Как просто изведнъж осъмнахме
без много думи, само влюбени
тъй ненавременно и невъзможно,
попили в мократа си кожи
мириса на нощните чаршафи ...

От този свят
преди да си отида,
за сетен път
пак искам да те видя –
и слънцето ...

И ако някога реша да те забравя,
ще бъде твърде глупаво това.
По скоро настоящето си ще прегазя,
отколкото да станат чудеса!
Че може ли да се забрави нещо, ...

Отново тук.
На тази наша тиха любима уличка.
Където вятърът вее
само за да ни подразни.
За да се порадваш ...

- Здравей!
Звъни ти твоят наркоман –
безалкохолно влюбен, искрено пиян,
излъчващ обич, нищо не прикриващ,
разбрал наскоро колко си красива! ...

Ще нарисувам на пясъка триста сърца
и до всяко от тях
ще поставя по една раковина,
в която скътал съм късче своя душа
и по една мечта - ...

И аз съм в този свят роден
и в мен горят любов и ден!
Ти ми каза, че крайностите ме побъркват.
Ти ми даде вяра, но думите потъпкват...
... ...

Тъга.
Такава - тиха. И проклета.
Почти недоловима. Като сън.
Голяма и добра. Като небето.
Хаплива. Като вятъра навън. ...

Вечерта прекрасна почна с рецитали.
Залата бе тясна за стиха кристален.
Под китари звънки песни що се пяха –
на мъглата вънка пелена раздраха.
В спомен автографа всеки тук получи. ...

Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Родословното дърво
първа част
С ученическата си раница на гърба, със затъкнатата около презрамките ѝ връхна дреха с дълъг ръкав, омърляна от тебеширеното ежедневие на класната стая; с изпоцапаните си от темперните боички пръсти, Ачо приседна на пейката пр ...

Към българския народ!...
българската нация е в депопулация
и въпрос на време е вече кога ще изчезне
Народе български защо ли
все влачиш тъжната съдба: ...

Една песен от 1986г., записана наскоро.

Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Историята на Петела
В красива бяла къщичка с китно дворче, с червено покривче, с пъстра сянка под лозницата за обитателите, със звънче, пеещо ведра песничка на пристигащите гости, с веранда, побираща милувките на слънцето денем и на звездите нощем се случ ...

На Роси Савова
Роси, Роси, как тъй стана,
стихосбирката ти, виж,
от разпни го до осанна
тя сърцето мое грабна – ...

Не е вярно, че всеки сезон изживян,
помахал за сбогом, безследно угасва
и онзи хлапак – нявга дързък, засмян,
трезв, помъдрял – безнадеждно пораства.
Есента ми богатата маса нарежда; ...

Запали ме като огън и ме остави,
бавно да угасна и да тлея...
Пепелта от мене разпилей и ти...
нека вятърът да ме отвее!
После бурята във мен викни ...

Черни мисли, напразни надежди.
Хладна зима, отминал живот...
Мрачен ден, незабравени срещи.
Тъжен край на голяма любов...
Леден вятър и стон в тишината. ...

Какви са ти очите, ме попита,
със цвят на глина или чернозем,
ухаят ли на медна пита,
обричат ли на вечен плен.
Какви са ти очите, ме попита, ...

на Камелия Кондова
Няма да крия,
че Тя е стихия -
стихове пише
и стихове диша. ...

Твойта обич пулсира във мене
като нова, свръхнова звезда,
с нея нощем взривявам вселени
и събирам лъчи през деня.
Тя звучи като ода възторжена ...

Синее в сушата на подранило пладне
един домат салатно уморен
припяват тъжни песни – рими празни
любовно свързаните ден след ден
Зората влачи си краката – ...

Задушница е времето, в което близките на мъртвите ходят до гробищата, правят помен и се молят за прошката на починалите. Всеки знае, че има четири Задушници, но за малцина е ясно, че на само една от тях душите от Рая и Ада могат да напуснат вечната си обител и да се върнат за един ден обратно на зем ...

През хиляда морета ще мина,
през хиляди нови луни,
аз съм твойто въздушно момиче
и ти още ме помниш, нали?
Ти във мен ще си цялата вечност, ...

Затварям вратата.
Излизам от тук.
Без дори да си взема нещата,
отивам при друг.
Няма нужда да чакаш, ...

Липсваш ми
Липсва ми... допирът ти,
липсва ми усмивката ти,
твоята милувка и целувка,
нуждая се да те видя отново, ...

Любов ли е, кажи?
Когато без теб ме боли.
Любов ли е, кажи?
Когато вътре в мен
всичко крещи. ...

Когато имаш нужда от мен, аз ще бъда там.
Когато се чувстваш наранен, знай, че не си сам.
Ще те чакам и в нощите студени,
както и в дните от слънце озарени.
Нарани ме, аз ще се оправя, ...

Мечта моя, скрита в чужди копнежи,
капка вода в тъжната пустиня.
Защо животът на друг те подари,
защо не позволи в преградките ти да заспивам?
Не бях ли достойна за теб, ...

Д И Л Е М А
Все от женски род
са и Банка, и Жена!?
Далиии...
... на въображението е само плод? ...

БАБИЧКА
"Бабичко, бабичко, с мераци младежки,
къде си тръгнала и правиш толкова грешки?!
Защо не си гледаш децата и внуци,
плачеш ти, знам, само за малко здрави юмруци! " ...

***
Хайде тръгвай! Мен не ме мисли!
Ще ми е трудно, но ще се изправя.
С разделите говорим си на „ти“ –
научена съм бързо да забравям. ...

Изронвам тишината като грозд.
Куп гладни птици са очите ми.
Надеждата е само бряг.
Лелеян бряг, мечтата на поетите...
Защото всичко свършва точно в шест. ...

ПРОДЪЛЖЕНИЕ № 5
ПОЕМА ЗА БАЩА МИ
Аз искам тук да ви разкажа,
защо за мен бе феномен...
И с примери ще ви докажа, ...

Два и четир'сет е, а аз съм наспан,
с кокошките легнах май снощи.
От нийде не идва ни вопъл ни стон,
бди луната над заспалите къщи.
Ужасно спокоен съм - нетипично за мен, ...

По "Не искам да те дишам в поезия"
на Zefpet
Не ме дишай в поезия,
не ме рисувай в ескиз!
Нека осъмнем в амнезия... ...

Ела със мен и нека ти разкажа
история за чудни светове.
Принцеса тук живяла е отдавна,
по-приказна от синьото небе.
Очите ù - по-жежки от огнище, ...