Любовта си отиде от нас
Тръгвам си, хайде, чао, чао.
Отсега нататък сме история.
Не си мисли, че не ми е мъчно.
Раздяла е това, на кого му е лесно? ...

Почувствах се поласкан, когато шефът дойде при мен след работа, за да поговорим. Вярно, приятели бяхме като студенти, на времето много се имахме, но напоследък рядко се случваше да разменим по някоя дружеска приказка.
От дума на дума стана ясно, че би се чувствал по-спокоен, ако наглеждам младата му ...

Докато живеехме бързо, времето течеше бавно и бяхме по-бързи от него. Сега живеем бавно, а времето ни минава бързо…
Милорад Павич
Пълна съм догоре с изречения.
Пълна съм догоре, ще се пръсна.
Всичките ми премълчани мнения ...

...
Винаги са в цветове почти еднакви
Едната е червена, другата - карминена
Любовта и омразата
Идва в черно безразличието ...

Аз срещам утро. Залеза изпращам.
И всеки ден го пиша в календар.
На всеки ден по съвест се изплащам
със стойността на златния пендар.
И всеки ден във мене все бушува ...

1.
1874 година
Предполагаше се, че е опитен бракониер - човек, прекарал достатъчно време в дивото и познаващ го като пръстите на ръцете си. Въпреки това, докато се оглеждаше наоколо, Джон Чейс постепенно започна да осъзнава, че се е загубил.
Което означаваше две неща - първо, че по всяка вероятност ...

1. Прибиране към дома
Беше късна вечер, наближаваше полунощ. Бе ясна, изпълнена със звезди нощ. Той се прибираше от почивка, към мръсния и голям град, бе включил радиото и вървяха обичайните новини:
-Днес стачката на зърнопроизводителите продължава;
-Вкараха новия закон за по-късно пенсиониране;
-БД ...

Животът е твърде кратък,
за да съобразявам с разни правила,
ще правя каквото си искам,
за последствията ще мисля след това.
Кое е редно и нередно ...

ИЗУМРУДЕНА ВСЕЛЕНА
Просторът, опнат върху равнината гърбава,
е стар и дрипав като циганско чергило,
църцори в шепите на бледа сянка върбова
поточе – струйка лилаво мастило. ...

Нощта, в която крачех към неговата врата с ножа в ръка, нещо ме спря и ме накара да се замисля коя от всички негови постъпки ме накара до това състояние да крача в един през ноща към неговата врата.
Беше петък, явно се беше прибрал от града, в който учи. Може би беше довел и неговата приятелка, с ко ...

На НК
Колаж
Само спомен за похвали ,
вятър и мъгла, мечти . . .
Минало -- натрупано в чували. ...

Заглавието е взаимствано
от едноименния роман на Лора Лазар
Небе от грехове,
надвиснало във мене.
Смълчани брегове. ...

Ще забравя аз някога тебе - несретнико,
как погуби душата ми без капчица жал,
как ме срина по урвите диви, проклетнико,
как надсмя се над мен, като твар...
Всяка болка притихва и нощ отминава. ...

Тайно в съня си плача, сутрин бързо измивам тъгата. Черното бижу от гърдите си свалям, малко грим и белезите от него не личат. Дрънкулка тук, дрънкулка там и докарвам се щастлива, а нима това е съдба?! Излизам на маскарада и гледам усмивки, щастие, любов, усмихвам се. Вадя от джоба си бялата маска и ...

Да си ученичка в град като нейния съвсем не е лесно. Суетната госпожица ставаше всеки ден наистина рано, за да изглежда добре. Обикновена сутрин. Тя се събуди и проклинаше целия свят, защото беше легнала късно миналата вечер. Но все пак стана и отиде в банята. Погледна се в огледалото, хареса ù това ...

И в лицето ти, през сълзи, пак ще се изсмея,
ще се правя на силна, ще псувам и ще крещя...
А щом се прибера, за ръцете ти отново ще копнея
и ще прикрия мъката си в нощта...

