– Как променят парите, приятелю? – Питаш ли само?
До вчера светът ми различен беше със тебе,
до вчера се борехме с неволите рамо до рамо,
а днес във очите ти виждам изгубено време...
И хлябът ни сладък, закупен за жълта монета, ...

Най-великото изкуство
Изкуството. Това е нещо, родило се в древността и развило се в много и различи жанрове – кои от кои по-хубави. Няма човек, който да не е чувал някоя песен по телевизията и да не му се е дотанцувало, да види някоя картина или статуя и да не се изуми от майсторството, с което са ...

Можеш ли да сбъднеш любовта ми...
не ме оставяй да се чудя тук сама.
Можеш ли докрай да си ми верен...
не ме оставяй дълго, за да разбера.
Можеш ли да ме обичаш, както искам... ...

,,Ограбен живот,, - вулгарен роман - шеста част
Посрещнах слънцето, седнал на пластмасовия стол на терасата, пепелникът до мен преливаше от фасове. Цяла вечер се лутах из спомените си, връщах лентата назад, но не стигнах до никъде. Не бях мигнал цяла нощ, чувствах се изтощен до краен предел, емоцион ...

Българското правителство прилича на пиян екипаж на пиратски кораб, който плава във вражески води, вдига ненужен шум от веселбата и изразходва излишно боеприпаси за фойерверки, а се задават и буря и битка...
Наскоро писах на едни приятели в чужбина, че ние сме свободна и правова държава и те изпокапа ...

---
Запомни ме такава — оставаща —
с доверчиви очи в тишината.
Не мисли, и не ми обещавай
време — стига ми обич призната. ...

Бил ли си толкова влюбен, че да дишаш не можеш?
Че не знаеш дали да плачеш или да се смееш?
Толкова влюбен, че постоянно да се тревожиш,
че останеш ли сам, няма да можеш да живееш?
Бил ли си толкова влюбен, че болят те гърдите? ...

Както моста свързва бреговете,
свързвам тялото и моята душа.
Тихичко благодаря на боговете,
мост към теб започвам да градя.
Вярата, доверието основите полага. ...

Докато слушаше песента, най-накрая получи прозрение. В този момент осъзна, че от всичко, което се беше случило досега, единственото, което имаше значение беше тя. Замисли се за всичко преживяно и видя цялата истина. Разбра, че тя винаги е била там за него. При всяко добро и лошо той се обръщаше към ...

От чувствата ми тялото жужи
а розите са за поети...
разказваш ми с любовния език
за парещия дъх в лалето.
Отвътре рониш ме в искри, ...

Черешова задушница
Покривка на земята,
там - хляб, житò и вино.
Приседнали в тревата
и няколко роднини. ...

Лена:
Следи. Той винаги ми оставя следи. Мънички късчета хартия, парче от стъкло, изсъхнали листа. Във всичко това имаше смисъл, наш личен замисъл. Знаех, че ги оставя, за да не се чувствам сама, за да си спомням, че той е там и мисли план. План, който да ме освободи от робството и тиранията на друг ...

Гледах по телевизията репортаж от вчерашните протести -
едно невръстно момченце каза, че баща му искал да го направи приличен човек
и затова го взел със себе си...
Дълбоко се развълнувах и написах "От татковите рамене".
Голям съм… ...

Двама влюбени стояха,
на пътя под старата върба,
в любов се те кълняха, но
очакваше ги зла съдба.
Тя в принцеса се превърна, ...

Чуваш ли сред лятна жега
светулки и щурци как плачат?
Земята е напукана от нега,
а дните уморено крачат...
И слънцето пожар излива ...

Чакам те на мислите си в здрача
и по залеза ти пращам обич.
Вечерта на рамото ми плаче,
моя осъзната невъзможност.
Запази ме някъде в мечтите, ...

В съня ми ти дойде
като неканен гост,
като мираж,
като от приказка мечтана.
Не те бях виждала преди, ...

Колко и кои са протестиращите в последните дни? Нека най-напред обърнем внимание на бройката. Въпреки щедро изляните внушения на платени медии, че протестът е "всенароден", фактите са съвсем различни. Пред Министерски съвет и Президентството всяка вечер се събират 4-5 хиляди души (наблюдавал съм лич ...

Дълъг ден, по-дълга нощ, влачат се тежат ужасно,
мяташ се, сънят е лош, а леглото ти е тясно.
Пот се стича по чело, натежало от умора,
впримчена в това русло, на отрудените хора.
Плачеш тихо и без глас, за децата, за дома си, ...

Там, където луната блести,
отразена от тихите морски води.
Там, където дъждът леко ръми
и изписва във пясъка наш'те мечти.
Там, където слънцето грее ...

Сънувах небето – къс синя безбрежност.
Протегнах ръка да докосна звездите.
Вълнуващ момент на прочувствена нежност.
Безкрая над мен припозна ми очите
и в тях се разля като приказна вечност. ...

Истината никога не спира.
От всички светове извира.
В човека пътища открива -
той ги дълбае или пък
зарива, ...

Ти не искаш със мен да делиш
всеки ден и коравия залък
и когато нощта споделиш
за въздишки изгарящи само...
ти е хубаво... няма вина, ...

старецът
си замина една есен
след това - тя
сега последната му
недовършена бъчва ...

Благодаря на Надежда Кръстева (lamerdansmoi). Получих вдъхновиение от:
Морето в мен е прекалено тихо,
не го люлеят бури и цунами.
И бисерите в него се стаиха,
потънали в надежди неразбрани. ...

Зад един прозорец, там е свободата моя,
зад един прозорец тук: оковите им ме зоват.
През него виждам много хора - повече бездушни,
с голям товар от нужди най-ненужни.
Аз не искам техните богатства да приема ...

Слушай, Ромео,
вече седми ден
ми вкарваш пеперуди във главата.
Или ги спри, или ела при мен,
че вече май не стъпвам по земята! ...

Спаси ме, любов!
Тя погледна нагоре. Гранитносивите облаци стискаха слънцето в студената си прегръдка. Хладен вятър играеше с жиците, а листата шумоляха някак тъжно. Младата жена допи кафето си, усмихна се на възрастната сервитьорка, и си тръгна.
"Колко красиво е небето, Господи - помисли тя с тиха ...

Зa Дядо
Зaщо остaви дa ти спре сърцето,
зaщо бе решил дa тръгнеш ти,
зaщо тъй рaно отлетя в небето,
зa дa търсиш рaйските врaти. ...

Не искам да идваш с вятъра нощем,
да рошиш косите ми, да целуваш очите -
брутално да късаш догмите, още
да сваляш отново за мене звездите!
Не искам да идваш тайно в нощта ми! ...

Далечен връх
(на родителите ми – с обич)
Вестявам се понякога за малко –
по мръкнало. Добрата дъщеря.
В тревясал двор безмълвно вяра дялкам, ...

Уличката
Малка градинка с аромат на рози,
лек вятър, подкова и ключ
съжителстват кротко в едно,
символ на щастие, мир и любов. ...

* * *
Във безмилостен кошмар живеем,
и въпрос като скала в ръцете ми тежи:
колко дълго тъй ще оцелеем
с управници във извинителен режим?!