Contemporary authors work: literature, music, art etc.
385.8K results
Медузи
🇧🇬
Не мога да живея с дребните неща,
не съм пораснала за тях,
искам света да отвлека
и с други дрехи светло да го облека.
Не мога да живея с всички суети, ...
Отворих очи и той беше пред мен. На сантиметри. Гледаше ме с любов, с такава любов, която ме плашеше. В очите му виждах пламък, който грееше само за мен, виждах желание, виждах колко много ме иска. Усмихна се. Усмихнах се и аз. Затворих очи за миг и пак ги отворих. Той пак беше там, пак видях пламък ...
... Опитвам се да си спомня дали някога, през целия ми скапан живот, е имало поне един миг, в който да ми се е случило нещо по-хубаво от срещата с теб...
Мисля, ровя се, дълбая и в най-скритите кътчета на съзнанието си, но нищо... Колкото по-дълбоко бъркам, толкова по-черни и студени стават ръцете м ...
Защо идваш при мен, Любов?
Върви си, предпочитам Самотата.
Ако знаеше, че, тръгвайки на лов,
трябва да си вземеш и близначка,
която да упъти сърцето ...
Пътят беше осеян с много завои и не позволяваше да се кара бързо. Естествено, имаше един куп тарикати, които току изскачаха зад завоите, святкаха с намръщените си фарове, сякаш някой друг е виновен за безумното им шофиране.
Стоян не беше от хората, които карат много бързо, даже беше твърде отговорен ...
Сълзи за врани
"От известно време всяка вечер си лягам на студено и тъмно, стиснал сърцето си в едната ръка, а револвера в другата. Просто си лежа и гледам тавана. Минава ми всеки път една мисъл през главата. И... о, скъпи читателю, ако тя е вярна, то аз по-добре да сложа край на живота си още сега. ...
През синкавия пламък на мъглата
в безмълвния поток еднакви хора
прелива пяната от двете чаши -
на Минало и Настояще.
Не могат те в едно да се размесят, ...
/почти автобиографично/
Това беше една ужасно дълга нощ, когато Ве умираше, а аз гледах безпомощно отстрани. Тази безпомощност е особено терзаеща, когато умира близък човек, към когото имаш известни задължения. Иска ти се да се върне лентата назад, за да направиш нужните корекции, но лентата се върт ...
Знам, бунтуват се моретата дори,
затихнали са и плажовете, някъде там,
хоризонтите спят в пашкули от мъгли,
а вятърът, хладнокръвен се разхожда в нощите сам,
зимата е царица, развяла бяла мантия, ...
С приятелка имахме уговорка да ù занеса кисело зеле. Нейното още не било станало, а Коледа без сърми - просто не става. Облякох се аз, приготвих пакета със зелката и тръгнах. А то се отворило едно време, едно слънце, едно тихо и спокойно. Чудно, само за разходка.
Звъня на вратата. Отваря ми внучката ...
Водицата на Извора е намаляла. Но как, нима ще пресъхне?! Какво е това проклятие, което тегне и върху най-святото, най-чистото и истински непреходното? И тази ли последна Надежда ще изчезне?
Това ще бъде истинска катастрофа. Листята на Рапорта са с цвета на снега Олимпийски, от най-качествена Пергам ...
С трепет чакам Коледната нощ, домът ми е отрупан в разкош.
И коледна звезда блести в елхата, подаръците всеки чака.
Но аз не искам нищо купено с пари, а само мъничко Надежда…
И моля се, Господ да ми подари здраве и щастливи дни!
Днес питат ме: „Какво си пожелавам?“ Усмихвам се и ръка подавам! ...
Тъжно ми е, че в тази държава
всичко се руши, нищо не се тачи!
С паметника нагло се подиграват,
този народ съвсем се опростачи!
И това по време на празници става, ...
От скутите на бронзовото лято
пое ни в дланите се многоцветна есен.
Заглъхват наш'те стъпки по земята
и пеем свойта лебедова песен...
Стоим ограбени и остарели, ...
Приятелите ми винаги малко са ми завиждали заради отношението ми към момичетата. Докъм трийсетте бях имал много връзки - разнообразни, неангажиращи ме по никакъв начин, и се бях научил да се измъквам от тях веднага щом надушвах, че имат тенденцията да се задълбочат. И нали си бях остроумен чаровник, ...
Земя създадена от Тебе,
напълни се с грях, Боже.
Ти прости, ти прости, земни сме, грешим,
лъжем, проклинаме, сърцата си делим.
Често оставаме сами или съдбата, или Теб виним. ...
1 209 600
Обличам черната одежда
светът егоистично преобръща се
щом сърцето ми от светлата надежда бавно се поглъща.
В траура горчив се крие самотата най-отровна ...
С премръзнали от самотата мисли,
и сън, който препуска пред очите ми,
от спомени ненужни прага чистя,
в нощта, в която сбъдват се мечтите...
Опитах се на глас да се помоля, ...