Сиромашки въжделения
Само да се бях родила мечка,
без значение с какъв кожух на цвят,
нямаше да знам какво е зима:
с вятър, с дъжд и студ, със сняг. ...

През март трицветната котка роди четири котенца. Бързо забелязахме, че две са по-едри, а другите две са слабички. Надявахме се да се изравнят, но скоро разликата се увеличи. Котката не беше едра и явно не успяваше да ги нахрани достатъчно. Когато бозаеха, едрите избутваха малките и те ставаха все по ...

Сърцето ми е с лед обвито,
излъгана отново плача,
със скръб душата е пропита,
отново страх ме е от здрача.
Обичаше ме - тъй твърдеше, ...

Зарових се във мокра пръст. Душата си така пригалих.
А не беше непосилен кръст. Просто онзи недочакан залез.
Преструвах се, че ти си тук. И губих те дори измамно.
Но споменът нима е лют? И люти ли са всички рани?
Докоснах те едва насън. Сънувах твоята лъжовна близост. ...

Каква разкошна есен! Какъв омаен сезон! Каква магия! Толкова много неща събрани накуп. И не как да е, ами в една неописуема хармония. Сезон на изобилието. Изобилие от багри, звуци, аромати, емоции, спомени...
Завладян от есенната наркоза, Ричи пристъпяше лениво по алеята на градския парк. Беше обзет ...

Не лесно да си инвалид в България. То за здравите хора не е лесно, а пък за инвалидите да не говорим. Вероятно е коректно да се каже „хора със специфични двигателни потребности”, за да не се засегне някоя неправителствена организация. Да приемем, че съм се изразил така. Всеки се оправя сам, както мо ...

със сигурност
ще съм ти последния дъжд
и последната глътка
преди да си тръгнеш
стискайки блузата ми ...

Спомен за есен
Сред листи - мъниста тъга напориста,
сърцата ни правят завой:
не искат постеля, по пътя поемат
към място без сълзи - порой. ...

ИЗОБРЕТАТЕЛКАТА
Ех, хубаво е есента в кварталната градинка. И сутрин е хубаво, и по обед, ама надвечер е най-хубаво. Не бързат хората да се прибират по апартаментите, а си седят по пейките, наслаждават се на още топлото време, зяпат по бягащите насам-натам дечица, боричкащите се кученца и си бъбрят. ...

Сън
О, страннико,
на белия си кон пристигаш ти
и стискаш в пръсти моите мечти.
Моля те, ти шепите си разтвори ...

Почакай за миг.
Да пламне септември.
Калта да пробуди
чедата си черни.
Да вдиша асфалтът ...

Липсва ми онзи
мой
малък
Париж
във Силистра ...

Любовно изразена
Да ме вземеш нежно в твоите ръце,
косите лекичко да ми погалиш…
Очите ми да срещнат твоите очи
и само с поглед ти да ме разпалиш! ...

Някой ми каза: „Красива жена!”
„На 50 ли?”, засмях се.
„Зле е с очите, но няма вина...”
мислех си и двоумях се...
Все ми се искаше някак си... (Да, ...

Познавам истина една в живота
и тя е обща истина в света.
Отхвърлиш ли от шията хомота,
ти виждаш вече иначе целта.
И седнеш ли на топло, на софрата, ...

За моето голямо „Обичам”
(на Иван)
За моето голямо „ОБИЧАМ”... За моята голяма празнина в думите и в улиците на този и други градове... За моите уикенди, пълни с очаквания за очаквани и неочаквани обаждания. За душите, които се мразят и обичат едновременно. За всичката поглъщаща ме музика, чута от т ...

Животът - ще кажеш - е скучен,
а толкова бързо изтича.
И сякаш с куршум е улучен
и бързо към края си тича.
А всъщност е бòжа загадка. ...

Сега е есен
тя е разтревожена
капят листата
..........................................
Беседка празна ...

В очите ми разцъфват хризантеми,
напук на всичките мъгли –
те пишат собствените си поеми,
а мене странно ме боли...
Че вече е сезон, от който няма ...

Приятелко любима, колко хубава си ти.
Приятелко любима, пак с мили думи ме дари.
Добричка си за мен, това сърцето ми подсказа.
Много те харесва, въпреки че лично не те познава.
Но някой път добрите думи са достатъчни ...

Ден за ден живея в мисли опетнен, има нещо,
усещам как раздира вътре в мен.
Болката добре познавам аз, като понятие,
над сърцето ми виси проклятие.
При вида на блясъка в очите, ...

До първите петли ще е при теб.
При мене ще се върне малко странен.
Ще спи като окъпано дете -
до крайност уморен от близостта ви.
До утре вечер. После - пак и пак... ...

Две очи за мен изгарят,
търсят ме и викат в моя ден,
а в мене, в мрака, нещичко догаря,
един копнеж по някогашен мой любим.
Кога ли и те ще претръпнат, ...

В любовта на моята болка
страдам, както кървя.
В страстта на нашата връзка
дъхът ти бе въздухът, който дишах. В спомените на нашите снимки -
ти си прекрасна, мечтана жена. ...

На дълъг път
Притвори ме в прегръдка. Замълчах.
Прииска ми се да се казваш Щастие.
Целуна с нежност моята ръка
и аз целунах твоята в отплата. ...

Днес никой за нищо не мож' е подготвен.
Животът те стиска с едната ръка -
отпуска захвата, но другата дебне
и трудно е просто да вдигнеш глава.
Човекът е малка и гола душица, ...

* * *
Да се радваш на изгрева и на залеза.
Да усещаш вятъра в косите си.
Да се надяваш, да желаеш. Да мечтаеш.
Да се раздаваш до последното късче. ...

- That little devil! – said Anna’s mum after failed attempt to charm the white cat, that finished with the animal hissing at her.
- Mum! – Anna revolted. – Don’t call her like that.
- Well, I won’t use the name you’ve chosen, Angel is a ridiculous name for a cat.
Anna did not choose this name just l ...

As the day turns into a night, it is a fight!
It is a time, when you hide, lacked of the light – when I kill…
It is a time, when you cannot step up - to see through…
But No, I’ve gotta go deeper, gotta find the cure –
In search for adventure, searching for you! ...