Пропука се бронята, маската падна,
вулканът разтвори горещо сърце,
познавате ме сдържана и хладна
и плаши ви моето ново лице.
Земята за миг се до дъно разтваря, ...

Анелия и Людмил
Глава осма
Снегът заваля още в началото на ноември. Мокър сняг, който беше превърнал софийските улици в кални локви от киша и разстопен сняг. Часът беше 7 вечерта, а валежът не беше спрял през последните 24 часа. Мръсните прозорци на трамваите не позволяваха на пътниците да видят на ...

Тиха любов
Забраних си името ти да изричам
със любовен трепет и копнеж.
Забраних си мисли неприлични
от сърдечния назрял цъфтеж. ...

Щастлив и вдъхновен
Отново съм щастлив и вдъхновен!
Отново трепети в душата ми будуват!
Духът от плах, смълчан, закрепостен..
сега в копнеж любовен тържествува! ...

Интимно
През дни тревожни, дълги зими
препускам с неизплакани сълзи,
но твоят лик ме топли, Мили,
с гальовни чувства ми шепти. ...

„Във далечна страна, във прекрасна страна
във страната на вечни мъгли...”
Едгар По
В тази чудна страна, в тази дивна страна,
във която се сбъдват мечтите, ...

Нагазих в нищото, където винаги си сам,
бях тъй неподготвен да участвам в скеч.
Подходих необмислено и предизвиках спам -
започна като лека схватка, а премина в сеч.
И тогава чух звукът божествен на фанфарите - ...

КРЪГОВРАТ
Каква нелепост е животът, грешни Боже!
Каква лъжа е и обида!
Да обикнеш е тревожна песничка на чучулига.
Да намразиш е възторгът на очакващ сипей ...

ОТГОВОРНО ЗА ПАРИТЕ
„Най-ценното качество на парите е тяхната наличност.”
Обичам парите във всичките им форми – книжни, монети, електронни. Обичам ги дотолкова, доколкото могат да ми донесат причинна радост. Лошото е, че понякога искам да имам повечко радост накуп и след това дълго време ходя намръщ ...

Борецът - змия красива,
феникс мистичен,
принц с буйна грива,
роман прозаичен,
воюва ...

След два-три дни си заминавам,
щом есента е тук дошла.
Но душата си аз тук оставям,
не хвърлям селските неща!
Тук ще ме чакат: Свободата, ...

Здравей и сбогом, пиша ти последно,
ужасно много мислих за тогава,
присъстваш в мислите ми неизменно,
огромна диря в мен остави.
Щастливи бяхме временно, но истински ...

И все пак съдбата срещнала ги!
- Здравей, как си - казах аз.
- Здрасти, хей, благодаря добре, много съм щастлива - каза тя
- А мен още ме боли - казах аз, дори по силно отпреди.
- Ще се женя другата седмица, чу ли? - каза тя ...

Ще сторя грях и ще смутя съня ти,
ще вляза без да чукам и да питам,
ще те докосвам и ще те целувам -
ръцете, устните, косите ти...
Ще искаш пак отново да ме любиш - ...

Една ще запали свещта,
когато всичките звезди си тръгнат
и даже,
даже
през деня - ...

Тихи зимни усещания
Зимни усещания рисуват
бели пътеки
в измълчани тишини.
Тихо е това вълшебно ...

Не каза ли, че си ме чакал,
че си ме виждал в синева,
когато отчаяно си плакал,
и си се давил в самота?
Не каза ли, че друг не те разбира, ...

Тя е наградата за моята слабост
и наказание за моята дързост,
от дявола измолена жалост,
от бог изтървана прибързаност.
Тя е на сърцето въздишката, ...

волята ти да забравиш несгодите
сега се сближи с желанието
да продължиш
упорито...
да не забелязваш ...

Стъпалата ти потъват в мекия пясък.
Оставят отпечатъци по морския бряг,
които бързо биват заличени,
изтрити от бурните вълни.
Вълните. ...

ПЪТУВАНЕ ПО СПИРАЛАТА
или
Моето духовно пътуване
Разказ
Намерих се да вися в пространството, а пред мен се рееха стройните и величествени фигури на три старици. Косите им бяха бели, на челата им имаше широки ленти, а очите им ме пробождаха като остри копия. Приличаха си като три капки вода, освен цв ...

Когато в нас магията изчезне
и тръгне си унила... За беда
изгася тя звездите белоскрежни,
отстъпва мястото си на скръбта.
Прибира си крилата да отдъхне ...

Вапцаров, за какво загина ти?
Пред нас рухнаха красивите ти мечти.
Бедност, мизерия в страната.
Тия мутри ни изядоха главата.
Събуди се, българино, мафия ти граби! ...

Запътила се към началото на залеза,
умислила се като плачеща върба -
тъгата се залута в късния следобед,
чаровно скрила очите си, подобно на лъжкиня…
Петите й рисуваха по пясъка ...

Д–р Иванов изтръска чадъра си, сви го внимателно в калъфчето и се запъти към вътрешността на ресторанта.Седна на любимата си маса до прозореца и поръча както обикновено 100 г водка "Смирноф" с доматен сок. Това овехтяло питие пиеше от тридесет години и може да се каже,ч е само заради него зареждаха ...

Жаба жабурана
хич не е засмяна
стана жабурана
пълна забравана.
Смеят ù се всички ...

„...да останат само човеците!“
Юлиян Алексис е роден през 1951 г. в Тирания.
По произход е албанец, но е осиновен в България. Прякорът му е „Сивият Рис“.
Завършил при Джон Атанасов икономическа информатика през 1971 г.
След това завършва в Надолни Карабах Азърбейджан в СССР, Генерал щабна академия. ...

Когато събереш всички неща в едно
и поставиш ситото да ги пресееш,
остава ти единствено в тебе То,
сърцето, което винаги копнее.
Тогава постави ги на везната ...

Живея в самота
като Бетовен у глухота.
Сили искам да продължа,
агонията си да удължа.
Докосвах твоята кожа нежна, ...

Когато ти садеше маргарити,
до пояс сняг затискаше Полето...
Надеждата в очите ми присвити
угасваше... умираше Детето...
Когато ти садеше маргарити, ...