Нима не искаш да ме сюрпризираш?...
Отровно, нелюбовно ме презираш?...
Не съм ли секс-експертът най-достоен -
че да ти бъда... избора любовен?...
Защо ли любовта ми ти кастрираш? ...

Капки от душата
Първата... онази, която беше жадувана дълго... толкова дълго, че тази жажда се превърна в част от нея. Жажда, която и до този момент е неутолена. И която няма да бъде утолена... освен ако има друг свят и там се случи чудо. Да, може би само там, в чудния свят на ангелите, където всичк ...

Суета
И детски смях, и глъч, и врява,
но вътре в мен е суета...
И пак е пусто, че те няма,
и пълно с гола самота. ...

Пронизителният звук на алармата изпълни стаята. Протегнах се, без да се обръщам, ударих будилника на нощното шкафче и той заглъхна. Останах загледана в нищото за миг, а после дописах решението.
Шест сутринта в студен зимен ден. Слънцето още не е изгряло, а повечето хора се протягат в завивките си и ...

Колко пъти изпускам влака към себе си,
несверила часовника-истина,
с тежки куфари - нерешени ребуси
на перона на Недонаписаното.
Колко пъти се лъжа в лицата зад маските, ...

Уморени са очите ми, любими, да се взират в пътя прашен все за теб.
Уморена е душата ми, прости ми, да копнее без минутка да се спре.
Уморено е сърцето да пулсира във очакване на всичко недошло.
Уморих се да тъгувам и умирам, ден по ден... безропотно…
Уморих се, трябва да отдъхна, да те чакам просто ...

В малкото градче на края на света,
непознато дори на местни хора,
има една къща стара, много цветя
и една крива череша на двора.
Първите слънчеви лъчи огряват ...

Влюбих се в човек, когото мразех, в човек, когото исках да убия.
Изведнъж започнах да го харесвам. Бях искрена, наистина бях
искрена – вече не го мразех – това ме плашеше, защото вътре
в себе си знаех какъв е. Знаех как влиза под кожата на хората
и знаех, че прави същото и с мен.

Великата история на
един беден мъж
Част първа
- Влизай и да не създаваш проблеми! – рече ми полицаят, като грубо ме бутна в малката килия в ареста – Изчадие с изчадие такова. Тръгнал да се съпротивлява на полицията. Заслужаваш да изгниеш в затвора.
Аз не му отговорих. Не говорих и в колата, докато м ...

Поглеждам небето – безрадостно, сиво.
Природата тъне в безцветна мъгла.
Денят ме притиска и страшно, и диво.
Изпадам в бездънна печал и тъга.
Да, всъщност това е житейското бреме. ...

посВетено
Задъхва се душицата ми клета,
безсилна тази примка да отхлаби.
Обострен ми е май имунитета,
макар че мойте ангели са слаби. ...

Обичай се, скъпи, обичай се !
Да, себе си... щом мен не можеш.
От образа си привличай се,
гали се по смуглата кожа.
Целувай се сам. И задъхано ...

„Има два начина да изживееш живота си. Единият е, сякаш не съществуват чудеса. Другият е, сякаш всяко нещо е чудо"
Алберт Айнщайн
Чудесата са неразривни и монолитни.
Те са нюанси от неизвестен цвят.
Има ги в пълнежа на моите възглавници, ...

Светът на сънищата – един свят, изпълнен с неяснота, с много ярки цветове – нюанси отразяващи силни чувства и мисли. Цветове - замъглени, матирани по един странно опияняващ начин. Усещане за всепоглъщаща емоция – щастие, страх, тъга,съмнение... любов. Всичко това, изкривено и пречупено през призмата ...

Със шепа обещания за вечност
прилъгах спомена за теб
в безлюдното гнездо на самотата си...
Прегърнал тишината -
дочувах мислите ти ...

Самотна си и аз съм сам.
Добре все пак, че те усещам.
Дори къде си аз не знам...
Защо за тебе все се сещам?
Ще те позная ли, ако те видя? ...

СЪНЛИВАТА луна се
пробужда от кошмарния сън.
Скрива лицето си
в парещо було.
Греят звездите, обречени. ...