Дъждовно... дъждовно
примижва... гръмовно.
От облачни пазви
дъждът се пролазва,
излива душата ...

Видях едно дете самичко плаче -
надува се и раменете му трептят.
Не виждах разум в очите му, обаче
чувствата му - огъня ще изгорят...
Веднага го прегърнах и целунах. ...

Закривам си очите с ръце,
но сълзите си текат, не спират.
За миг аз чувам твоето сърце
и тоновете моето пробиват.
Ръце отдръпвам от лицето плавно, ...

Точим фондове европейски
и чуждите сметки дори!
Сечем гори тилилейски.
Печатим фалшиви пари.
Избираме политически особи. ...

В плен
Аз съм в плен на аромата,
обичам тръпката в сърцето,
как ухаят тук цветята,
в градината насред полето. ...

Красива си като сълза в очите на девица,
пролята с тръпката на първата любов,
красива си като летяща във небето птица,
зареяна свободно в полета си нов!
Красива си като море резпенено игриво ...

Когато се надигна от пясъчното ложе на страстта -
те виждам как простора прекрояваш
с призрачните ножици на чайките.
Пред голотата ти вълните кротват, изплезили езици,
а ранните лъчи докосват върховете на гърдите ти. ...

Да платим сметката му за ток! “2”
март, 2013, Европа, София
Номенклатурчикът Стамо Пешев се насочи към прозореца на хола, бе дочул викове на многолюдно множество от хора. Живееше сам, на централна улица в столицата, в осемстайно жилище, закупено от него. Синът му и неговата жена бяха на разходка до ...

Защо очите ти са тъжни, скъпа моя,
сякаш ще заплачат в този миг?
Две нежни очи, които пронизват душата
ми като лунни лъчи, проникващи в дълбините на море...
Разголвах живота си пред тях... от край ...

Аз искам утрото да бъде
по-мъдро и от вечерта.
Да ме предпазва във деня ми
със непрекъсната черта.
Аз искам моят ден да мине ...

Без огради къщите са по-различни –
по-весели и шарени, по-мъдри.
И напролет върху жълтите кирпичи
асмите ще разпуснат топли къдри.
Ако щъркелът се сбърка да намине ...

Мамо, още помниш деня, в който ме роди.
Деня, в който първите ми крачки ти смело преброи.
И онзи ден, ден, в който сплете черните ми дълги коси
и за първия учебен ден чантата ми приготви ти...
После бал с татко ми сътворихте, ...

Колко души трябва да се самозапалят,
в отвъдното да идат, след като изгарят,
за да тръгнем най-накрая по нов път,
а не момите ни да продават своята плът?
Хората да живеят достойно, щастливо, ...

узряло ми е някак
за поезия
се искат млади листчета и пъпки
а моите листа жълтеят есенно
в предчувствие за сняг потръпвам ...

За думите и още нещо
По повод, че сме още живи,
защо не споделим по чаша,
език развързали ще можем
да спорим за съдбата наша. ...

ГЛАС ОТ ПЛОЩАДИТЕ
Не дойдохме от хубаво тук.
Нас ни води гладът и несретата.
Как не чухте гласа, оня звук
на последната дупка - деветата? ...

Съдбата не допуска грешки,
затова ни срещна и събра,
но мойта грешка, мила,
е че се влюбих в теб аз на мига.
Точно преди дванадесет години ...

Вятър разпали поредната факла
и вместо промяна довея печал.
Тази безпомощност, дните съсякла,
преля в нетърпимост и миг, загорчал
от недоволство, невяра, нелепост; ...

Не завързвай със песен крилете си!
И не слизай от своя Олимп!
Ако дойдат в живота ти есени,
ние в музика ще ги претворим.
Ще извикаме всичките залези, ...

Недей
Не се заселвай в мен. Не заслужавам.
Живея в светове и чувства спорни.
От навика проклет да се раздавам,
сега приличам на дърво без корен. ...

Зеленото пълзи по планината.
Превзема долове и върхове.
Разгъва силите си в равнината
и атакува с южни ветрове!
Под напора му стене планината. ...

И днес пак ще кажа наум "обичам те"!
И днес пак ще те изпращам с тъжни очи.
Никой не ще ме разбере,
не би ме разбрал и самият ти.
Този път не ще се върнеш, ...

Като дъжда
Тъжен ли е облакът дъждовен,
че толкова обилно заваля?...
За твоите сълзи ли съм виновен
или дъждът навява ти тъга?.. ...

Валс. Феерия във черно-бяло.
Стомана. Гладко кадифе.
Като струна е крехкото тяло,
а неговото - острие.
Притиснати, до болка слети ...

В ГОРАТА НА ВРЕМЕТО
Крача в здрача на Времето,
сипкав и влажен,
под клонака на дните преплетени крача
и е пътят ми призрачно-бял и миражен, ...

Един ден оставаше до свършека и затова трябваше да оползотворим последните си часове. Наехме стая в новооткрит хотел и след бързата вечеря още по-бързо се разсъблякохме. Така необуздано се нахвърлихме един срещу друг, сякаш всеки момент маите щяха да съборят небесата върху нас. Екстазът ни заля като ...

Кънтиш. Във мислите.
До костите.
В очите ми - по тебе разпилени.
Оглушавам понякога.
Силен си. ...

забравата е волност,
времето изкупва всичко,
отлита изкуплението
и ти оставаш пак
в търпеливото очакване ...