Като съм с тебе - съм с тебе за трима.
Като ме няма - ме няма за сто!
Като съм с тебе - не цениш, че ме има.
като ме няма - не питай защо!

Защо си дереш гърлото, нацийо,
опиваш се от силата на думите.
До кога ще ни правят на глупаци?
До кога други ще са по-умните?
Голи и боси ще тръгнем по пътя към новото, ...

- Ей такава уста имаше - показва с двете си ръце Бенчо - а зъбите и беха като куки-орловки. Остри и закривени навътре.
Малката групичка се топли на оскъдния огън, а младия Стоен току подръчва съчките да не изгаснат. Деня преваля и нощта обгръща в тъмното си одеяло пишман рибарите.
- И какво, бай Бен ...

Събуди се - в тъмата
се разгарят звезди.
Пак се ражда душата ти -
и променяш се ти.
Събуди се - в небето ...

Не ме поглеждай така -
жар в очите ти личи,
а душата в мен гори -
огън, който не мога да понеса
и от който чак до костите ме боли - ...

Сърцето ми разбито
едва доловимо тупти
и продължава свито
пак по теб да тъжи.
То като с нож пробито ...

Нямаше нужда дълго да ме убеждават. И без това живеем на толкова бързи обороти, че понякога се чудя как изобщо смогваме. Свикнали сме да планираме всичко в движение, почти винаги се налага да правя минимум две неща едновременно, но има моменти, когато и това не е достатъчно. Истински трудното е, ког ...

КРЪВНОТО НАЛЯГАНЕ
Вчера ми го вдигна шефа,
а пък днеска завистта.
Шефчето ще го напсувам - ще ми мине.
Себе си да псувам - как така? ...

Страст
Телата ни изгарят от желание,
изгубили самообладание
захвърляме своите дрехи
и оставаме без доспехи. ...

С очи към розовия
топъл залез,
изпращам аз
умиращия ден.
Изпращам го ...

в края на октомври
златото по пътищата изтича на изток
претопено и размазано
дъждовете неспирно
отмиват истории от устните ...

Сърцето ми подсказа, че този ден
ще се случи нещо хубаво за мен.
Нещо, което ще ми помогне да се
сбъдне една моя мечта.
Една от многото, които тая в моята душа. ...

Вещица съм. С шапка островърха,
яхам празнично метлата,
отвари отровни в ръкава си пъхам,
вятър от север ми развява косата.
Вампир съм. С черно наметало, ...

Българин
България – къде ми е земята?
Безпътен кораб стъпвам с двата крака.
Гордея се и знаете ли с какво?
Че българин съм ...

Защо очите ти са толкова красиви, защо лицето ти е нежно всеки ден, ледът напуква се, когато го докоснеш, устните ти сладки като мед!
Защо очите ти не мога да забравя,
защо очите ти ме карат да не спя,
харесвам те и знам, че мога
да ти кажа, колко ценена си сега!

Това е Любовта
Ако нещо в теб подскача,
ако нещо в теб трепти,
ако нещо в тебе вика,
ако нещо в теб крещи, ...

Жесток свят
Жесток е този свят.
С болката и ада
свили яростно в менгеме
душата бездомна. ...

Може би си прав, че съм отдавна далече.
Навярно съм права, че тръпката я няма вече.
Но кой да ми каже коя ще ме измести?
И твоята болка с радост ще замести.
Годините ли колко бяха? ...

Ще те попитам ден преди деня
във който се пробуждаш, мила моя:
Дали аз мечи сън сега не спя
и трябва ли за сънища да ровя?
Будителите търсят интерес. ...

Тази вечер разговарям с тишината. Случайно срещнах я близо до дома. Поканих я да влезе. Питам се сега защо?! Та тя моя гостенка отдавна беше.
Приседнали сме двете на по чаша "тихо съмнение". Тя мълчи. Аз също. От време на време само лекият хрип от събралата се в мен тъга разваля нашата идилия.
Разго ...

Единственият шум в помещението се долавяше то жуженето на машините, много слабо като електрическа вълна. Зад стените на триизмерния куб полузаспали жени сортираха прането, пускаха гладачните апарати и приготвяха готовите поръчки.
Джонатан се правеше на много зает и хвърляше апетитни погледи към дежу ...

Завърнах се във свойте стъпки,
в душа позната оживях -
макар претръпнала и в кръпки,
такава съм, каквато бях!
Със вятъра отново тичам ...

Ние не живеем,
ние се опитваме да оцелеем.
Ние се стараем да сме силни
без сами да имаме закрилник.
Ние не живеем, ...

Добрите хора рано си отиват...
И кратък е земният им път.
Сърцата в горчив конвулс се свиват,
когато за любим човек скърбят.
Боли, че няма да го видиш вече, ...

Мислите ми полудяха
Малко невръстно
дете.
С блуждаещи невинни,
сини очи. ...

Заплаши ме един поет,
че някога ще ме убие.
Разбрал е, че като поет
безсмъртие не ще добие,
и е решил да ме убие. ...

Здравей тъга,
мълчиш ....,
да плачеш, знаеш е излишно,
а как сълзите ти да пресушиш
- с присъствие ли ...

И отново ме разтърси писаната каруца
на нелогичната ми съдба във гръб,
разтресе ме като марсилска треска
и заскърца
по калдъръма на изгърбения ми ...

Без теб
Страшно стене Балкана.
Твоят изгрев се срути –
само в миг, не в минута...
Оттогава съм рана. ...

ЕРОТИЧЕН ТАНЦ НА ЛЮБОВТА
Докосвай тялото ми с устни,
накарай го със пламъка на любовта да загори!
Ръцете ти нежно да докосват кожата ми,
да ме карат да изтръпвам под ласките ти! ...

Вървях насън. Сънувах всичките животи.
Смъртта отвън... бе пътя на един сиротник.
Вървях без дъх. Но спирах се на всеки ъгъл.
И виждах кръв. А всъщност себе си съм лъгал.
Вървях до гроб. И духом се зарових в гроба. ...

Да беше кукувица снесла в главата ми яйце,
щях сигурно да бъда много по-честит.
Така дилемата, дали кокошката е първа или не,
ще си остане дебат за моя умствен лабиринт.
По свой си начин с крила припляска дъщерята ...

Едно обикновено момиче. Това съм аз – Джуди Бенсън. На 15 години съм. Живея с двамата си родители – Алисън и Браян Бенсън в Оксфорд. О, и да не забравяме досадния ми брат Скот, който е на 8! Не излизаме често с родителите ми от града. Те имат много работа и нямаме време дори и на почивка да отидем. ...

Тихо е...
Или пък аз съм оглушал от шепоти...
От грубости просъскани, от нежности прошушнати;
от песничките незавършени
на вятъра и мидите, ...

Ден първи:
... Кацнах с чартърен полет на въздушно-капковите линии. Летях около метър-два, докато не се приземих върху главата на един българин. Допреди да излетя, живеех под наем в белите дробове на един французин. Живеех си като бял човек... Добре ми беше, но трябваше да хвана първата по разписани ...

Между Началото и Края
стои затворен цял един живот.
Началото си аз го зная,
но Краят - със живота е в развод.
Между Началото и Края ...

Ще ти казвам горчивите истини -
пък дори и след това да боли.
Не захаросани - и не измислени.
Ала тъжно ти става - нали?
Не, не съм никак аз артистичен. ...