посветено на най-големия лъжец
в Българската ни история
ДИЛЕМА
Цар! И до Царя – “царедворци.”
Царят е ядосан – жертви иска. ...

Имайки предвид разнообразието от човешки типажи респективно може да се даде отговор на въпроса "Защо взаимоотношенията между хората са толкова сложни?" Всъщност, отговорът не е толкова прост, нито пък очевиден.
Ако сравним едно взаимоотношение с растение, бихме могли да открием множество прилики, и ...

Скапаната искрящо червена луна, задушавана от буреносни облаци, пропита в цигарен дим. Бесен траш тресе земята, дъжд от алкохол тушира благовонието от купчината кубинки пред входната врата. Светлините на грозната София харизматично осветяват хоризонта. Поредното коч парти. Превъзходно коч парти. Екс ...

Носталгия
Обнова, Обнова...
не си селото, което
помня от младостта си.
По разбития път се нагледах ...

Никога не е късно за извинение
Ежедневно правим стотици грешки. Повечето са малки. Другите хора почти не ги забелязват и не бива да им обръщаме внимание. Има и малко по-големи. Те не остават скрити. Вроденият стремеж към самоизтъкване (първата производна на самоутвърждението) кара хората да се превр ...

Дневникът- Привечер
Прѝвечер Времето спря и въздъхна,
а потокът от хора, забързан, потече.
Клаксон изписка след кискащ се луд
и се втурна към своята приказна вечер. ...

"Хайде сега над него малко протекция,
защо да пращаме в завода инспекция!
Не, държавността при мен не се разклаща,
просто си затварям очите за който плаща!"

Целувам те пак, моя Любов,
целувам те пак чрез звездите.
Те са за теб мойто писмо,
а луната е марка на плика.
Погледни, погледни тази звезда, ...

Преди есен времето спира за кратко,
оцветява денят ми в пастелно.
Изтънява. Със вкус на смокиново сладко
във безкрая на лятна неделя.
Преди есен е тихо. Небето е глухо ...

Заудря барабани по стъклата
и тази сутрин есента...
Зад влажните решетки на мъглата
затвори се във мен света!
Оловото се спусна от небето, ...

Всичките роли,
изложени
голи,
в анфас
и показани ...

Виждам пътя си –
алеята на живота!
Живот в живота.
Не преодолявам
разстоянието, ...

Няма го само няколко дни, а вече ми липсва. Дори по-силно отколкото ми липсваше миналата година по това време. Като знам, че сме толкова далече, се чувствам толкова сама. Не мога да понасям и глупавия си егоизъм, че искам този мъж само за себе си. Не знам какво му е, не знам как се чувства, не знам ...

Ще обяздя високия вятър,
който зиме пълзял е под мен.
Той отгледан е в тесния яхър,
за да вземе дъха ми във плен.
И със него почти до звездите ...

Повей, мак и ти
рисуват ръцете ми.
Дали си поет?

Щастие - това е дума, криеща в себе си най-хубавите и най-качествените неща, които човек не може да си представи, че ги има. Щастието е много силно чувство, което, независимо кога и къде, побеждава тъгата, мъката, страданието. Да си щастлив - това е нещо скъпоценно, което се крие някъде в сърцата и ...

И панелния студ ме обгръща
с непозната за мен топлина.
Да, заспивам, а мъничка къща
тихо хлипа под огромна липа.
Леко стъпвам, в цветята се взирам, ...

I can't stop fall, betrayed from my mind.
I'm trying hard with my all, not to be blind.
I'm tired to feel like this - so fooled, so lost.
I know there's something I miss,
but sometimes you gotta get crossed. ...

В тихата кротост на сънени нощи,
в бързия ритъм на шумните дни,
теглят ме спомени - още, и още
в синьо-седефени наши вълни.
Там, през очите ти, плахо се рея. ...

Пожелание
Животът ни от днес насетне
с прекрасното да се сроди,
с Любов да минем неусетно
през всичките си земни дни!... ...

Кавърчето е на една много млада банда от Тутракан,момчетата са на 13 ,а певицата на 13.

Това е едно изпълнение на тутраканската група New Page ,които макар,че са между 13 -15 години добре се справят с героичния рок от нашето време.

Понеделник сутрин, облаци –
матовият дъх на есента.
Искам ли да е отново топло,
нужно е навътре да вървя.
Понеделник сутрин, мокро. ...

Едно прошепване на нещо лично.
Мисъл. Песен на пиано.
Чувство, някак си различно.
И думи - малко онемели.
Едно докосване на две въздишки. ...

Всяко лято цветни сънищата ме спохождат
и магично, нереално приказки разказват.
Босото ми детство всяко лято идва,
риза скъсана на бате Вятърът надува,
моето сестриче бяга плачешката, ...

АКО
Ако заплачеш някой ден
за живота си изгубен!
Ако страдаш ти за мен
и за мига погубен! ...

Настроение
Топло е. Юни. Кафе -
горчиво и парещо.
Мисли за теб - жигосващи
моето тяло. Ухае на липи и пъпеши. ...

ГЛЪТКА НЕЖНОСТ
Смрачаваше се. Валеше ситен дъжд. На спирката под един чадър стояха
две девойки и тихо разговаряха за нещо, изведнъж едната от тях – по-
дребничката с миловидно лице, се загледа в далечината с поглед, изразяващ изненада и умиление явно предизвикан от едно дребно и нещастно кутре, сгуш ...

Белеят косите - безценно сребро.
Слабеят краката, но сърце палаво
пак играе весело хоро!
Мъждеят очите, а душата все тъѝ устремена
търси слънцето, луната и звездите. ...

Любовта
(Водещо чувство в живота)
Любовта е чувството завладяло света. Това чувство даряващо ни с толкова много щастие и същевременно с адски много болка и сълзи. Казват, че човек среща истинската любов само веднъж в живота. Но за мен това не е точно така. Ако твърденията бяха верни ние нямаше да се ...

Дай ми повод да склоня
глава на мъжкото ти рамо,
за да се случат чудеса...
Земята цялата да стане
една феерия от чувства! ...

Врата открехвам. Гърлото ме стяга...
Сълзите съхнат в детски спомен жив.
Хлапакът палав, сякаш в храм присяда
и пред баща си тръпне мълчалив:
Очите му са все такива - строги, ...

ПЕВИЦАТА
Всички я очакваха с нетърпение.
Бяха слушали за нея фантастични неща. Великолепна! Изумителна! Прекрасна! Очите им бяха устремени към подиума. Мълчаха. Всички до един! Дори и келнерите, и те стояха с препълнени подноси, като залепени с епоксидна смола към мозаечния под.
В най-отдалеченото с ...

Когато очите се затварят,
железни нокти в съня нахлуват,
когато очите се затварят,
кошмарни сенки в съня върлуват.
Заспалият нещо оттатък го дебне, ...

Разсилният
Гладът крещи за вяра - обезсилен.
И на трохи доволен е - накрая.
Животът, по професия - разсилен,
едно и също винаги повтаря. ...

Имаш ли смелост за мен да живееш,
сила – да бъдеш ти моята слабост?
Жаден, на глътки, бавно изпий ме,
аз съм магия, ела, преоткрий ме.
Не, не отричай. Аз още живея ...