Чу се из наше село, дека пенсионерете изеле нещо – било некаков фекален резерв.
Я се чудим, кой каа, дека фекалнио резерв са го изеле пенсионерете? Нема такову нещо - тепърва ша гу едеме, сал да гу има! И не сал пенсионерете, и свинца у таа наша дръжава, оти народу нема к`во `а еде!
Он, лайсе, са а ...

Работех в театъра.
Като сега.
Знаеш ли какво е миманс?
Това са тези, второстепенните,
които оформят фона ...

Когато любовта успее да събере два различни свята, те никога повече не се разделят напълно, но и никога не се превръщат в едно цяло...

Любов със аромат на пъпеш,
с който ти сега се къпеш...
не вярвам
на слънчевите лъчи,
но оставам ...

греховете на любовта,
изписани на лицето ми,
пак ме провокират
още и още да греша,
и още и още ...

Днес моливът ми за любовта да пиша ми предложи,
тема, която от много време в мене гложди.
Погледнах го и питах: "Струва ли си да опитам",
по тази тема май повече въпроси имам да попитам.
Кълнял съм се десетки пъти, че в момента я изпитвам, ...

Ти вече няма да си моя сянка.
Преглътнах те, любов, не се задавих.
По-нова ще те срещна, истинска,
ще бъде минало, което го изстрадах.
Ръце нестоплени към мен ще се протегнат ...

Виж, недей се натъжава,
защото вънка все вали,
това е знак и означава,
че Господ плаче пак, нали?
Защото въпреки, че е всесилен, ...

За мен истината е една
с лице красиво, чисто и открито,
тя излиза от човешката душа
с лице, което не може да бъде прикрито.
За другите хора тя е с няколко лица ...

"Любовта е напуснала този град като армия, опустошила поредната завзета крепост."
Тук времето
е само временно
пребиваващ
латернаджия ...

Ще ти свиря на китара
и мотора ти ще яхна.
Ще бъда вечно млада
и усмихнато прекрасна.
Ще се лея като песен ...

Не всяка пешка е царица,
не всяка партия е лесна...
Ако до днес си бил с кралица,
изтънчена и "много свестна",
сега играта загрубява, ...

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Мич и Боби вървяха към самолета. Принцът лично се погрижи те да се чувстват добре в първа класа.
- Е, ти получи своят страхотен материал.
- А ти какво получи?
- Получих удовлетворение от работата си, получих богатство, завещано ми 1500 години преди новата ера... намерих и... теб... ...

От мен ще си отиваш... и с тъжен стих
ще ме напуска бавно Любовта ми,
по малко ще умираш - със всеки щрих
ще те прогонва паметта ми.
Не може да е вечна Любовта, ...

Навярно верността мълчи,
невярно верен си ми ти.
Аз вярвам във уверени сълзи.
Водовъртежно времето върви.
... Твори творецът дълбини, ...

Tъгата ми разцъфна. В хризантема.
Поисках да я храня, да не вехне.
Минорно се размърдах и се свлече -
Антична не-Горгона, ала цвете.
Приличам на затрупана антена; ...

Отдавна бях всичко за тебе. Не ме ли забрави?
Както и ти за мен бе всичко преди толкова време.
Още ли помниш устните ми и моите топли прегръдки?
Още ли изричаш името ми на глас във съня си?
Аз не съм онзи същият, който ти искаше. ...

Мисля, че вече приключи...
Виждам го!
Душевните изтезания...
Чувам ги!
Думите много ме раняват... ...

Във моята душа моряшка
ухае на море и сол.
И спомена, като тояжка
подпира хълбока ми гол.
Стоя на този бряг вечерен ...

Не спирай… Ще кажа „не”, но не спирай.
И не мисли дали е редно.
Аз обичам по малко да умирам
и да се изпълвам, с което ми е вредно.
Докосвай… Опипвай.. Натискай… ...

Какво ли трябва да направя,
за да се избавя
от кошмара, който напоследък
все ме заобикаля?
Едно лице не мога да забравя, ...

Какво след себе си оставям
преградата да разруша? –
Светулчицата незабрава
от литналата ми душа.
Какво за тебе да оставя? – ...

Победена
Стоя замислена на прага, с
размазан от сълзите грим.
И питам се, защо ли те обикнах, а
чувствата ми ти не сподели... ...

Как да тръгна от тук? Пуснах корени в тази скала,
на която стоя сякаш вече хиляда живота -
овършана от зли ветрове заскрежена ела
на ръба - над бездънната паст на житейската пропаст.
Как да тръгна от тук? Тези корени вече болят, ...

Грешките си от миналото не повтарям,
всяка врата след себе си затварям,
така в душата ми не става течение,
това понякога е единственото решение.
Не съм променен, не съм по-различен, ...

Ето, виждаш ли:
думите вече нямат магия
за мен.
Това ли е мислел
онзи странен човек, ...

Моли се за мен, мамо
Моли се за мен, мила мамо,
когато излизаш на двора
и хващаш мотика отрано
да чоплиш до здрач без умора! ...

Случайности в света не съществуват!
Това е сигурно като смъртта -
Аз искрено и лично го почуствах,
Разбрах какво е "сбъдната мечта".
Ако поискаш нещо много силно, ...

Сигурно съм хищник, помисли си Зара, докато разбъркваше кафето си. Ненужно - липсваше му захар, не понасяше сладко кафе.
Ставаше ù блудкаво, блудкаво, като киша.
Киша... и в главата ми е киша.
Не можеше да го изхвърли от там.
Тривиална история - някакъв мъж. Не е кой знае какво. Някакъв мъж, преобър ...

Един
останал
стих
без ред.
Един ...

КУЧЕШКА ИСТОРИЯ
Чипираха му лявото ухо.
Какво там пише - дяволът си знае.
Лишиха го от светлата любов.
Но тя - инат, в сърцето му витае. ...

Рони, да минаваме не може ли
някак по-полека през света?
Иска ми се бавничко под кожата
да подреждам тази красота.
Рони бърза, пращат му послания ...

- Жена, шишето! Айде де!
Уф, виж, подбил съм си петата!
Па няма даже и мезе...
Да е.а м..а му и ЩАТ-А!
Буркан домати... Малко лук... ...

Сега съм на шейсет и шест.
Огромен
изгрява слънчевият диск зад мен.
Смехът е спомен. Младостта е спомен.
Притиска ме един огромен ден. ...

Аз пък от вятъра не се отказвам!
Особено ако е топъл и галещ!
Храня птиците със жито,
топля се с озъбеното слънце
и броя капките дъжд, ...

Някъде във Варна едно момче сънува.
Сънува хубави неща.
Жена. Любов. Голямата любов.
Събужда се и вижда, че всичко е химера.
Някъде във Варна едно момиче има. ...

Смисъл, който не чезне
Не си хаби длетото за Бога.
Ъглите ми не е заоблил никой.
И една Луна на оградата ти е много.
Безцветни, но кълбета. Като пики. ...

Кое чувство е това, което те превръща в страхливец?
Навлиза в душата ти и управлява ума ти.
Доминира, кара те често да грешиш.
И докато искаш толкова много да кажеш,
звук не можеш да издадеш. ...

Едва стъпвам, понеже ако не внимавам, ходилата ми ще затънат в кал. Днес е мокър, тъжен ден! Плакало е цяло нощ! Мама върви пред мен с бързи, нервни крачки и ме води нагоре по поляната... нагоре по гробището, където стъпките ù ще ме доведат до гроба на баба и на дядо. Слънцето се прокрадва едва през ...