С живота се бе примирил,
а и смъртта му бе приятел.
На чашка канеше я вечер –
той знаеше и без гадател,
че скоро любим ще й стане. ...

Разочарована от очакванията,
които нямах
и очарована от разочарования,
които не очаквах.
Днес... ...

На Н. Казандзакис
Като жестоко
бяло огледало
е мъничкият лист
и връща ти това, ...

А СЕГА НАКЪДЕ
Люшкаха ме много ветрове
по своите посоки.
Влачиха ме в мътния си гняв
разюздани потоци. ...

Децата ни пораснали незнайно,
отлитат като лястовици бели,
улисани в сиво ежедневие,
не виждаме посоката къде е.
И питаме се заедно защо ли, ...

Не ти домилях и останах ти чужда.
Макар, че в нощвите за моите хлябове,
покрита с горчива мая от ненужност,
замесвах и нея - онази без тялото.
Онази - със стойност по-малка от риза, ...

В тилилейската житейска дъбрава
самотник някакъв срещнах да крачи,
без нищо вече останал -
загърбил живот, надежди, мечти,
но с душа, неможеща вече да плаче, ...

Вместо молитва
не бива да се вкореняваш в тази плът
не се живее с нея никак лесно
щом мерне хоризонт тя хваща своя път
от гривата на страстна нощ ...

Аз съм Дим Пепелянов,
мисля си, че съм поет,
и че Димчо Дебелянов
ми е първи братовчед!
Вечер пиша за гората, ...

Пей ли ми пей,
моя малка чучулиго!
С песен ме сгрей,
че топлина ми не стига...
Сърце ми премръзна ...

За Бенковски и неговата чета
Заклели се пред кръста и камата,
очите им - възторжени горят
Родината поробена и свята
да освободят или да умрат! ...

За какво са ми криле,
щом не мога да летя?
По житейското поле,
липсват дъхави цветя.
За какво са ми ръце, ...

Като трън в сърцето ми заби се
и го боцкаш, мира му не даваш.
Ту открадваш всяка моя мисъл,
ту без дъх внезапно ме оставяш.
Във окото ми - като прашинка - ...

Вятърът е мъртвият ти спомен,
за когото сухи са очите,
мрачно е небето като пропаст,
скрила в дъното лицата на мечтите.
Няма кой внезапно да извика ...

Ти искаш малките неща –
красива дума и усмивка...
и слънцето във утринта,
усещането, че си жива...
Любим човек, докосване, ...

Гняв вековен,
сдържан и неизречен;
диво презрение
в ярост облечено.
Демоните на душата! - ...

Тъжна си, нали?!?
Отново плачеш ти,
но защо не разбирам
за глупаци сълзи проливаш!?!
Не е честно така ...

Това момиче не беше като всички. Една сутрин я намерихме седнала на последния чин да си скубе веждите. Класният влезе и ни я представи - Изабела от Русе, преместили са я, от днес ще учи с вас. Хм, преместили са я! Целият клас я загледа, а тя преспокойно си отскубна най-дългия косъм, прибра пинсетата ...

Глухарче -II
Едно глухарче ме погледна мило,
Усмихнах му се аз в ответ,
А сетне рече закачливо,
Че бил съм аз голям поет. ...

Ще се радват хората под слънце
и ще дишат бяла светлина.
И ще расне житното ни зрънце
под пръстта от сладка топлина.
Хлябът слънцето ще го изпича ...

"Казваш, че вкусът на хляба
зависел от това дали си гладен,
но знаеш ли, че всеки помни
кога е ял най-сладкия си залък?"
Ана Тубаджи ...

Два свята в мене се сражават,
в битка с още неизвестен край.
Битка, преливаща от чест и слава,
разположила душата между Ад и рай.
Страхът с огнен меч настъпва, ...

Въпрос 1:
- Защо при мен дойде, не те ли е страх?
- Отговор търся, изгубен аз бях.
Въпрос 2:
- На мен ли искаш да си продадеш душата? ...