ДЯВОЛЕТО
Само не ме убеждавайте, че не го познавате. То е онова нещо дето се навеждаше над детското креватче и ви шепнеше в ухото:
- Реви, бебчо, реви, защото иначе няма да те вземат на ръце и ще има да чакаш за млекце!
*
Така Дявалето научи първия и най-голям дяволък, че „най-важният съм си аз” и о ...
Lady Madonna
Лейди Мадона, с толкова деца на ръце
как успяваш да свържеш двата края?
Кой намира парите, когато плащаш наема,
да не си помисли, че падат от небето? ...
Проклета да е тази моя муза!
От болката в душата призована
не иска да си тръгва, а в сърцето ми
дълбае с всеки миг тя нова рана.
Проклета да е тази пуста болка! ...
Измъкнаха ме от калта. Няколко пъти. Бърсаха съзлите ми, когато се разпадах на хиляди атоми. Бърсаха лигите ми, докато ме валчеха към болницата. Бърсаха петната от разлято вино, тогава когато плачех и говорех за миналото си. Бърсаха до кръв лошото в мен, така че да остане само белота...
Ядосваха ме. ...
Измамен свят потънал в мъгла ме преследваше още от рано сутринта.
Обръщаш се наляво - сфетофар,
светещ в пурпурно лилаво,
обръщаш се надясно и срещаш погледа на куче бясно.
Назад не поглеждай ти, защото приятелят с голяма болка отново ще те дари. ...
Опитах се да ти го кажа…
банално бе, защото бяха думи
и поза. Така би прозвучало...
Чаках… и не дори да те целуна,
а само да докосна твоите устни... ...
Ти още си малък и нищо не знаеш,
вместо с живота суров, с играчки играеш.
Усмивки начесто безплатно раздаваш,
очички пълни с надежда, просто сияеш.
Нямам майчина ласка, миловидно лице, ...
Прелита си в съня пчела,
а ти - прозрачна чашчица на цвете.
Две невидими във нас тела,
докосват се, докосват се във световете.
И чувстваш се отново цял, ...
Ако можех със букет цветя
да ти се извиня за всички грешки, мамо,
бих събрала всичките цветя в света,
за да получа твойта прошка само.
Ако можех с нещо да ти се отблагодаря ...
Седеше в края на леглото и гледаше отражението си в огледалото.
Отдаваше се с цялата си любов, с цялото си същество, и накрая... нищо.
Винаги се възползваха от тялото й. От душата никой не се интересуваше. През леглото й бяха минали стотици – млади, стари, умни, красиви, грозни... Общото между тези ...
Понякога съм стъклено чуплива,
понякога съм от гранит скала,
понякога съм огнена и дива,
понякога съм звук на тишина.
Понякога съм цвете в пущинака, ...
Не съм се клела вярна да ти бъда,
че верността от клетви се бои.
Не се заричам, че ще е присъда
и ще съм с теб във всичките си дни.
Избирам го – с любов и осъзнаване, ...
Бели дънери като войници са строени,
гладката кора обрасла е с листа зелени.
Чевръсти катерички лешници събират,
за люта зима в тях си ги складират.
Дърво величествено е изпънало снага, ...
Полета ми не сковавай,
когато гледам към сияйните звезди;
знай, че търся аз едно вълшебство,
едно ковчеже, пълно със мечти.
И често тъй, зареяна в небето, ...
Картина в бяла рамка,стояла закачена за пиронче на стената, вече полуизбеляла. Рисувана от стар, така и неизвестен художник. Даже не е и художник... а просто ценител на красотата с дарба почти изгубена във времето.
Небесносиният фон едва-едва се вижда... (но аз така добре го пазя в мислите си). Точн ...