Различен си... това харесах в теб.
Сега различното ме кара да тъгувам.
Мълчанието ти сърцето ми боде,
сега и думите ми трудно се римуват.
Къде остана нашият си свят? ...

Тихо е навън… като пред буря.
Смрачило се небето, почерняло.
Прозореца човекът си затваря,
да не се намокри, ако би и заваляло.
Той чува тътен – още е далече… ...

Чудотворецо, спаси ни!
Вярваме във чудеса.
Дай ни път и отвори ни
съкровени небеса.
Научи ни да се молим - ...

Ангели и демони в мене се борят,
а аз къде съм в тази драма,
дали във битката им не затрих се,
или от ангелите нищо не остана?
Навярно тъмен демон ...

Приземих се, любов. Замълчи.
И не питай защо съм тъй кротка.
Аз изгубих онези мечти,
от които бях луда и дръзка.
Утаих всички бури дълбоко във мен. ...

Кога ще узреем?!
Нищо не е истинско, макар и велико,
на въртящата се и кръгла сцена
с безчет картини като в диплянка.
Животът е видимо-невидима могъща река, ...

Преди да успея да те залича от ръцете си,
листата ще се върнат по клоните,
защото отдолу не виждат лицето ти,
а не защото се сменят сезоните.

Мъничка сълзичка
Мъничка сълзичка
рисува копнежите ми.
Тихичко капва на устните ти
и те целува, целува, целува ...

Дъждът вали неспирно вън,
отмива мисли, спомени
и ми се струва само сън,
но две сълзи отронени
се стичат бавно по лицето ...

На меч прилича,
пробожда твоето сърце,
желания увлича,
сплотява каменни ръце.
Веднъж спохожда ...

До скоро аз бях куражлия,
от края ми не бе ме страх,
но днеска вече, аз не крия,
страхувам се, че остарях!
Сега във тайните заничам, ...

- Ела, Гавраиле. Стига с тези проблеми! Тази вечер ще се повеселим – прикани го нетърпеливо и тръгна по криволичещия калдъръм от прозрачни речни камъни, обкраен със бели мраморни бордюри – важните работи ще ги оставим за друг път. Сега съм решил да изпитам някои земни съблазни. Мога да си го позволя ...

Аз искам
Аз искам просто да забравя,
душата болката да погребе,
глава свободна да изправя,
да литна чиста в синьото небе! ...

Стъпка по стъпка пристига нощта.
Греят мечти, сякаш звезда до звезда.
Безкраят мъжди, погълнал света.
Луната - вечна и само една,
гали тихо, нежно, града. ...

Автошарж за именния ми ден.
Приятелю, от тук и тамо,
аз знам я истината само.
Където да забиеш кола,
той става дЪрвото Никола. ...

Понякога, когато те обичам,
реката в мене помътнява
и виждам как дълбокото пресича
една жена... и нежно полудява...
Върви в дълбокото и не поглежда ...

Наричат хората като Вас -
идеали или мечтана импровизация,
която искаме след ден след час,
опознавайки я, да получим овация.
Любовта е безгранична във вашата същност. ...

Дама дали съм, не зная,
но купих веднъж огледало -
сложих го в неползвана стая,
дори го покрих с одеяло.
След време реших да надзърна - ...

Ако не пред себе си,
пред кого да призная,
че страхувам се, страхувам се
реалността да позная.
Тъй сладко е да живея в илюзия. ...

Тамянът е транссексуален.
Храмът измислена осезаемост.
Оазисът жадува път.
Очакването се самоубива с глътки нежност,
които времето измерва с капки плът, ...

Откакто дойдох на Земята
направих много грешки.
Някои си простих, другите поправих.
По пътя на Земята
срещнах много пречки. ...

Белоснежната буря замете
последните шарени черги
и златната есен потъна
под снега на пътеките бели.
Вятър, във клони заплетен, ...

Д-р Юджийн Маккарти, известен специалист по генетика, е направил сензационна научна хипотеза - че човекът е кръстоска между женско шимпанзе и прасе (шопар)...
Тази теория изглежда не по-малко логична и вероятна от библейската, например. Може да си представим как древният млад Шопар си е харесал и оп ...

Ела при мен - целуни ме.
Обещай ми да не бягаш.
Придърпай ме плътно до себе си
и ме задръж в обятията си.
Покажи ми звездите и луната, ...

Мила моя,
днес те искам с мен!
Да ме обичаш
и цениш,
и от любов ...

Очите ти - все още плаващи във моите води,
ръката ти - все още пареща ръка
в душата ми,
под кожата ми
и навсякъде ...

Студено ми е,
а ми се иска да взема
в шепи морето,
с дъх да го стопля.
По плажа ...

Отива си пролет. Денят е смутен.
И босо момиче тъгува във мен.
Тук всички картини на този велик
майстор-художник напомнят за вик.
Сребърна нишка днес пише писма. ...

И когато загубиш себе си в тъмата,
не знаеш накъде да тръгнеш днес,
загубена е в теб душата,
загубена от счупено сърце.
Коя съм аз? - се питаш. ...

Отпиваш от чашата,
която вече си прелял
и някак сякаш се задавяш
от глътката, която си налял.
Чувстваш се отровен - ...

В кухнята той кротичко стои.
Ледът му се разтапя от душата.
Прочитам си " Две хубави очи",
преди да го поставя във тавата.
Напълнил съм го с орехи и лук, ...

Има ли светлина в края на тунела? Или тунелът е някъде във светлината? Екзестенциален въпрос, който човек си го е задавал поне един път през краткото си съществуване. На всички ни се иска да вярваме, че края е облян от светлина, че няма да е все тъмно, че има надежда за всички. Но защо трябва да мис ...

Търся те и те откривам във всяка болка
или сълза след постигната мечта
и не ме интересува на кое небе си
или в коя земя,
защото ти винаги си с мен, ...

Ние сме демони - ала се завърнахме
пак във този ангелски свят.
Ние воюваме - браним безсмъртието.
И се бием със мрачния Ад.
Ние сме демони - ала ще достигнем ...

Бягащото момиче
Момичето се затича, когато хората на спирката вече се качваха в тролея. Беше на стотина метра от спирката и като че ли нямаше да успее да се качи, но тичаше с все сила, твърдо решено да хване превозното средство. Вървящите по тротоара хора се отдръпнаха, някои от тях изгледаха учуден ...

ДУША
Наоколо, толкова плитко е,
не е за мен…
Фалшива повърхност в съня,
спестете ми… ...

Очакване
Свири вятърът в гората.
Кой наднича зад елхата?
Май е Зайко -
скрит под белия калпак, ...

Гордей се, човече, докато си жив,
за всяка жертва, за всеки опит свой,
утре това ще е само един архив –
когато смъртта победи в този двубой.
Животът е само една борба и нищо, ...

Всяка тъжна година
пресъхва бистрият ручей.
И тази тихо отмина,
вее вятър тих и беззвучен.
Осиротял, овехтял, разпокъсан ...