Г О Р Ч И В Е П И Л О Г
В памет на милата ми Дарка - приятелка, с която
ме свързваше двадесет и пет годишно приятелство
Изчезна завинаги. Като капчица се изпари.
Декорите на моя малък свят се разлюляха. ...
Ще ми напомни нещо за любов,
дали пасаж от стих или листо от есен.
Под синьото небе пак скрила своя зов,
ще прекося по тротоара тесен.
Ще си помисля, ако ей сега ...
Аз нямам нищичко, какво да губя...
Без теб светът ми няма да е бял.
След хиляди провали оцелял,
все някога във мене ще те влюбя.
От скучните си дни със прежда груба, ...
Аз вече свикнах с този маниер:
не се учудвам, не се изненадвам...
На яденето трябва и пипер,
а има ли го, и аз му се радвам.
Горчилките отварят апетит, ...
Не мога да съм твоето момиче. Косата ми не е на букли.
Тя е бясна и обича да се скита. Твойта подреденост я измъчи.
Не съм кротка. Няма и да бъда. Винаги ще гледам към небето.
Може и до късничко да се запия, да си обеля нейде коленете.
Няма да съм твоята робиня, да мълча и да те гледам с любов. ...
Загледан отново в звездите проклинам съдбата жестока
и питам безгласно ще видя ли слънце отново?
Че отдавна натъпквам тъгата в мен, вече твърде дълбоко -
с какво заслужил съм аз туй наказание сурово!?!
Нима с моята обич към теб тъй чиста, първична? ...
Ще дойда, мамо, малко след петнайсет,
в отрязъка определен за свиждане.
Ще донеса боза и малко праскови
и ще очаквам да ми се усмихнеш...
Ще се надявам да ме разпознаеш ...
Седя в скучния час с очакването да свърши.
Докато си говори учителката,
забелязах две красиви бели Птички.
Виждах как ми се смееха и усещах,
че едната ме вика при тях. ...
Хората раздумват, че животът е наслада.
Това обяснява защо от месец чувствам се мъртвец.
Едва усещам пламъка на изгарящата инак клада,
а той е толкоз ярък, че би видял го и слепец.
Доживях да чуя среднощните си вопли, ...
Познах го – онзи уличен певец с китара,
преди години пял на Орлов мост,
поставил шапката си пак на тротоара
с два лева в нея и... един въпрос:
Не стана ли курбан, интелигенцийо, ...
Oтвън, когато единствено силуета ми остане,
отпечатан на водата, извисяваш се от моста,
ще можеш ли тогава да останеш истински самотен,
за да чуеш друг потънал в самотата си?
Ние двама ще приклекнат нямо ...
Алените звезди Пирин осветяват.
Залеза как с нетърпение очакват.
Обичам, Българийо, твойта красота.
Бурно за теб страда моята душа.
Искрени са твоите слова безценни. ...
Колко пъти посягах към телефона,
колко пъти сърцето те пожела,
по неписани, тайни, човешки закони,
упорито и дълго мълча.
Исках ти да поискаш гласа ми отсреща, ...
Аз, честно да ви кажа, не от вчера
се рея във НЕтрезво размишляване.
Видях се в чудо докато намеря
лекарство някакво. За отрезвяване.
А отрезнях ли, вие преценете. ...