Добро утро, с чаша ароматно кафе. Как си? Наспа ли се добре?
Добро утро, с чаша силен ром, сгряващ душевния ми дом.
От много сутрини насам съм тъй самотна. Не ми стига кафето, за да ме събуди с аромат. Или пък рома, да ме сгрее след сутрешното скиталчество, из мечтаната сутрин. Имам нужда от аромата ...

Посвещавам на с. Добрич, Елховско
Какво е селото ни днес, какво е? –
Напуснато гнездо на пойни птици.
Дворовете, превърнати в усое
в лианите на сплетени шевици. ...

Вече тя е друга! Не е онази,
която той издигаше над Бога.
Отегчена, новата сега го мрази,
този сякаш брат на Квазимодо,
осмелил се с четирилистна детелина ...

Чаша секс
Дай ми чаша секс, момиче!
Еднократна, от пластмаса.
Тя на път побира всичко:
бирата, водата, фаса. ...

Цигарена, димна, плътна завеса
обгръща отрано света.
Къде съм, представа си нямам къде съм,
защо съм до болка сама?
И скупчват се облаци гарвани горе, ...

It's only pain
It only hurts
I am only down on the floor
Where I've been before
And I'll be here again ...

30 Seconds to Mars - Alibi
No warning sign, no alibi,
We faded faster than the speed of light,
Took our chance, crashed and burned,
No, we'll never ever learn. ...

Гора, дъжд, мирис на влага, есенна тежка зеленина, мека, пружинираща пръст под краката, около 2000 метра надморска височина, които се усещат заради по-острия студен въздух, който влиза в дробовете ти и те кара да издишаш пара. Завалява по-силно и се чудиш къде да се скриеш заедно с другаря до тебе. ...

Септемврийска нощ
И в тази нощ, на тебе посветена…
Д. Дебелянов
В небето Господ ръснал е подкваса
и облаците – с къдрав алаброс, ...

Нощен живот
Всичко това се разказва за едно момиче. Момиче, което обича забавленията, алкохола, високите скорости, леките наркотици, скъпите дрехи, марковите обувки, богатите мъже и най-вече флиртовете и секса.
Всичко започна в училище. Класовете се променяха, а заедно с тях, и приятелите. Новите ù ...

На двайсет и една... те нощ обгърна.
Порасна бързо. Бързо помъдря.
Съдбата ти за миг се преобърна.
Превърна се във пареща сълза.
Да, днес си много, много натъжена, ...

ЦИГАНСКО ЛЯТО
Циганското лято е оная неопределена възраст на есента, която настъпва в различни периоди от живота ù. Понякога ще разпусне коси в нейната младост, друг път в зрелостта ù, но никога накрая на дните ù. За тогава то няма подходящи топли дрехи. Нещо повече – в края си циганското лято остав ...

На ударните инструменти най-добрият е кълвача
и майстор е голям на ритъм... "Ча-ча"!
Комплект от всякакви дървета има,
той упражнява се дори в люта зима!
Без точен ритъм музиката не е интересна, ...

Когато старите си тръгнат,
наситени от дълги дни.
Ще знам, че пътя не е дълъг
и сродни нашите съдби.
Когато ми е нужно рамо, ...

Нощта притваря мургави зеници
и миглите ù облачно се слепват,
притихват нецелунатите птици
и в тремор звездното небе потрепва.
А в боса стая мислите ми слепи ...

С цялата горчилка на живота… дали ще може тя да се пребори,
да запази в себе си онуй весело дете,
което можеше от нищо чудеса да стори.
Къде изчезна то, къде?
Къде са светлите искрици в очите, ...

Целунах любовта
Мога да напиша най-тъжното стихотворение
как те обичам и мога в мислите ти да живея,
но не мога да те спра, забързан да си идеш,
не мога времето с прегръдка аз да спра. ...

Чувам още словата ти мили,
обещания за най-щастливи дни.
Но това били са думи,
казани на много други жени.
Но аз няма да тъгувам за това, ...

Наоколо всичко е тихо и чисто
и няма и помен от студ.
Белеят красиво проблясващи чувства
и пее разнежен капчук.
Наситено синьо, небето отгоре ...

Все казвам, че мойта муза е тъжна,
Но понякога се случва да се усмихне
И за да ме подсети, че съществува
Игриво ме целува по пръстите.
И тя като мене е много изменчива, ...

