На колко си години не попитах,
по-важното е днес, че си до мене.
Това, че не говориш, си е чудо,
защото със мълчание те вземам
в ръцете си, но ти не проговаряй - ...
Не знам дали мога да видя свободата си освободена... знам, че съм силна, а слабостта ми е видима само. Кога станах пленница да страха си да бъда щастлива? Сънувах детството си и видях пеперуди... живея в Матрица.
Настана зима, вън е бяло и лъжовно...
Западаха снежинките - килим направиха, като листа през есента...
А, пламъкът от огън върху клон със пукот
добави нови въглени в жарта...
Усмихнаха се двама млади! ...
неистовата сила...
която те кара да избягаш, преди да помислиш,
неисканата мисъл, която те пита
дали всъщност не искаш да останеш...
пак те накараха ...
Хорхе Рамирез се събуди с ужасно главоболие от предната вечер и с неприязън установи, че след кокаиновия купон с елитни проститутки, има само десет долара в джоба.
Славеше се като известен картоиграч и измамник от Веракрус, но също така и като голям бохем.
Пръскаше огромни суми и често оставаше без ...
Неприбрала още цветните листа,
есента попадна в клопка бяла.
Как красиво е в усойните места,
дето есента в снега е спряла.
Пак на този побелял от студ чаршаф ...
Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 16-та част
Когато пристигнах в Пловдив беше късния следобед или началото на вечерта може би. Емоционално бях смазан. До такава степен, че усещах физическа болка навсякъде по тялото си. Значи така боли душата. Бях празен отвътре, такова ми беше усещането ...
Тишина... и без това друго не ми остана.
Самота... в душата е дълбоката рана.
Рана, която винаги ще бъде вътре в мен,
причината ще я оставя настрани,
просто ще помахам, а ти се отдръпни. ...