Последните виолетови отблясъци на деня чезнеха в далечината над булеварда, малко по малко неоновите светлини озаряваха нощта, хората бързаха да се приберат по домовете си или тепърва излизаха, за да се отдадат на забавления, изпълваха тротоарите, носеха торби с продукти, раници, цветя, дипломатическ ...

Не знам какво изпитват наркоманите,
но аз, когато пиша, ме боли.
И всяка мисъл ми отваря рана,
а думите бодат като игли.
Защото този свят е в черно-бяло – ...

Полита тихо с музика красива,
волна, усмихната, щастлива...
Душата - бяла, тиха, снежна,
ех, гореща... и пулсираща... и нежна...
Усетила мириса и на цветята, ...

---
Преспаха самодивските поляни,
притулени из билково усое.
Дочакаха в притихнали покои
настъпващата пролет да ги хване — ...

Той не е като всички мъже. Този мъж побъркващо е различен.
Чудя се още. Бог ли го е създал? Или пък ядосан дух демоничен.
Крилат дракон! Нрав - по канибалски зъбат! Стряскащ. Мистичен
Неукротима ярост. Сила и страст. Побрал е в него Гнева си епичен.
Буен, груб, неизискан. Като сърдит глиган е. Имидж ...

ВДИШАЙ МЕ
Не съм далече, само ти се струва...
По-близо съм, отколкото си мислиш!
Натрапчиво по мисълта ти плувам
и аромата можеш да ми вдишаш... ...

Любовта умее да прощава
Не от днес, не от вчера -
от много време размишлявам.
Пред мен стои една дилема -
влюбена съм в измама. ...

Не мога да те уловя,
това ме кара да не спя.
В полумрака тих
за тебе пиша стих.
Сърцето ми те чака, ...

Вече седмата година започна, но
изминалото време за сърцето не е нищо.
Защото болката не стихва, а продължава
да го мъчи и дълбае все по-надълбоко.
Викащо за помощ с кървави сълзи, ...

Запленена дали?
Тъмна стая, огряна от пламъчето на живота, светлинката, която беше така близо и така далече.
Догаряща свещ, изпълнена с надежда, копнееща, но примиряваща се с живота. Дете с големи сиви очи и медно руси коси с надежда поглежда към майка си. Какво да види? Красива жена, изпълнена с тр ...

Търсиш "защо" и "как".
Губиш от свойта вечност.
Неусетно превръщаш в прах
искрите си.
Далечно цвете на морски бряг, ...

Усмихни се на клетия просяк,
прегърни наранено дете,
целуни благородния рицар,
превърни се в бездънно море.
Поклони се на мама и татко, ...

Самотата сплиташе ме в жестоките си мрежи,
ослепяваше чувства и копнежи,
не дава ти да дишаш с пълна гръд,
изчопля мисли мрачни
от най-затуления кът. ...

Студено е тук. Сълзите ми стават на сняг.
Пътят пред мене е вече ледено бял.
Няма надежди, които да ги стопят.
Поне да е киша напред. Поне да е кал.
А то е пързалка. Сега едва се върви. ...

Какъв ли би бил светът без мечти, колко ли ще бъде скучен и безсмислен животът ни без тях? Мечтите са едно от нещата, които ни дават надежда и ни амбицират в живота. Всеки има право да мечтае, без значение от неговия етнос или религия.
Има филми и книги, в които мечтите на героите се сбъдват благода ...

Грабители и ограбени.
И в любовта е точно така!
Влюбените и добрите са винаги мамени.
Те се давят в суха река.
Колко шева има в душите ви? ...

Един човек царуваше у нас,
сам се хвалеше и славеше в захлас,
народът си научи да го мрази,
всеки караше в краката му да лази,
а най-вече неговите царедворци - ...

Where have you gone, you're so far away
There's something wrong, I can see it in your face
No don't you worry, no you don't have to plead
If that's the way you feel, go on, get up and leave me
I hear the talk, up and down the street ...

Stone Sour - Hesitate
You were my fire
So I burned
'Til there was nothing left of me.
I… I touched your face, ...

Липсваш ни,
когато заспиваме
и когато се събуждаме...
Липсваш ни,
когато се смеем ...

Тя е! С графското име!
Смях ни праща. Живот.
В миг смразените рими
лудват с птичи минор!
А градът, уж настинал, ...

На ръба на чашата ми за кафе
е кацнала муха.
Чертае нещо.
После ме поглежда
и отлита ...

Казваш ми, не мога да обичам,
бурен облак бил съм във деня,
във нощите - притихнала съм птица,
не тебе съм прегръщал, а съня.
Сещаш се, че с време остарял съм, ...

Палава и игрива.
Сладка самодива.
Секси талантлива.
В приказките много
си ме бива. ...

Че не спах със теб "кучка"ме нарече,
лека жена била съм в твоите очи,
но не ми пука вече
какво казваш за мене ти.
Ти не струваш нищо! ...

Виж ме пак! По малко ме променяш.
Докосваш нежни струни в моята душа.
Парченца от сърцето ми отнемаш
и криеш ги във топлата си длан.
Виж ме пак... Аз пея и танцувам. ...

Те не казват нищо, те не могат да говорят,
те са само две очи, които гледат и мълчат.
Единствено по пътя да те водят могат
и понякога да плачат, да се смеят, да блестят.
Те не казват нищо, защото виждат, ...

Откъснат лист през есента...
И нито капка състрадание
към таз повяхнала гора.
А мимолетното желание
със своя вечен листопад ...

Тя, изглежда, отново възкръсва…
След поредната своя агония.
След безумния полет нагоре
през мъглата на твоята сдържаност...
След внезапния сблъсък с гнева ти ...

В средата на нощта е тихо
и тишината ражда само спомени,
а звуците са тъжно ехо
от някакви врати затворени...
И мислите увисват на прозореца ...

Лятото беше в разгара си. Нощите станаха хладни. Чувстваше се, как като тънко стъкло, ще се пропука и ще нахлуе есента. Все още имаше топли дни, но в квартирата на Лазура не влизаше слънце, не виждаше нито изгревите, нито залезите. През дневната виждаше парче небе, но блока отсреща скриваше залезите ...

И любовта
в душата да престане,
сърцето
да се сгърчи от слана,
във мене ...