Обожавах те ...
Обожавах твоята усмивка
Обожавах твоята прегръдка
Нямаше никакво значение дали е сутрин или вечер, щом ти бе до мен
Но ти тръгна си така внезапно от мен, че сякаш изтръгна себе си от мен ...

е била някога столица на велика държава.
Сега е само автобусна спирка в столицата
на несбъднатите блянове.

Някой ден
казват че бързо се става голям
хич не е бързо - отдавна го знам
думи вълшебни използвам дори
и ги повтарям с молба до зори ...

Ако се умориш да търсиш и да скиташ
и спреш пред прага плах и непознат,
ако за нищо не ме молиш и не питаш,
тогава ще те пусна в моя свят.
Ако пред прага думите забравиш ...

Осъзнавам нежната ти красота,
форми меки силно ме привличат.
Облечена в чудесна голота,
движенията бавно те събличат...
В очите виждам твоята душа - ...

Една вълна
игриво се премята
и плисва се
с усмихнато лице!
Попиват пръски ...

Алхимикът
Писъци на безпомощност кротко се разливаха по стените. Локва кръв отразяваше измъчено лице. Той имаше само една цел, да създаде отвара, която прави хората безсмъртни, а тя можеше да бъде направена, ако събере 127 човешки сълзи. Не бе спал нито ял с дни. Бе нужно да причини болка за да полу ...

Две ръце протегнати във мрака,
други две очакват да допрат.
Кажи ми, твоите ли са, за да чакам -
към светлината да ме поведат?
Кажи ми, за да зная, че си ти. ...

Нощ се спуска бавно, бавно
над утихналия град…
Аз потъвам някак плавно
в свят далечен, но познат.
Там пристъпва тихо, тихо ...

І.
Ако можех някога случайно
живота си да почна отначало
с опита натрупан през годините
и мъдростта складирана във бръчките, ...

Публикувам този разказ, с риск да разкрия самоличността на младата жена, за което предварително и се извинявам. Публикувам го, защото се чувствам задължена пред всички, които са се развълнували от съдбата на малкото момиченце от „Студено ми е, мамо”
Зловещият вой на сирената разцепи въздуха. Призори ...

Твоето наказание
Раняваш ме - отново.
Та чак се чудя как съм още жива.
Начало - ново.
Къде започва, е, не съм открила. ...

Дарявам ти този момент!
В него съм искрена, истинска
и в поглед разголен, смутен
опознай моята приказка…
Ще откриеш детински копнежи ...

МОДЕРНИ ВРЕМЕНА
На стари години аз станах хакер.
От компютри малко си имам хабер.
Творби изпращам - не е на хакерне
с млади и стари в сайта станах авер. ...

Щастие
Умре свинята ми щастливъ,
усмихнъта дури...
В муцункътъ с лемон и слива
и препечената кожичка блести! ...

Здравей! До днес, незабравима!
Че бяхме обич несравнима.
А спомняш ли си още, мила,
и нашата любовна сила?
Останала си - знам - самичка, ...

Какво е любовта? Любовта е най-сладката болка на света. Любовта е единственото нещо, от което имаме нужда през целия си живот. Тя е чувството на привързаност и грижа. Тя е нещо изключително, нещо красиво и различно. Разбира се, всеки човек има различно мнение за любовта. За едни тя е привързаността, ...

Разбрах - няма да дойдеш,
не ще те посрещна,
не е писано,
ти не пожела!
Строфа като сълза. ...

Като път се простира пред мене Нощта -
виждам сенки и мисли вградени случайно
... и Живота - самотно ухо на игла,
за която конецът се свършва
внезапно.

Обичам самотата.
Обичам и тишината.
Когато сутрин слънчо
през прозореца наднича
и слънчево зайче по стените тича. ...

Обичам очите ти пъстри -
вечно мога в тях да се взирам.
Обичам ти устните плътни -
целуваш ли ме, от сладост замирам.
Обичам косите ти гъсти, ...

Сега съм...
В гнева на своята зрялост
по-голяма съм от живота,
неизбежна съм във своята мъдрост.
В анонси на цвета на твоята личност ...

Не съм аз,
но тогава кой съм?!!!
Животът ми е пълен пас,
живея го, но жив не съм...
Не съм аз, ...

Червената боя забърка Дядо стар
по дяволска рецепта на друг брадат другар.
Той горе в планината забърка я завчас
и като зла прокоба остави я за нас!
Пренесе той боята в най-дивата страна ...

Горска пътека.
Мами ме на дълъг път.
Преследвам мечта.
***
Разрошени мисли ...

По горската стръмна пътека
тътрим се в редичка.
Някой пъшка, друг подскача,
стигнахме до нашата полянка.
Цялата от слънцето огряна, ...

Безсезонно
Някак странно е всичко това.
Песента е без глас.
Листопадът без есен.
Любовта няма собствен сезон. ...

Гледах я аз
майка с количка.
Тросната винаги
нейна привичка.
Кара се тя ...

Продавам любов, господине.
Купете. Евтино я давам.
Не съм от изнудвачките. Не съм.
Размяна на потребности... и заминавам.
Набързичко купете си любов. ...

ХІV
... Морето блестеше като огледало, въздухът трепереше нажежен от юлското слънце, нямаше дори лек полъх и всичко беше замряло в очакване на вечерната прохлада. Елена също беше примряла, свита в шезлонга под голямата смокиня. Тя стоеше втренчена в младежа срещу себе си и трескаво поглъщаше всяка н ...

Вече беше твърдо убеден, че трябва да го направи. До този момент все не се решаваше, измисляше си какви ли не оправдания. Защото истината беше, че го е страх.
От години знаеше за Усъвършенстваната компютърна програма за намиране на най-подходящия партньор, услугата бе много рекламирана и широко разп ...

НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
От малък съм си пътешественик. Първото си пътешествие съм извършил на 20-дневна възраст и от тогава, все така. Пътувал съм по магистрали, шосета, междуселски макадам, маркиран и немаркиран планински терен. Последно време пътувам по клинични пътеки. За едно такова пътешествие ще ...

Ръцете ми се радват, че те помнят.
Щастливи са, че имат дълга памет.
Държат те в отпочиналия мозък
на дланите си и те благославят.
Ръцете ми те помнят от момиче. ...

продържение № 2
2/ Щом заговоря за родата,
започвам с дядо ми Иван,
Той бил известен по селата,
със имено Дели Иван. ...

Някои неща ни съсипват. Правят ни безпомощни. Всеки път като го видиш, имаш чувството, че ще се пречупиш, но не искаш да му позволиш това удоволствие … да те види разбира. Парче по парче. Чувстваш се невинна, сякаш не си способна на нищо. Всички тези думи, еднозначни, но и с много значения за нас.
С ...

Той знае - да ме обича
е пълно безумие.
Затова всяка нощ е различен
и все по-страстно ме люби.
Той може така да целува - ...

Понякога си мисля, че си привидение,
мъглявина, призрак, миг от сън,
събудил поетесеното вдъхновение,
но не просъществувал извън
очертанията на зениците ми ...

Пак на път тръгваш, приятелко!
Приятно ми беше да си край мен.
Видях те... весела, влюбена,
спокоен съм вече, а бях така притеснен.
Сърцето ми беше хванало плесен, ...

Не ме е страх от дъжд пороен -
родена съм под хиляди звезди ,
Вселената на дланите ми е заспала
и милвам я дори и да вали...
Не ме е страх от океана, ...