и аз имам една книга в главата си
за която ще ме осъдят
но не затова
я изтрих от света
меломаните ...

Не съм помислял,
че ще те сънувам,
не съм и сънувал,
че ще се замисля -
с колко мъка ще ...

Емилия и Анна
Глава втора
След смъртта на Борис, живота на д-р Анна Симеонова се превърна в поредица от злополучни събития. Сякаш бентът на нещастието се беше отприщил, и заливаше живота на една силна жена, за да я превърне в играчка в ръцете на съдбата.
Единствената й дъщеря, неочаквано се омъжи за ...

Нощ в Андалусѝя...
Във унеса на залезната залисия
и Слънцето навярно не разбра
как с тъмна нощ покри Андалусѝя
... и сякаш, че Животът тук замря... ...

Моят дух е в една разнебитена шхуна,
а вълните насрещни - смъртта и живота.
Ах, море разлюляно! Моя стара муцуно!
Докога ли така на ръце ще ме носиш.
Устоях на тайфуни. И плаках, и псувах. ...

Сричам тялото ти
като брайлово писмо
със своите изпъкналости.
Прокарвам устни
вместо пръсти, ...

С тихи стъпки стигам кръстопът
и чудя се - къде ли да поема?
Вдясно Ангелът влече без кръв и плът.
А вляво Дяволът душата ми презвема.
Ела при мен - невинно си дете, ...

Всяка градивна критика, мнение и коментар са добре дошли. Приятно четене.
6
Блатото на сълзите
Това беше една дълга нощ, изпълнена с мрак и болка. Колкото повече Тализ се приближаваше до Рангваен, толкова по-студено ставаше, докато накрая брадата му не започна да замръзва. Вървеше наедно с коня и в ...

Докосвам те за миг
и ме опияняваш - сили за всичко ми даваш !
После в мъглата те изгубвам, моя любов,
явно няма да намеря сили
да се преборя за нас - ...

Мене, в теб да прочетат...
Всяка вечер, моя бяла сестро - те отварям.
Първо вдишвам леко мастиления аромат,
редовете ти със слова дарявам,
притихнали, моите дела тук вече лежат. ...

Слънце мое те наричам
Защото много те обичам
Защото ден без теб прекаран
Е сякаш ден без слънцето огряван
Слънце мое те наричам ...

Защо отнемаш безпощадно дните?
Тихо вехнат красивите цветя.
И море от гняв залива ги с вълните,
а сякаш сън е и край него бдя.
Защо отнемаш безпощадно дните? ...

Да, аз съм сираче,
загубих майка, а после баща,
светът ми помръкна, угасна звезда.
Загубих любимото пухкаво рижче,
загубих любимия мъж, ...

Аз не съм онзи мъж, който ти си мечта...
трудно влизам във битка, напивам се с мисли -
искам себе си някак си да победя,
да възседна в дъха ти жребеца на риска.
Слаб съм, щом си до мен - хубостта ти боде ...

Ако бях в отвъдното,
щях като призрак
да се върна,
само за да
те прегърна. ...

Внезапен студ прегърна ме през рамо.
И някъде, сякаш в друга земя
едно дете извика тъжно "Мамо!?"
А после стана тихо. Заваля...
... от онзи дъжд, в който умират думите ...

Във времето на вълците
хората се превърнаха в кучета,
бягащи с подвити опашки
пред белите зъби на глутницата,
светещи в тъмното - като ножове. ...

Прости ми, Господи! Прости, когато
наместо обич чаша студ подавам.
Нищожното, пред блясъка на злато,
до днес не се научих да познавам.
Прости ми пропиляните сезони, ...

Нощта е сякаш чудна магия
Звезди безброй в небосвода блестят
Луната е облякла светла премяна
Светулки весели край нас кръжат
Аромати нощни се носят отвред ...

Затворих очите си, сякаш насила се опитвах да заспя, но се получаваше. Въртях се, беше ми горещо, а навън се сипеше сняг.
И така с течение на часове. Не издържах, станах, облякох се и излязох да се разходя, нещо мъчеше съзнанието ми.
Точно на излизане пред мен се бе свило бездомно куче, което ме нак ...

Истинско страдание
Живеем в сиво ежедневие сред което
всеки гледа свойте мъки и играе важни роли,
всеки се оплаква какво му тежи на сърцето,
какво го трудност сполетяла и че имал той неволи. ...

Политици:"Ще допускаме араби емигранти
на българска територия."Какви гаранти
на националната сигурност са те?
Ама и ние сме си виновни, че сме овце!
Ами ако направят атентати, кой ще ги спре?! ...

МИТЬО СЕМЕТО
В този разказ не той е каръкът, ама нейсе, нали ми е приятел ще го нарека на него. Помните ли Парцалев? Е, Митьо е същия, само дето е дребен като семка и веждите му са по-рунтави. Спуках се да се смея, като го прехвърлиха в нашия клас. Влезе с класния, почти двуметровия Бай Кел, който с ...

Когато човек има мечти,
трябва за тях докрай да се бори.
Като искрици от огъня се раждат,
не положиш ли усилия, угасват.
Желания най-съкровени със тебе те живеят, ...

Тя обичаше книгите, толкова много, че те станаха част от нея. Обичаше ги, защото за нея този свят бе сив, а когато четеше отиваше в един - магичен, необикновен. Беше необикновен, защото можеше да бъде каквато си иска. Просто си избираше книга и докато я четеше, се превръщаше в главната героиня. Неза ...

КОКИЧЕТА
Пълзи в душите ни мъгла,
каквато досега не е пълзяла.
Не вярвам в първата слана.
Силно вярвам в пролет бяла… ...

Човек вървеше в тъмна нощ
и беше никак неуморен,
в търсене на ветрената мощ -
нейде из света просторен.
Вървеше бавно ден след ден ...

Като дъх неизречен,
като писък строшен,
като порив извечен
все те нося във мен.
Като стръкче надежда, ...

Животът е опънато въже
от точка "раждане" до точка "нула".
И аз съм като циркови мъже:
балансирам по въже на кула.
И в смели стъпки плъзгам всеки крак ...

Изтребителю - знам, че ме чакаш -
за да седна в твоя кокпит.
И да пробием двамата през мрака.
Та нали ние с теб - сме елит.
Изтребителю - твоите турбини ...

Всички наши тайни са затворени вътре в нас самите. Ако не са, значи вече не са тайни. Има и красиви, има и мрачни. Ние сме цялата Вселена. В нас е доброто, в нас е и злото. Илюзия е да мислим, че има само една реалност, че ние сме само добри или само лоши. Ние сме всичко. Ние сме всеки. Ние сме шума ...

Поредните петдесет грама утеха току-що отидоха по предназначение. Мразя хладните октомврийски нощи, в които си блъскам главата в стените, а мислите ми, оскотели и премръзнали, се блъскат в моята глава. Сякаш ще открият отговор. Сякаш ще намерят причина да съществувам.
Той пак спи до мен и сладко се ...

Излизам и пак се давя в сивото небе.
Как тежи ми този вкус на самота, да мога времето назад да върна,
да изтрия стъпките, света, пространството да преобърна.
И духа този безразличен вятър пак, мъчи ме с догадки и въпроси.
Цял живот ли ще се скитам аз в пътека без посоки.

Това е един кавър на Джо Бонамаса в изпълнение на "Ню Пейдж"