Лудо младо, лудо младо,
вкъщи го въже не спря.
Цял ден тича подир стадо
по баири и поля.
А девойче, а девойче, ...

Мечтите имат си тоналност,
отричат всяко минорно "Не".
Ти си другата реалност -
картина в очите на Моне.
Обичаме, скърбим в омагьосан кръг - ...

За последен път ела, дори за малко във съня.
После, ако искаш, си тръгни
и никога не се завръщай!
За последен път ще кажа...
За последен път ще те прегърна... ...

Душа в памук
Душата ми памук се мъчи,
но тя е истинска,
объркана,
но изискваща, ...

Либя те, либя, девойко...
всяка нощ тебе сънувам,
сбираш в душа ми ръкойки -
жънеш ми чувствата луди...
Либя те, либя, звездице, ...

ЕТО КАКВА Е ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА
Ето, Аз, смотанякът, мога да ви дам посока към пълноценния живот. Аз, неадекватникът, имам ключ, който е способен да отключи вратите, забраняващи ви достъпа до блаженството на живота. Милиони хора се се чудели, милиони все още се чудят, а щом четете и вие се чудите къд ...

ИЗБРАНО ОТ ЕДНО БАНКЕТНО СЛОВО
(с кратък коментар към него)
Сега е сезонът на банкетите, та поради това и не само, аз подбрах за вас една представителна част от едно банкетно слово.
За разликата между банкет и коктейл съм дискутирал нашироко в друг материал, затуй само в кратце ще припомня, че на ба ...

Вечност
или
Палячовска история
Някога обичан - Арлекин
изгаряше по Колумбина. ...

За тези, дето аз обичах,
получих компенсация,
от всичките, които мен обичаха,
и още хиляди овации.
Очите, дето аз ги търсех, ...

Аз не мога да рисувам.
И да пея не умея.
Стига ми да съществувам
в думи две или в идея.
Камък със длето не вая. ...

РАЗГОВОР СЪС СТРАХА
Страх ме бе от тебе, Страх,
страх ме бе до болка.
В клопката ти дълго бях -
дни, години... колко? ...

Проникваш в сърцето ми -
сянка на котка...
и ходиш по своето тънко въже.
Открехват се бавно тежките порти...
безшумно пристъпваш - ...

Споделяш с някой радост и тъга,
но той дали със тебе ги споделя?
Дали дели със теб една съдба,
или е обща само брачната постеля?
Опитваш се да бъдеш там, ...

*
Една крачка -
и си на върха.
Снежна планина.

ЗВЕЗДАТА
Бог спуска автографите си нежни,
гравирани в снежинкови кристали.
Съвсем като дете във тях се вглеждам.
Над целия ми свят се сипе бяло. ...

ЛИЧЕН ПРИМЕР
Ние сме три сестри - аз съм най-голямата. Дали е имало по това време детски градини - не знам, но знам, че мама не работеше, да може да ни гледа. Дипломирана шивачка, тя шиеше само на съседки я блуза, я пола срещу бруст сланина или парче сирене. Издържахме се от чиновническата заплата н ...

Закъснели цветя
Това не биваше да разказвам. Не знам виновен ли съм или така е било писано. Или е било рано. Или е нямало как. Или е имало неблагоприятно стечение на обстоятелствата. Или... знам ли и аз.
В началото на втори курс сме. Живеем с Дечо в една готина виличка до Хладилника. Самостоятелно. ...

Не съм идеална, но съм истинска.
Искрено обичам - без преструвки.
С любов се отдавам - изгарям.
Жена - мечта.
С черна коса, със сини очи. ...

Рано остана Добрина без родители. Израсна при леля си, която имаше още четири деца, но никога не направи разлика между всичките пет.
Детството ù мина спокойно и дори щастливо. Едва когато наближи възрастта за женитба, забеляза различно отношение към себе си. Но не вкъщи, а навън. Момчетата я заглежд ...

Как лесно свикваме със лесните неща?!...
Морето и изгрева,
любовта и сушата,
звездите и думите,
необяснимото и омразата… ...

Когато умра,
оставете прозореца отворен.
И нека пролетта ми, закъснялата, да влезе.
Когато умра,
оставете прозореца отворен ...

Напразно се родих сред всички
и думите им - висш сарказъм,
играха си със мен игрички,
останах си такъв, белязан.
Напразно се родих сред всички ...

Прокарвам пръсти сред танцуващите капки
по голото ти тяло върху мен,
след ноктите оставям нежни шарки
от страст, изписана в сатен.
Косите, разпилени по леглото, ...

Жаба Кекерица,
ах, каква, каква певица!
силикон постави
и на важна се направи.
Рибките говорят, даже се кокорят: ...

Някога. Някъде. Горещ августовски петък. Някакво място – не си спомням какво беше. Дали беше бар... или в някакъв парк... или пък на брега на морето... Помня само как сърцето ми трепна, щом я зърнах. Най-красивото момиче, което съм виждал през живота си. Всичко в нея беше истински прекрасно. Беше об ...

Знам. На всеки връх се диша много трудно.
Тук и вятърът пораства в своя ръст.
Може туй да ви се вижда много чудно,
но желая тук да бъде моят кръст.
Тука да останат мойте бели кости. ...

- Да пием ли днес по кафе? -
двойна доза за спомени стари.
- Да. - (какво пък...) - Добре!
Сядам и запалвам цигара.
Не прескача плам във очите, ...

Обичам те и в синкавия здрач вечерен,
обичам те в напрегнатия тежък ден,
обичам те и в утрините тихи, само наши,
обичам те отчаян, и щастлив, и влюбен,
обичам те и слаб, и властен. ...

"Артишок и пресни аспержи. Онзи магьосник обича аспержи. И трюфели, много уханни трюфели за гарнитура на прясното еленско. Добре, че Оргич удари онова малко и крехко еленско яре в горите на Барона. Ама са му точни тетивата на този Оргич, мътните да го вземат. Млад и силен е, добър дявол ще излезе от ...

Каква оцъклена луна!
Голяма колкото небето...
Огрява цялата земя!
И пълни ми до край сърцето...
23.07.2013г. Драгойново

Тук съм. Седя сама в тъмнината и си мисля за теб. Въздухът е нагорещен. Не се диша. Косата се спуска небрежно по голите ми рамене. Кожата ми настръхва, а сърцето започва да бие все по-бавно, сякаш в очакване на нещо... Клепачите натежават, затварям очи и ти си там. Образът ти изплува като приказно в ...

Мразя да рисувам небеса.
Господи, рисува ми се маса.
Даже и да бъде празна тя,
пак да я рисувам съм съгласен.
Четири крака, върху земна твърд, ...