Лека нощ, моя тъжна звезда!
Сама съм, а така ми се обича.
Няма как сега да ти звъня.
Не бих понесла твойто безразличие.
Лека нощ, моя мисъл прекрасна! ...

... (още едно неизпратено писмо)
Разбира се!...
Какво очаквах всъщност?
Да дойде някаква вълшебна фея,
с прашец вълшебен тя да те поръси, ...

ЗИМНО МОРЕ
Как студена съм –
като бурното зимно море...
И самотна съм –
изоставено зимно море... ...

Край реката, по нашата уличка,
ще ми кимат уханните люляци.
И ще срещна любимия тука,
под небето със пурпурни облаци.
И под сянката шарена на старите орехи, ...

Снегът капеше. Падаше на големи буци и се разбираше в краката ѝ. Снегът плачеше... Отиваше си, сякаш.
Тя запретна фустата си. Събу цървулите и нагази в мокрия сняг. Пред нея реката се разливаше. Самотна, почерняла от кръвта на братята ѝ. Те бяха седем братя и една сестра. Като в онази приказка. Тяхн ...

Не знам какво ще се случи с живота ми,
но имам ли нужда въобще?
Тайнствено място, обвито в мистерии,
утринно чисто небе.
Какво е животът без без изненадата, ...

Прилича ли на мен, кажи ми,
прилича ли на мен сега...
и устните, и същите целувки
дават ли ти като мен, кажи?
А в очите, къде са дълбините, ...

На Н. Казандзакис
С помътнели очи
тя се доближи
до тази мраморна ръка -
ръката на кормилото залепнала, ...

Защо ли, Дяконе, родил си се тук?
Днес всички сме племе заспало,
подвигът твой, народът неук,
приема, че прави го цяло!
А народ не значи това - ...

Едно дете с крачетата си боси
не искаше да влезе в този свят -
на много незададени въпроси,
на комплименти и душевен глад.
То вярваше във слънцето щастливо, ...

"Митко, това е Мая; дошла е да те купи"
поправям
счупени души
захвърлени и овехтели
изрязвам фино ...

Магичното усещане за Пролет...
Тя, Пролетта, във въздуха се чувства
и в Оня развилнял се Южен вятър,
владеещ най-чаровното изкуство
в мистерията: да цъфтят цветята!... ...

Ако от Зинка вземем половинка,
и от Латинка вземем четвъртинка,
и една пета вземем от Петѝнка,
и сложим една двайста Звездокрил –
ще се получи нова поетеса, ...

Опасно стана да си момък днес,
да се навърташ даже по седенки.
Ще ви разправям - лани, хем нощес,
открадна ме мома - комшийка Пенка...
Тъй както към къшлата си вървях... ...

Кротко морна, приютена
във прегръдка, след нега,
чезне в мир, в покой смирена,
нестинарската душа.
Че от късни нощни доби, ...

141 години поклон
Васил Левски е псевдонима на българския апостол Васил Иванов Кунчев, чието истинско име се знае от 1/3 от днешната младеж.
Рано сутринта е. Отивам към цветната борса, за да купя цветя и да ги занеса на паметника на Левски. Не знам защо се учудвам, че съм едно от петте деца на борса ...

Под разни небеса, оляти в млечно одеало светлина
съсечено плато има гостенин; фигура - три метра, идеи и песни;
Сега са тихи. Както майчините гърди в бедни дни.
Малкото съзнания толкова високо го чакат да открехне устни.
Толкова високо няма нито мъгли, нито ветрове, почти нищо; ...

Под бесило черно
ти умря...
и свойте изповеди ни завеща.
Майка сирота ти остави
та за тебе, Апостоле, ...

Не знам дали някога сте имали усещането, че каквото и да правите, така или иначе нищо няма да се случи. Всъщност, не очаквам да четете това, камо ли да разберете как се чувствам, но знам само, че трябва да имаш много смелост, за да излезеш от черупката си и да покажеш какво можеш, но аз не знам какв ...

"Опасно близо и далече,
така непоносимо откровен
май те имах (или загубих вече)" -
беше мисълта ми в този ден.
Едно наивно непознато чувство ...

МОЛБА ЗА ПРОШКА
- Снахо, сипи ми малко водичка, да си изпия хапчето!
- Чакай, ей сега, чакай тате, само да свърши серията, че виж какви са любвеобилни в тези турски филми.
- Сигур е тъй, дъще, ама дай ми водичка, моля те!
- Сега, сега... ето, тате. ...

Парадоксът на нашето време е обсебващ, властващ и циничен!
Да се учиш на добро в Това време е трудно... злобата е завладяла всеки от нас.
Да направиш добро, насреща добрина не ще да получиш.
Да обичаш в Това време е като на глухия песен да пееш.
Да се довериш е като да дадеш ножа да те наранят. ...

Лятото угасна.
Златната есен дари
с мъдрост света.
***
Тишината зрее ...

"Българийо мила, земя на герои..." А сега що си, майчице мила? Остана ли поне капчица чест у тези, окрали съдбата ни? Колко години те разпъваха, ръфаха? Колко рани лекува народа ни? И пак оцеля в тъмното, робсокото и беше горда със своите мъже.
А днес, мила родино, на твоя син - лъвския, на Апостола ...

Братче
Ах, ти мъничко момченце,
мое палаво братленце,
синеоко, чипоносо,
как се радваш, че си босо! ...

В очите ти се вижда гняв и болка.
Гласът ти крие страх и отчаяние
и вече не броиш ти колко
изпил си ти до пълно безсъзнание.
В очите ти се вижда ярост тъпа. ...

Чакай ме, Любов! Ще се завърна,
даже и с охлузени нозе.
Чакай ме! Ще искам да те зърна,
за да стоплиш моето сърце,
да забие то, отново живо, ...

Очаквах те, ох, как те чаках...
поглеждах час след час навън,
а там валеше ситен сняг самотно,
когато чух забравения звън.
Емоцията бликна безвъзвратно, ...

„Не мога да се сбогувам с морето.
То е сякаш да режеш сърце.
Не може да ти бъде отнето,
нещо което вечно ще те зове...”
Eмилия Найденова ...