Онзи ден на улицата се сблъсках с някого. Не обърнах внимание и му се извиних, като едва долових ъгълчето на очите му, едва погледнах в тях. Това "едва" беше достатъчно да намразя и този ден, и този непознат, и това извинение. Очите, в които погледнах, наподобяваха син цвят - някога са били сини, до ...

Сред тъмните воали на нощта,
сред мрака топъл, сякаш омагьосан,
по лунен лъч се спуска тишина
и капчици роса с любов докосва.
Запяват отразени светлини ...

* * *
някой ден
небето ще те прати
в стих, стих във който
ще се сгуша ...

Аз не мога все така
да търся липсваща ръка.
Аз не искам все така
да си далеч от мен.
Помня онзи първи ден, ...

Изобщо не разбрах как стана.
Може би защото се бях разсеяла – говорех по телефона. Може би защото беше дъждовно и видимостта не беше добра, а пътят – хлъзгав. Може би бях превишила скоростта, защото по принцип съм малко нервна, когато шофирам.
Усетих само силния удар отпред и последното, което видях ...

И този път ще сме сами...
Но ще празнуваме с жена ми.
Шампанско няма да гърми...
Ще бъде мъката - "цунами".
Аман от тази тишина! ...

Любовта ти е в напъпила роза,
отглеждана с твойта тъга,
торена със твойта омраза,
поливана с твойта сълза.
Изстрадаш ли в душата възкресение, ...

Музиката, алкохолът наоколо и димът от многото изпушени цигари... Прохладната лятна нощ промени живота на Анастасия коренно... Но откъде можеше да знае това невинно и младо момиче какво го очаква, нима можеше да се предпази от непознатото...?
След тази среща невинното сърце на Анастасия заби по разл ...

Две изгубени децa
Изтърколи се лунaтa.
Черно було обви нощтa,
a тaм, близо до рекaтa,
рaзхождaли се две децa. ...

Лято
Гръм се чува във небето
и вълни се гонят във морето,
вятър духа през полето
и дъждец се сипе над селцето. ...

Знаеш ли какво е да бъдеш жена?
Това е, да бъдеш Слънце, огряло тучна ливада!
Това е живителен дъжд след ужасната суша!
Това е оня далечен, спасителен бряг,
за който жадува всеки моряк! ...

РЕКА
Чезне бавно високият бряг в полуздрача
и се спуска неясно безбрежно усещане –
или Дунав надолу водите си влачи,
или крачат върби и тополи насреща му. ...

На И И
НЕ ПЛАЧИ !
Не плачи, когато си сама със всички
и навред е гъста тъмнина!
Не плачи, когато пак те гъделичка ...

Животите ни - тъжни и самотни,
зле написани сценарии за сериал,
на роли стойностни сме неспособни
и всеки опит свършва със провал.
И плащаш с лихви грешките си жалки, ...

Не спират да се ронят старите листа,
безшумно сливат се с нечутите слова.
Говоря с празнината в моето сърце:
последен монолог към епилог за теб.
Шумата се трупа, вятърът свисти... ...

- Много скоро ще разбереш. Много скоро всичко ще разберете. Всички...
Замълчах за миг. Чувствах се някак си объркана от този отговор. Исках да знам много повече от това. Исках да знам много по-конкретно. Дали нещо ме грози. Дали грозеше всички ни. И каква беше причината тя да избяга от реалността. Т ...

Като циганче се е свила душата ми –
с едничката мисъл -
да открадне от топлото,
да го запомни за зимата...
Да намотае във джоба си ...

("Да умееш да обичаш, значи да умееш всичко" Л.Н.Толстой)
Обикнах те такъв различен,
с китара стара в ръце.
С глас топъл, нежен и лиричен,
очи тревисти и бяло лице. ...

Някъде -
в далечината на нашите чувства
остана онова обещание,
което завещахме
на очакванията си... ...

И днес във 12 отново съм тук,
днес, след толкова много години.
И днес във 12 отново напук
без сбогом ще тръгна, прости ми...
Живееме уж врата до врата, ...

Пролет
1.
Млади майки със къси полички
над източени обли бедра,
тикат весели, пъстри колички- ...

Не раздаваме тежки присъди
и не търсим подмолна вина.
Ние искаме други да бъдем:
да сме рой акварелни петна.
Нека сгради бетонни да тегнат, ...

,,Ограбен живот,, - вулгарен роман - втора част
Прибирах се от работа доста по-късно от обичайното време, когато видях пред вратата на бар”НИКО” на един стол да седи Нора и да ме следи с очи. В този момент се притесних малко, защото за пръв път се засичахме без до нас да има и други хора, но после с ...

Питам господина
колко е часът,
колко време има
до края на часа?
Още две минути - ...

Душата ми, ах, душата
е газова граната,
протестираща и
неразбираща -
предпазителя някой ...

Съжалявам, Мамо, не съм това, което очакваше.
Съжалявам, Мамо, но не съм това, което искаше.
Всяко мое желание те убива.
Всяка моя дума те наранява.
Всяко мое действие те разочарова. ...

Дали от погрешно разбрани импулси,
дали от изгубена в превода мисъл,
стомахът ми се свива във конвулсии;
или защото дишаш твърде близо?...
Или защото границата на страстта ми ...

Болка ли си, да те боледувам?
Дар ли си, на теб да се даря?
Извор ли си, в зов да те жадувам?
Огън ли си, с дъх да те горя...
Песен ли си, в стих да те изпея? ...

Не са ми нужни сто години,
не са ми нужни сто причини,
а само онзи миг, когато
(макар и да не беше лято),
а зима с минусови вопли, ...

Понякога засявам удивителни,
а никнат въпросителни.
Стъпвам накриво в пътя прав,
а в кривия по-право ходя.
Понякога отскачам по-високо, ...

Нека да те има!
В спомена, в бъдещето
и във всеки ден и час.
Това си ти за мен.
Нека да те има! ...

Вдъхновено от този глас:
Как искам да се гмурна в твоя глас
и нищо друго дълго да не чувам.
Да ме пронизва той и в него аз
като перце от лебед да заплувам. ...

Аз вярвам в любовта. Да, все още, аз вярвам, макар сърцето ми да бе разбивано на части и очите ми да са се давели в сълзи. Самотата ме обгръщаше, чувствах само студ и празнота, обсебващи до неузнаваемост те ме потискаха, свалиха усмивката от лицето ми за много дълго време.От всяка глътка въздух ме б ...

Заслужаваш да бъдеш обичана
така, както никоя друга,
не само защото си толкова истинска,
всеотдайна, добра и хубава,
а защото ти, единствена, си ...

Колко често си мислите за мъртвите си близки? Колко често си спомняте аромата им, усмивката им? Още ли пазите в сърцето си всеки един миг, прекаран с тях? Все още ли ви липсват? Познавам болката от загубата и знам, че нищо не би могло да излекува раната, нищо не би могло дори да притъпи ужасяващата ...