Тя нямаше и двадесет години...
Обичаше да гледа към звездите.
Намираше си хиляди причини
в мечтите си високо да политва...
Бе влюбена във залеза, във птиците, ...

ЕДИН ДОБЪР ЧОВЕК
Сами останаха дядо Тошко и баба Ташка. Запиляха се по чужбините децата им, повлякоха и внуците, спомина се котката им, и така. Ама погаждаха се двамката и доколкото пенсиите даваха, се опитваха да си угаждат.
Него ден, като си изядоха попарките, баба Ташка уми купичките и току примъ ...

ЧЕШМА
Липсва ми бирата, кацнала върху „дървеното” -
наблюдателен пункт за траекторията на Домашните Кучета (НДК);
врата към седмоъгълния безобразник
на Валентин Старчев; ...

Понякога,
когато аз говоря,
говори с мене
цялото небе.
Какво те плаши? ...

Лятото
зад хоризонта се търкулна,
морето помръкна,
брегът опустя.
От северняка придружена, ...

Аз няма да те пусна да си идеш,
заключен си в сърцето ми,
там има много пеперуди, и дъга,
и поток от звезди.
Аз няма да те пусна да си идеш, ...

Помня, как се спънах във украсата,
поставена от майка ми за Новата година,
досущ като на Коледа, но липсваше елха.
Тя беше пъхната в найлонов чувал,
а той – мушнат във килера при доматите, ...

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - шеста част
През останалите няколко дни бях на ръба на лудостта. Почти не спях, а ако съм задремвал понякога, беше или в седнала поза на дивана, или в най–добрия случай сгушен на него. За храна да не говорим. За пет дни сигурно бях изял не повече от пет ...

Тази вечер
Тази вечер реших да избягам,
тъй – от всички. От себе си даже.
Като някакъв пес – от тояга.
Като скитник – самотен, прокажен. ...

Разхождах се. Духаше силен вятър.
Не го усещах, бях в моя свят.
Погледнах телефона, видях че
мойто слънце се показа.
Вярваш ли в любовта от пръв поглед, ме попита. ...

Ще си отида някой ден,
а с мене и моя свят - вселена цяла.
Дори и мойта песен ще отмине...
И болката... мечтата неуспяла.
След мен ще има стъпки изоставени, ...

Този текст е създаден за музикалното произведение „кинта и двайсе” на музиканта с потребителско име margen (Мартин Генчев).
Давам пълни права на Мартин Генчев да използва текста ми за създаване на Коледна песничка, изпълнявана евентуално от детски хор!
Б. Бостанджиев
Музиката може да чуете тук:
Коле ...

Усмихни се въпреки всичко.
Усмихни се заради мен.
Куршумите вечно ще летят, но по тези, които бягат.
Гробищните порти ще чакат всички нас, но и там пътят се дели.
Понякога ще бъде трудно, всичкият този дъжд, в който всяка капка е страдание, но запази себе си и се усмихни. ...

2
Тъмнината на душата
"Артъс Макритис, моят предшественик, отишъл в най-северните части на Брания- в покрайнините на планината Ергес. Когато разпитал хората там, се оказало, че те имат дума за подобни същества - викали им егери. Казали му, че егерите са умрели войни, сключили сделка със смъртта. Смъ ...

Разказ ли? Аз не мога да пиша хубаво. Умея да рисувам. Но ще ви разкажа, въпреки че сигурно ще прилича повече на мотивационно писмо отколкото на разказ.
Отдавна беше. Преди години. Бях млада... Много млада... Влюбих се. Не в кой да е, а във Вятъра. Мислите, че се шегувам? Нееее. Влюбих се в него - д ...

Магдалена беше само на шестнадесет, но вече беше опитала от повечето неща в живота. И позволени, и не до там позволени, и много от забранените. Излизаше от къщи още съвсем малка, никой не ù определяше къде да ходи и къде не, кога да се прибира, с кого може и с кого не може да се вижда, при кого да н ...

Това лято се случи знойно и сухо.
Синоптиците не са споменавали думата „дъжд” от април.
Кръвоносните съдове на хипертониците
неистово се разшириха,
замъчи ги повсеместен и зъл главобол - ...