Сънувах те когато бе ненужно,
преборих се, че не си до мен.
Не можем да живеем дружно,
ала искам следващия ден.
Не искам да си те представям - ...

Боли от думите. Боли от грешките.
Безмълвно хлопват се затворени врати.
Сред студ, в безумие вината реши се.
Стои насреща ми – не може да прости.
Миг отчаяние и куп отблясъци. ...

Изгубихме се...
И не се намираме,
защото всеки тръгна срещу себе си.
И всяка нощ по мъничко умираме.
Със вързани очи гадаем ребуси. ...

Ситуацията беше изключително неприятна, а точно в този момент нямах сили да се разправям с когото и да било. Нямах представа какво ми е и нямах особено време да размишлявам над състоянието си, но през ума ми мина идеята, че може да е от възвръщането на паметта. Чувствах се уморена, често погледът ми ...

С пожелания за по-внимателно шофиране през пролетно-летния сезон! :-)
Ах, каква си, мила – кавачка!
Как успя без грам спирачка
да нанижеш скъпата си бричка,
под беседката ни в градската горичка? ...

НЕ СМЕЙ ДА МЕ ТЪРСИШ…
Не смей да ме търсиш пак в сънища,
отрекох небесните блянове.
По земните пътища съмва се
и тръгвам с дъжда, заваляло е… ...

Зазидаха я царската врата,
но белите останаха без пешки,
а черните посрещнаха смъртта
след груби офицерски грешки.
Остана пусто бойното поле, ...

Душата ми с окови окована,
в нощтa се лута сам сама.
Бедна, изхабена, разпиляна
сълза пролива в черната тъма.
Черни дрипи носи тя, ...

Под черното крило на нощта…
Из мразовитата сива гора
Една жена, в жълта дреха обвита,
Пристъпва едва, от луната открита.
Дрехата ù е като пеперуда… ...

Липсва ми
живота
в твоя
свят;
и твоите ...

Искам да си луд! Да ме ревнуваш!
И да ме събираш без остатък!
В ласкавото ми небе да плуваш.
Все нататък... Все нататък...
Да събудиш старите пътеки, ...

В трудни дни
Нежни чувства разпилени,
Днес в сърцето пак горят.
Галят старите ми рани
И с надежда ги целят. ...

Тишината, която остава след теб,
след всички твои думи неизказани,
погубва моя свят и наранява ме
като следа от огъня в душата ми.
Стъпките, останали след теб, ...

Спомени
Те идват отдалече,
без да ги викам...
Пристигат от ляво
по кръвните пътища ...

Генчо пред компютъра стои,
все играе някакви игри.
Блъска, атакува и гърми,
във войни участва до зори.
Що ли са му сторили та все убива? ...

Добре дошла, постелих ти
софрата,
постой за миг, не гледай, че е
късно,
сега си тук и в роля на ...

три кубчета лед
две лимонади
една щипка пролет
и
усмивката му ...

Прекрасен е градът от последния етаж,
улички градски, далечни, паваж.
Блоковете като детски пъзел наредени,
рано сутрин те от шум не са смутени.
Първи слънчев лъч прозореца огрява, ...

Заключен си в сърцето след хиляди врати,
неразбиваеми са неговите стени.
Заключен си в това наивно сърце,
там ще е винаги само твоето лице.
Никой вратите не може да отключи, ...

Ти бе до мен откак се помня,
ръката до градината държа ми.
Ядосвах те и наранявах доста,
но ти не спираше да ме закриляш.
Да споря с теб обичах често, ...

Само миг...
Непокорна съм в старите пътища,
накъсана в стих недописан,
разпиляна във следващо връщане,
непокорна съм... светла и бяла. ...

Страхувам се от прилива на сладководните реки,
които мъкнат тиня в океана,
които го затрупват страшно бавно...
извън времето,
които изпреварват и подводните вулкани... ...

Съмненията пак вечерят с хапки от Любов,
виното е толкова горчиво…
Продаден ли ще е последният ù зов,
шептящ за нежност... за една единствена усмивка?…
Студени ли ще бъдат сънищата от роса ...

В очите ти живее самота –но аз не мога вече да лекувам,в сърцето си отдавна съм сама,
а някъде душата те целува.Там някъде подавам ти ръка,и зная че ще можеш да я вземеш,там някъде, накрая на светаединствена в очите ти живея,единствени обичаме в нощтас последната единствена прегръдка,там някъде си д ...

Когато сърцето тъгува,
в душата - опъната струна,
се борят любов и омраза,
а разумът е проказа.
Когато сърцето тъгува, ...

Усмивка
Виж луната, как красиво небето осветява.
Виж и уличните лампи
как хвърлят светлина на тротоара.
Виж как бездомникът се радва ...

На майка ми
За всеки миг, разпънат в необичане;
в куршумите, пробили до сърцето ти.
За всеки стих, осъден на изричане
и болката от пръстите ни сплетени. ...

ЦЪФНАЛАТА СЛИВА
И като ù цъфна сливата насред двора, и като се разнесе едно пролетно ухание през отворените широко прозорци, и като изпълни всички кътчета, и на къщата, и на свитата през цялата зима Калинкина душа.
Запретна ръкави милата, изкара на двора одеала, юргани и пътеки, изми прозорците, изб ...

Браво на организацията "Че Гевара"!
Сърбахме на ЕС горчивата попара.
Без голяма полза за България от тоз съюз.
Подпалването на знамето му е в наш плюс!
Не на фашистите в Украйна! ...

Без тебе утрото е мрачно
и е забулено в мъгла.
Без теб денят ми е без слънце
и остър е, като игла.
Нощта без тебе е тъмница ...

Простимо е
Облак като пух любовен обвива моята снага.
Вдишвам мекотата. Ухае нежно, на трева!
Послание от дебрите духовни искам да шептя.
Като женствена светица, молеща блестя! ...

ПРОЩАЛНО
Напират сините простори
И майско слънце в тях блести…
Пред нас живота се отвори,
и свой`те пътища разкри! ...

Една муха се замечта
да стане пъстра пеперуда,
да литне волно над света,
красавица да бъде, чудна!
Да пърха с нежните криле, ...

Червено
Червено вино, ален залез,
череши и малини в купа –
като умиращо мълчание,
като сбогуване без другия. ...

Ограбен живот - продължението
вулгарен рома - 21-ва част
Прибра апарата в джоба си и ми направи знак да излезем от стаята.
- Да не сте мръднали! – заповеднически каза на жената и излезе навън. Аз го последвах.
- И сега какво? – попитах докато слизах по стълбите на къщата. ...

Планината беше влюбена в небето. От хиляди години. Гледаше го всеки ден - синя перелина, украсена със сребрист пух. Беше свикнала с настроенията му. Понякога синият ефирен плат съвсем изчезваше. Тогава го обвиваше одеяло от сив памук, понякога черен. Тогава ставаше тъмно. Електрически стрели започва ...