Стъпка по стъпка, зад теб постоянно,
винаги зад гърба ти, а никога заедно.
Уморен съм, мила, мощност вече нямам,
шепот от сърцето чувам, съдба в ръцете да взема!
Права си! ...

Помогни ми да премина линията
инак аз завинаги оставам там -
толкова далеч
и близо
до любовта... ...

Като мъниста се нижат годините, тази вечна огърлица живот. Така си изнизаха - сините дни на младост, тъга и любов. Със радост минавай през дните си, не отстъпвай пред лошо и зло, още по-силно обичай мечтите си, дори с натежало от грижи чело. Вместо речи, похвали и песни, мила мамо, ти давам слова, д ...

искам да отворя пакетчето
да те сложа на масата
да си кажа молитвата
да те намажа
на късче хляб ...

Боли, боли и пак боли
Слънце няма в моите дни
В утрото изгрява самота
Вечерта залязва с тъга
Звезди няма в нощното небе ...

Видя се селото във чудо -
събирам камъни в торбата!
И обявиха ме за луда.
Живея не по правилата!
Не слагам зимнина в буркани. ...

И нека да не бъдем ние вечни
в изстиващия миг на вечността.
И нека да не сме така далечни,
тъй-както е далечна верността.
И нека да сме сенки сред безмълвие. ...

ТИ СИ ТЪГАТА,
заседнала като призрак в очите ми.
ТИ СИ СЪЛЗАТА,
която извира в сърцето ми.
ТИ СИ КОПНЕЖА, ...

Последни мигове - неписани,
като тъжна падаща звезда.
Сълзи изплакани, орисани
да се ронят до края на света.
Година последна и едничка, ...

Няма време да се обичаме!
Всеки ден на крилете сини
носи миговете отричане –
куп снежинки в самотни зими.
Няма време да се обичаме – ...

на Ж.
Не ме сравнявай с никоя предишна,
не слагай на везни любов и страст,
обичам те, но обичта ми е трагична,
остана окована в самота без власт. ...

Морето пак при теб ме връща,
вълните нежно ме прегръщат.
В нощите луди огън запалихме
и двама с теб от любов изгаряме.
И в слънчев ден, и в дъжд пороен ...

Вземи ме в прегръдките си,
когато се върнеш...
Целувай ме безкрайно дълго,
когато се върнеш...
Изтрий сълзите парещи, ...

Рано, рано сутринта
стават "грските деца".
Мечо с лапа се потърква,
с крясък цялата гора побърква.
Хитрата Лисанка-готованка, ...

ИСТОРИЯ ЗА ВЪЗДИГАНЕТО НА ХОРАТА
НАПИСАНА ОТ АЛОС ХОЛАНАР
ЛЕТО 1735-ТО ОТ СРЕБЪРНАТА ИМПЕРИЯ
МАНАСТИРЪТ ЕЛЕНАР
ПЪРВИТЕ ХОРА ...

За тебе бях един от многото. Онези, които отхвърли. Ти, със своите карти поигра с мен, разтърсвайки из дъно душата ми. Разпокъса на хиляди парченца пъзела, който мислих че сглобих, когато ти дадох любовта си! Не исках нищо повече от това да бъдеш искрена с мен и да ме обичаш. Такъв, какъвто съм. Еди ...

на Пацо
КАРЛСОНОВО
(страница от дневника на един височинен работник)
... да се качиш на покрива -
хлапашки своеволен порив ...

Подостряш, сякаш молив,
да тупти,
докато пише своите въздишки.
Издялкваш с тъпото
и ме боли, ...

Акварел
неделна утрин с вкус на тръгващо си ято
от многоточието на сбогуващите се неща
отпивам първа глътка и отпращам лятото
все по-далеч от сведената над тъгата си върба ...

Спомен...
Това е една История за любов...
Една красива уличка в градчето,
забравено сега отдавна вече,
а някъде зад къщите морето ...

Ако можех,щях да вкарам кавал и гайда

Гледам те по свой си начин - както огънят барут.
Винаги нееднозначен - мъдър, но и малко луд.
И не питай до къде съм прозаик или поет.
Пролетта за мен е есен, а пък лятос тъпча лед.
Търся те по свой си начин - сякаш въздухът вода. ...

Мечтата...
Имам си една мечта,
почти като живота стара,
с божествен огън в мене тя:
гори, пламти, но не изгаря... ...

1
Погледнах през шпионката и видях миловидното лице на съседката от апартамент №10. Зачудих се защо ме търси. Познавахме се бегло, общо взето бяхме на „здравей – здрасти”, откакто се бе нанесла в съседния апартамент преди около месец.
Отворих вратата и примигнах от изненада. Двете ù ръце бяха гипсир ...

Северът сякаш искаше да покори света в тази зимна нощ. Бурните му напъни се усещаха във всяко едно кътче и виещия грозно вятър разтреперваше пламъците на свещниците, а сенките по стените се нагъваха също като вълни в морето при буря. Небето отрано остана забулено в мътна пелена и сега ни една звезда ...

Без тебе как ще оцелея?
Звездите как ще стигна без крила?
Недей ми позволява да съм само тяло.
Или да бъда дух безкръвен. Без мечта.
Ако те няма как ще се запазя? ...

„... пъргава, изменчива, безскрупулна, красива,
свободна в хищния си избор, съвършена
в изящната си форма. Готова винаги да избяга
от клишетата, дори от своето собствено.”
И се усмихна в ъглите на безкрайно изречение... ...

На моето мъничко, мило дете
тихичко пея във скута си.
Уж е мъниче, а вече чете
във очите водата ми - люта е...
На моето миличко, малко дете ...

Искаш да го имаш и не се отказваш, дори и много да боли, дори и да минеш през много трудности, не се отказвай, силните продължават напред въпреки всичко и всички, ако обичаш някой ужасно много и искаш да си с него и да те обича. Плачеш, но сълзите не помагат, дори и ти самата не се утешаваш, даже и ...

Една жена на прозореца стои сама,
не знае нито дати, нито дните,
тя носи спомени от аромат
на подранили есенни листа
и лута се между стените. ...

Понякога сънят ни ще твори
това, което с теб не сме живели.
Мечтата върхове ще покори,
а погледът - невидими предели.
Дъждът ще бъде плискащ водопад ...