Искам с теб да посрещаме изгрева
на брега на далечно мечтано море,
в него да газим от пурпур обагрени,
с натежали от щастие мокри нозе.
С шепи да сбираме слънчеви пламъци, ...

"Той дали ме обича... или само ме иска..."
Захвърли тази мисъл на пода сега...
като дреха, която душата притиска:
щом копнее те мъж - ти се чувстваш жена.
Той събужда очакване тъй необятно; ...

В морето на живота - вечно неспокойно,
мислите се давят и реват.
Бели лодки все ги следват неуморно,
в небето очертават звезден кръстопът.
По който само вятърът копнежи гони, ...

Тъмно е. Тихо е. Не се чува нито звук. Само магическата светлина на луната прозира през щорите. Виждам навън лекото потреперване на клоните на липата. Тази липа е столетница, пази толкова много тайни…
Тъмнината ми напомня за самотата. Тъмно е и аз съм сама. Страх ме е от самотата. Когато съм сама се ...

Седем чакри аз приспах,
тихичко, спокойно пълнех се със страст.
И какво направи ти, кундалинито ми подлуди.
Всички други чакри пощуряха,
силно те вибрират и не искат да се спират! ...

"Не ме кори за нощите ми будни,
че тясно ми е в мекото леглo..."
Петя Йорданова
В тишина е потънала къщата.
Спиш, към мене обърнал лице. ...

Immediately hug me,
eagerly watch my eyes,
you turn the night in a magic,
we are crasy, crazy you and me.
Kiss me tenderly, ...

Цветето, откъснато, погледна тъжно.
Усмихнах се и от сърце благодарих.
Цветенце, ти не умираш. Не е нужно.
Подарявам те, в любов те претворих.

Зад витрината,
в дистанция,
усмихва се...
Копнея
топлината и прегръдката, ...

Не! Не пипай шапката!
Чуваш ли! Не я докосвай!
В нея скрил съм заека на страха,
скрил съм още
всички пропуснати ласки, ...

Какво му трябва на човек
във тоз живот на него даден?
Една надежда в пътя лек,
денят му - топъл и прохладен.
Да носи под крило любов ...

Търкулна се луната - меден грош -
и клекна като куче зад баира.
Тъмата - гъста, да я режеш с нож!
Ни път, ни дом се в тази нощ намира.
И аз се лутам - скитник обосял, ...

Събудих се, а теб те няма,
в леглото сам от студ треперя.
Целувката била прощална,
останала след вчера.
Безумие получено, ...

Бунтар съм по душа,
на думи – хич ме няма.
По светлото греша,
а нощем – правя се на дама.
Със другите съм серт. ...

Далечното преражда се в мечта,
в копнеж по неизвестното извечен.
Колхида е измислена страна,
но цел за непознатите предтечи.
Далечното е ярък фар в нощта, ...

Самотата е неизследвана пещера,
в която прилепи засипаха пътеките.
Изпращам ултразвуци на зловещи призраци
и загрижено бърша сълзите им.
Оглеждам кухини, наежени от клаустрофобия ...

Има една такава порода хора - сурови, мъчни, с тежък характер, мълчаливи, чворести, корави.
Понякога са диви и яростни, друг път са самата нежност - Огън и лед.
Не заобикалят, не се крият, те къртят стените. Силни хора.
Това обаче е само черупка.
Тяхната същност е доброта, човечност, вярност. ...

БЕЗ НАЗДРАВИЦА
Наливам с бистра лудост чашата до горе
и бавно сядам дълга глътка да изпия.
По дланите изтръпнали сълзи умора.
Здрачава се – часът на първата ракия... ...

Навсякъде нещата се повтарят...
И в писането мисля е така!
Търгувано е всичко на пазара.
И всичко тук е... "втората ръка".
Не можем колелото да открием. ...

Обичам хартията! Дъха на мастило!
Белият лист е като бяло мъртвило!
Изписвам върху него буквените знаци,
като живописни ориент сокаци...
Мислите, чрез тях, поемат на север, на юг, ...

К У Р И О З !
Върху една червена роза,
разпъпила в дъжда,
гол охлюв с пипала
случайно заплодил пчела. ...

Мъжете, онези, които само носят мъжки имена,
се влюбват не в крилете, а в токчетата и късата пола...
Истинските, които наш тип не са,
обикват старите ни маратонки...
Защо тези, които на дансинга танцуват, ...

Великата история на
един беден мъж
Част втора
- Аз не съм родом от София – започна Антон и обърна поглед напред към решетките и в същото време вътре – в своите най-съкровени спомени – Идвам от едно малко село, наречено Шубрак – от Източните Родопи. Малко е селото – има–няма към три хиляди души на кр ...

Ти дойде при мен,
о, ти, красив делфин.
Дойде в съня ми
и бе мой другар.
Помогна ми да стигна до брега, ...

Така ли ще завърши любовта ни
Така ли ще завърши любовта ни –
въздишка, свита в есенни листа
от вятъра на купчинка събрани,
с ухание на стъпкана мечта... ...

След теб ухае още стаята ми на любов,
кръговрат от спомени поражда зов,
да те загубя не, не съм готов,
без теб да тлея тихо в живота си суров...
Ще те създавам всяка нощ от спомена, ...

Как странно нареждат се мислите,
щом нещо се в тях промени?!
До днес си подреждал измислици,
а смисълът в тях си открил.
Как странно променят се хората, ...

Вълча болка
Сълзи. Не са от мен. Душата ми отдавна
не е олук за скръб. Липата вероятно
пропуска времето на капки...
Над тях ленива прах размятат ...

Стъпки в пясъка...
...Денят отплаваше към залеза...
Морето леко се стъмни
преди да разлюлее алени
до хоризонта чак вълни... ...