За кой ли вече път се преродих –
уроците така и не научих,
греховна е човешката ми плът
и страстите безжалостно ме смучат.
Живях един живот във пещера – ...

Разминахме се някъде по пистите
на търсения, делници, мечтания.
Пресеклите се в точка две измислици
сега са две далечни разстояния.
Два пламъка, от вятъра угаснали, ...

. Забежка
Беше августовска жега и по изгорялата трева стърчаха само голи стръкчета на горски цветя. По това време на годината дворът на ранчото ми обикновено прелива от жълти, зелени, червени цветни лехи и кипариси, хвърлящи вълшебната си сянка на двора.
Но в оня момент тревата беше изгоряла от слън ...

Сън пореден, а край сакрален е,
на колене пред старица, с молби.
Във вакуум крещи своите мечти,
само старите буки чуват, дали?
На техния език тихо мълви ...

Боботи огънят бъбриво,
кади коминът като старец.
Прикашля дрезгаво, хрипливо.
И книжица – с артритен палец
разлиства зимната фъртуна, ...

Звездите ме успокояват.
Разказват ми красиви тайни.
Като сестри ме утешават.
Нашепват ми, че са нетрайни
и страховете ни човешки, ...

С тъжен поглед се вглеждам в небето,
със звезди обляно.
С мъчителна болка се сещам за сърцето,
на хиляди парченца разпиляно.
И тази нощ е пълна с тъга, ...

Три сапунени балончета в очите със цветя
политнаха света да видят.
Едното се наду от от завист и така
пукна се над моята градина.
Другото погледна към небето. ...

Осъдена душа
О, осъдена душа,
Ти, чийто викове отекват в мрака...
О, ти си ми като сестра,
и двете с тебе търсим любовта... ...

НЕ Е ВИЦ
Неотдавна, по време на царския режим, с приятел се отбихме в кафенето на министър Лучано, намиращо се в центъра на София, на улица Раковски. Известно е, че любимецът на Симеон беше построил редица заведения, едно от които бе това.
Влязохме двамата, с намерение да изпием по кафе и да си попр ...

ЕЗИКЪТ НА ОМРАЗАТА
В българското общество, трябва да признаем, все още има силни антитурски настроения. Нещо повече - в живота на нашето уж демократично общество все още се възприема като силно патриотично онова възпитание, което ни внушава неприязън, да не кажа омраза и ненавист към всичко, което н ...

Капчук
Дойдох за малко. Мислех да остана
като изящен, непомътен звук,
вграден в широкополата камбана
на църква, в иглолистния капчук. ...

---
Открих те на прелома в младостта си,
в средата между "искам" и "ще мога".
Изпитани, рецептите за щастие
не ме дариха с чакания огън. ...

Много дни за нас са черни,
в миналото и сега...
Ний търсим пътищата верни,
за да вървим напред така.
Минали са дните черни! ...

За майка ми...
Която обикнах и никога не разбрах.
За жената, танцуваща фламенко,
изпъстрена в лилаво и цветя.
Прегръщам те ...

По ненаписаните мисли на един мой приятел.
Голите клони на премръзналите дървета трептяха в мъждивия ореол на самотната улична лампа, втрисани от ледения вятър, който насипваше със съсък ситния сняг връз преспите по побелялата улица. Млада жена стоеше до прозореца и разтриваше премръзналите си ръце, ...

Живея до жаркото слънце,
разпръсвам с него лъчи
и всеки ден зръце по зрънце
изпращам любов да цъфти.
Аз птица съм, смело политам ...

ПЕПЕЛ
Жарта догаря в старото огнище...
Довчера жилест дъб с кораво тяло,
дървото днес е пепел.
Сиреч – нищо. ...

Ужасно много мразя крайностите. Не зная кой ги е измислил, но от все сърце ги мразя. И преди някой да ме обвини, че изказването ми само по себе си е крайно - позволявам си го само веднъж.
Млад човек съм и немалка част от ежедневието си прекарвам в интернет. Напоследък ми прави впечатление как той е ...

Санчо Панса
Днес няма
вятърни мелници.
И Дон Кихот
е ненужна измислица. ...

Очите ти са сухи и толкова празни,
ослепели от взиране и напразно очакване;
сърцето е пусто - като изоставена гара,
на която отдавна не спират никакви влакове.
В устата - пелинен дъх и горчивина, ...

Моите спомени горчат... Нося ги през годините.
Събрани внимателно. Пазя ги. В пукната стомна.
Ако случайно я счупя - ще прелеят дори океаните.
Как ли побрах ги?! И то само в един съд, от глина!
С червения восък на сълзите ми, запечатана. ...

Хубаво е, че се добрахме до тази власт,
тя е нашата голяма, но порочна страст!
Просто издигнахме се и станахме смели,
що да не я използваме за користни цели?
Бонуси си взимаме, и ние сме хора, ...

Върба да бях!
И вейчици да свеждам
над твоите забързани води;
от тях да пия отразена нежност –
на слънце и звезди. ...

Пламъците стават сива пепел,
дните все по-къси ми се струват,
безсърдечно времето отне ми
всичко, за което тъй бленувах.
Нещо някъде сгреших и аз навярно, ...

Това е моят филм, недейте ми го режисира,
във него, ако искам, ще играя и дърво,
ще бъда лебед, който истински умира,
ще съм безкрайно дръзко огнено кълбо.
И дама пика, поискам ли, ще изиграя, ...

Не искам в деня си да срещам сърдити лица.
Не искам в деня си да усещам хора с лоши сърца.
Искам само доброта и мисля, че това му трябва
на света.
Всеки ден ние хората да виждаме, че ...

Сбогувам се със родния си дом,
със цъфналите люляци на двора,
сбогувам се със сивия балкон,
с лозата и прогнилата подпора.
Сбогувам се със старото дърво, ...

с любовта си играехме,
не мислехме,
че тя ще е,
която ще ни изиграе,
с любовта си играехме, ...

Връхчета на пръсти по корема ми. По корема и малко по-надолу. Бавен е, нежен, внимателен. Търси нещо все по-надолу… Така не искам да го спирам, старае се толкова много. Диша в ухото ми. Не тежко, но на пресекулки. Знам, че едва преглъща. Знам, че всичко по него изтръпва все повече с всеки милиметър ...

Колкото и да се опитвам да забравя...
Все не се получава...
Все си тук и там....
Мислите си, човек не може да е сам!
Бориш се, бягаш... ...

Алиенация
Телефонът мълчи. Вън някой се смее.
Проплаква дете, нечий празник вилнее.
Вие актьорствате, зрителски аз пък немея –
в нямото кино не суфлират на никого, ...

Глава петдесета
Есента беше паднала над Париж като златна пелена. Парковете приличаха на картини, рисувани от Моне или Ван Гог, а парижани бяха започнали да вдигат яките на шлиферите. Вятърът гонеше по улиците листата на разголените дървета, а от училищния двор децата бързаха да се приберат по класн ...

Глава петдесета
Есента беше паднала над Париж като златна пелена. Парковете приличаха на картини рисувани от Моне или Ван Гог, а парижани бяха започнали да вдигат яките на шлиферите. Вятъра гонеше по улиците листата на разголените дървета, а от училищния двор децата бързаха да се приберат по класнит ...

Проклятието на Фараона...
О,Богове!...
Ти непознат, далечен мой потомък
защо, със правото на още не умрял,
държиш от нашият Живот отломък ...

Сега върви! Че в тази ясна утрин,
знай, трябва да поема път натам,
където, всички погледи са мътни,
а птиците - с подрязани крила...
Не знам, дори кога ще се завърна? ...