Полета ми не сковавай,
когато гледам към сияйните звезди;
знай, че търся аз едно вълшебство,
едно ковчеже, пълно със мечти.
И често тъй, зареяна в небето, ...

Картина в бяла рамка,стояла закачена за пиронче на стената, вече полуизбеляла. Рисувана от стар, така и неизвестен художник. Даже не е и художник... а просто ценител на красотата с дарба почти изгубена във времето.
Небесносиният фон едва-едва се вижда... (но аз така добре го пазя в мислите си). Точн ...

Днес съм по-истинска...
Топли ръце, обич за мене откъсват,
прекрасни мигове, усмивки и Слънце,
истинска радост даряват
в сивото бягащо време... ...

Няма начин да стане светец
на Светицата третият син.
Той отказа да носи венец
и при хората пие пелин.
Носи смешен измачкан каскет ...

Есенна соната за двама и пиано...
Чакат в тъмнината белите клавиши
галещите пръсти на влюбен пианист,
а нощта- смутено, ускорено диша,
тръпнеща от есенният вятър напорист... ...

Мой учител по народни танци беше
и като пазител той над нас стоеше.
Винаги усмихнат и радостен беше.
Как искаше любовта си да отдаде и свойте
познания да ни предаде. ...

Не тръгвай, яхабиби, тази нощ с кервана!
Сънувах те! Сънят ми беше много лош -
пустинна буря, череп бял и черна врана...
Не тръгвай, яхабиби! Не и тази нощ.
В мъгла, червено е окото на луната, ...

Погледни се...
Защо бе, хора, толкова сте бедни?
Бедни и на щастие, и на любов.
Любовта не се дарява с лицемерие,
лицемерието е просто празен зов! ...

Крилете ми сряза
на правилни ивици.
Най-красивата рана.
Пазя в бурканче
твоите сливици. ...

Израснах аз във старата ни къща,
в която бях се и родил.
И в нея като спомен днес я връщам!
Тя ми остана само... спомен мил!
Ограбиха ни, нищо не остана! ...

Родопа се кичи
като с огърлица
с тези махалички
в община Белица!
Тук е идвал Вазов ...

От днеска казвам на жена си,
че ставам вече най-добрият мъж.
Обръщам гръб на тез Пегаси,
напускам нервен цъфналата ръж.
И ставам мъж под женски чехъл, ...

Червило, запалка,
подложка за мишка...
Носа си човъркам,
опитвам да пиша...
Коктейл мухоморка, ...

Тя дойде в съня ми.
Прегърна ме и ме целуна.
Това е от една твоя приятелка,
ми прошепна.
Една приятелка, която моето сърце харесва. ...

Ако кажа "Да"
Вечност ли предлагаш
на моята душа?
Сам се обзалагаш!
Окови аз троша! ...

А ти от кои си
Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна
„Имам си морал,
не съм от тия.
Нали не се броят пари, ...

На жената нежна,
пъстра китка от цветя аз ще подаря,
с нежност и любов ще я даря
и обичта си топла с нея аз ще споделя!
Честит 8-ми Март, мили дами! :)

Ти си ми блясъкът в очите,
и тръпката, и усмивката ми.
Ти си ми въздухът в гърдите,
и смисълът на дните ми.
До болка трябваш ми, ...

Нима е важно, че в момента плача?
Аз утре мога пак да се усмихна
и тези сълзи нищо да не значат.
Ако поискам, могат да утихнат.
И толкова ли е значима мойта мъка, ...

Плачеш ли, Аида малка?
Чудиш се защо цветята ти мълчат?
Защото ти изхвърлих хапчетата
и пуснах еднорозите да си вървят.
Влюбен в приказката бях преди, ...

Вместо слънце пролетно да грее,
обилен дъжд от сутринта се лее.
Навъсен облак над града се спуща,
с лапите нахално Витоша обгръща.
Замяза спирката на дядовата ръкавичка, ...

И щом те видя...
За момент забравям за всичко...
За болката, която ми причини и за мечтите, които разби...
За казаните лъжи и всички изневери...
И щом те видя... ...

Отново аз.
Да, чаках те там
в тъмното, ти знаеш,
че не ме страх.
Знаеш, че плаках ...

Човекът ли, приятелю?!
На различните места е обяснено по различен начин, но идеята се свежда до това, че "Хората са вид средноголеми бозайници, единствените съществуващи днес представители на род Хора. Те са ходещи изправени примати от семейство Човекоподобни. Имат силно развит главен мозък, даващ и ...

Сърдито в небето се цупи и плаче
облаче, капчици рони.
Подгизнало цяло, реши се обаче -
поспря се над голите клони.
А крушата цяла окъпана, чиста ...

Сенокос е.
Прибоят
на тревите глъхне.
Щурците
бягат ...

онази
обич
обречена
още
опитомява ...

Сбогом ти казвам
Усмивки хладни,
отдавна забравени.
Целувки изпросени,
някога желани. ...

(осмомартенско)
Не ми е нужна главна буква. Всъщност
достатъчно е само да ме има
(във мислите, в сърцето ти и в къщата).
Такава ме поискай - ту ранима, ...

Стоя и те гледам, безмълвно стаила
прозрения страшни за твоята същност -
пронизваш ме с думи претрупано силни,
душата прикривайки в лъската външност.
Харесваш ли своя греой недописан? ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Във времето не толкова далечно,
когато бяхме още на другарю,
в заставата край село Долна речна
живееше един майор. По стара ...

февруари 2014 Румяна Славова
Мистерия красива съм -
от кадифен цвят родена!
Ухая на прашец и сълзи лунни...
И смисъл, и загадка сложна... ...

Никога
Не може да ме чуваш. Аз вече не говоря. Аз вече не търся. Аз вече не искам. Аз вече не мога.
Не може винаги да ме чуваш. Аз не винаги говоря. Аз не винаги търся. Аз не винаги искам. Аз не винаги мога.
Не може никога да ме чуваш. Аз никога няма да ти говоря. Аз никога няма да те потърся. Аз ни ...

Подписах си прощалното писмо,
От сълзите финална точка сложих,
Душата си вградих за послеслов, да се
Убия вместо теб ми се наложи.
Минутите последни преброих, от ...

Тъмнина. Огромна бездна. Един безкраен тунел, в който не се виждаше нито лъч светлина. Това бяха последните няколко години от живота на Мишо. Сещате се – същият този Михаил, който едно време беше царят на чалготеките в Студентски град. Сега обаче всичко се беше преобърнало на 180 градуса. Едно време ...

Наздраве за наивната любов
Отивам си. Не зная при кого.
Все някому ще цъфне надпис "следващ".
Пази се. Може би е за добро.
Не казвай нищо. Може да ме гледаш. ...

Мартенско чудо
Пролетта идва! Изваждам си рокля
копринена, лека и мека, на точки.
Така ми отива – красива съм!
Ухая на щастие и пчелата дохожда - ...

Пусни ефирните завеси,
светещата лампа загаси.
Да осезавам ти къде си,
това желая, палещи игри.
В сумрака пръсти да прокарам... ...

Обич ли е да те обичат,
обич ли е да обичаш ти,
не е ли съдбата закъсняла,
не е ли душата днес засмяна.
А може би това е миг живян, ...

Едно момиче било болно. Дълго време била на легло. По едно време си внушило, че ще умре. Било късна есен и вятърът брулел листата на дървото до прозореца ù. Споделила с приятеля си: „Когато и последното листо падне, аз ще умра”. Момчето много я обичало, взело тиксо и залепило здраво листото. Всички ...