета нямаше син, та да и е до амин. Затова като прорева единственото й отроче от женски пол, тя си рече, че ще го обича и за мъжко, и за женско. За по-недосетливите, да обясним ...

Колко те обичам? В празнотата
нямам вече сили за отдаване.
С обич ще погълна тъмнината -
ти ще бъдеш някъде на края ù.
Свърши се... изтекло е сърцето ...

НА РАНОБУДНИТЕ
Будни сте.
Рано събудени.
Млади сте.
С младост погубена. ...

Понякога искам да мога
с усмивка да махам тревога,
с милувка сълзите да спирам,
във всеки - добро да намирам,
страха под земята да скрия, ...

Къде си стъпил погледни,
десният ти крак на рая,
левият ти крак на ада,
разбра ли сега, че си жив?
И отдясно чуваш ода, ...

Aз съм Дулцинея Катмашекерова и съм феминистка по рождение. Нека мъжката половина на света не се надява напразно на благоволение и съпричастност от мен. Чувствата ми на неприязън и презрение към противоположния пол се обособиха в душата ми още в майчината утроба. Бях там заедно със брат си близнака. ...

Това сълзи ли са?
Не, това са чувства,
излизащи,
напиращи -
търсят място в своя Рай. ...

Добро утро, сияние мое,
наричам те просто така,
понеже си близо до погледа,
но недостъпна за мойта ръка!
Добро утро, миг на вълшебство, ...

Здравей! Днес как си? Пиша ти поредното писмо. Да, има нещо ново в моя живот, но и този път май не е любов. Знам, мина дълго време от последната ми вест. Усещаш ли промяната у мен? Вчера бе ден като... вчера. Теб отново те нямаше. Знаеш ли, липсваш ми! Сигурно и за това ти пиша. Тъгата е нахлула в м ...

Усещам вятъра в косите си,
напомня ми за твоите пръсти
... как нежно ги галеше ти -
сякаш може да ме нараниш
Таиш толкова много сила ...

Без теб – II
Ти Слънце беше, с жар-усмивка.
Циклон метежен. Бряг спокоен.
Огнище жежко. Мраз пороен.
Без теб животът ми е сивкав, ...

Сиромашки въжделения
Само да се бях родила мечка,
без значение с какъв кожух на цвят,
нямаше да знам какво е зима:
с вятър, с дъжд и студ, със сняг. ...

През март трицветната котка роди четири котенца. Бързо забелязахме, че две са по-едри, а другите две са слабички. Надявахме се да се изравнят, но скоро разликата се увеличи. Котката не беше едра и явно не успяваше да ги нахрани достатъчно. Когато бозаеха, едрите избутваха малките и те ставаха все по ...

Сърцето ми е с лед обвито,
излъгана отново плача,
със скръб душата е пропита,
отново страх ме е от здрача.
Обичаше ме - тъй твърдеше, ...

Зарових се във мокра пръст. Душата си така пригалих.
А не беше непосилен кръст. Просто онзи недочакан залез.
Преструвах се, че ти си тук. И губих те дори измамно.
Но споменът нима е лют? И люти ли са всички рани?
Докоснах те едва насън. Сънувах твоята лъжовна близост. ...

Каква разкошна есен! Какъв омаен сезон! Каква магия! Толкова много неща събрани накуп. И не как да е, ами в една неописуема хармония. Сезон на изобилието. Изобилие от багри, звуци, аромати, емоции, спомени...
Завладян от есенната наркоза, Ричи пристъпяше лениво по алеята на градския парк. Беше обзет ...

Не лесно да си инвалид в България. То за здравите хора не е лесно, а пък за инвалидите да не говорим. Вероятно е коректно да се каже „хора със специфични двигателни потребности”, за да не се засегне някоя неправителствена организация. Да приемем, че съм се изразил така. Всеки се оправя сам, както мо ...

със сигурност
ще съм ти последния дъжд
и последната глътка
преди да си тръгнеш
стискайки блузата ми ...

Спомен за есен
Сред листи - мъниста тъга напориста,
сърцата ни правят завой:
не искат постеля, по пътя поемат
към място без сълзи - порой. ...

ИЗОБРЕТАТЕЛКАТА
Ех, хубаво е есента в кварталната градинка. И сутрин е хубаво, и по обед, ама надвечер е най-хубаво. Не бързат хората да се прибират по апартаментите, а си седят по пейките, наслаждават се на още топлото време, зяпат по бягащите насам-натам дечица, боричкащите се кученца и си бъбрят. ...

Сън
О, страннико,
на белия си кон пристигаш ти
и стискаш в пръсти моите мечти.
Моля те, ти шепите си разтвори ...

Почакай за миг.
Да пламне септември.
Калта да пробуди
чедата си черни.
Да вдиша асфалтът ...

Липсва ми онзи
мой
малък
Париж
във Силистра ...

Любовно изразена
Да ме вземеш нежно в твоите ръце,
косите лекичко да ми погалиш…
Очите ми да срещнат твоите очи
и само с поглед ти да ме разпалиш! ...

Някой ми каза: „Красива жена!”
„На 50 ли?”, засмях се.
„Зле е с очите, но няма вина...”
мислех си и двоумях се...
Все ми се искаше някак си... (Да, ...

Познавам истина една в живота
и тя е обща истина в света.
Отхвърлиш ли от шията хомота,
ти виждаш вече иначе целта.
И седнеш ли на топло, на софрата, ...

За моето голямо „Обичам”
(на Иван)
За моето голямо „ОБИЧАМ”... За моята голяма празнина в думите и в улиците на този и други градове... За моите уикенди, пълни с очаквания за очаквани и неочаквани обаждания. За душите, които се мразят и обичат едновременно. За всичката поглъщаща ме музика, чута от т ...

Животът - ще кажеш - е скучен,
а толкова бързо изтича.
И сякаш с куршум е улучен
и бързо към края си тича.
А всъщност е бòжа загадка. ...

Сега е есен
тя е разтревожена
капят листата
..........................................
Беседка празна ...

В очите ми разцъфват хризантеми,
напук на всичките мъгли –
те пишат собствените си поеми,
а мене странно ме боли...
Че вече е сезон, от който няма ...

Приятелко любима, колко хубава си ти.
Приятелко любима, пак с мили думи ме дари.
Добричка си за мен, това сърцето ми подсказа.
Много те харесва, въпреки че лично не те познава.
Но някой път добрите думи са достатъчни ...

Ден за ден живея в мисли опетнен, има нещо,
усещам как раздира вътре в мен.
Болката добре познавам аз, като понятие,
над сърцето ми виси проклятие.
При вида на блясъка в очите, ...