Молитва
Звездите пак в прозореца надничат,
като гадателка стара луната мълви,
с безумни сенки по стените тича
и очертава в мрака твоите очи... ...

До края си оставаме деца
и цял живот играем като малки,
макар с покварени от зло сърца,
от егоизма ни, дори сме жалки!
Така, че все играеме игри, ...

Копнеж
Копнеж за топлината (на две очи).
И за жаравата
на две опарващи ръце.
Усещане за притихнала нежност. ...

Матракът на пода свален ни разказва
за двама, които събира, а после разделя;
нашепва за страсти свирепо горели,
раздира чаршафа и спомена също.
Краката им вплели мига до забрава, ...

БЕЗВРЕМИЕ
... Едно обаче зная с положителност –
от тука просто няма път “нататък”!
И не защото с пагубна стремителност
асфалтът просто скача във водата ...

О, не! Не може да бъде! Пак ли съм влюбена? За кой ли път сама се обричам на болка и сълзи? И за кой пореден път си казвам, че е било за последно и че повече няма да повторя тази грешка? За последно, до следващия път. Тогава пак ще е за последно. Един мъж, а значи толкова много и съдбата ме е завърз ...

Защо трябва да си отиват хората от този свят...
Защо трябва да ни оставят, когато изглеждат най-здрави...
Мечтите ни се разбиват, а идва тъгата...
Защо чудеса се не случват...
Защо не се съживят... ...

Морето бушуваше с пълна сила.
Стоях на брега, гледах големите вълни
как разбиват се в скалите,
и въпреки че е бурно,
не се страхувам да се хвърля в него ...

Отново не заспивам, но не се и съпротивлявам. Намирам покой в думите, в буквите, в красивите нежно изплетени изречения, тихо нашепнати от душата.. Наслаждавах се на естетическата красота на родния език, който пълнеше сърцето ми с толкова широка гама от емоции. Отново намирам покой в тихата прохладна ...

*
...
сънят е слабост...
промъква се бавно
разкъсва очертанията ти до липса... ...

Абсурдните неща са тъй нелепи.
Като хладилници за ескимоси.
Подобни на биноклите за слепи.
И отговорите на глупави въпроси.
Абсурдите отварят ни очите. ...

Вече знам за Касикяре*, откъде тече
и как във себе си навлиза.
И кога пред мен ще съблече
една змия последната си риза.
Мойто тяло с напукана кора е, ...

Аз обичам безкрай
и за теб го изричам.
И съм ад, и съм рай,
и така те обичам.
Днес съм тиха вода - ...

сякаш и ти не пожела да повярваш,
че можеш да разсееш тревогата в сърцето си
и да си истнински,
без да заблуждаваш себе си,
сякаш не можа ...

След себе си оставя прясна рана,
пресъхнали от сълзите очи,
усмивка, непохватно изиграна,
под чийто блясък болката личи.
Молитвите след нея са напразни ...

Нека дълго да те има с мене, Господи! Писна ми да вярвам все сама!
Прегърни ме като бял апостол! Нека пиша с твоите слова!
Малка съм, а съм голяма някак, лудичко звучи като гърмеж...
Качвам се безропотно на влака - само трябва да ме поведеш.
Дай ми малко, алчна ли те искам? На кафе със мен да постоиш. ...

Просто истината
Тази история не съм я измислял аз. Не! Всичко тук е самата истина! Това, което ще ви разкажа е просто една истина от сивия и суров живот – истина, която се случва често и единственото, което аз съм измислил тук са имената и нищо повече.
Този, да го нарече разказ, е просто едно огледа ...

Белият лист
е нелепо платно на срама.
Свободата изтича, тя не извира.
Пиша отдолу нагоре през зимата.
През моята призма. ...

По късче душа ще дам аз на всеки
къс по къс, ще я дам цялата.
На теб и на теб,
и на всички човеци,
ще спра... щом удари камбаната. ...

There’s only one way to soothe my soul!!
Аз – едно скромно 21-годишно момиче с ярко червено червило. Сестра ми – страшна мацка, само на 16. Двете – на концерт на Депеш Мод, пристигнали рано в десет часа сутринта. Едно наистина забавно и екстазно преживяване.
Първоначално докато чакахме баща ни да ни ...

Нарисувай ми реалност. Паралелна.
Където няма други.
Само ти и аз. Където облаци се спускат по команда и вятърът се смее с тънък глас. Нарисувай ми вселена. Нереална. Окъпана във слънчеви лъчи.
И цялата да бъде във зелено,
да чувам само морските вълни. ...

Урониха се дните от надежди,
и ти не пълниш моя лист,
посях в градината си прежди
и с тях оплетох скършен стих.
И ти си вплетен, но умираш ...

1. Когато тръгна, ти не се обръщай,
и без мен животът ти ще продължи,
книгата от спомени недей разгръща,
тя може силно да те натъжи!
2. Когато тръгна, ти не викай да остана, ...

Очаквам с нетърпение нощта,
когато всички спят.
За да остана в тъмното сама
със мислите за теб.
Изплуват... слънчевата ти усмивка, ...

Сред сивото - там някъде, остава недовършена,
без нежност и без огън, една любов - прекършена.
Изгубват се мечтите - от вятъра отнесени,
солени са сълзите, но сладки - с дъжд примесени.
Понякога изглежда - животът спи в забрава, ...

Ако погледна изгрева, когато
едва пробива мрака на нощта.
И видя птици, подредени в ято,
когато се завръщат у дома.
Ако загледам цветето красиво, ...

Нарисувай ми, художнико, тъга,
използвай тъжната палитра на боите,
не ги пести, разреждай ги с дъжда,
аз искам цялото платно да е покрито
от тъмната и придошла река, ...

Опитах се да избягам от собствените си мисли. Успях! За кратко. За колко време можеш да избягаш от себе си - минута, час... или просто и бягството е една от илюзиите, които си създаваш, за да успееш да приемеш неприемливото. Страх ме е. Страх ме е, че мечтите ми ще си останат само блянове, че животъ ...

Не очаквай, мили друже,
от съдник тук,
като приятел там да се завърнеш.
Аз чуя ли от теб присъда,
мигом в тебе вяра губя. ...

Поседнала на двора, под старата асма,
ето, червеното мушкато разцъфтява,
перуниката, разперила чудни цветове до премала,
погалва с аромат неземен, и той в мен запява...
Божурът разлиства своите пъпки ...

Към кого сърцето ми пътува,
за кого душата ми тъжи,
споменът за тебе ме вълнува,
затова - писмо ми напиши.
Напиши, че друга днес обичаш, ...

С П А Р Т А К
Заспиват вечер тракийските полета,
а духът на гордия Спартак броди.
Долетял от времето с огнена комета,
да напомни за съдбата на измъчените роби. ...

Полусън,
полумрак,
полутон.
Полуистина,
полулъжа. ...

Не разбирам утрото ви светло,
не разбирам сделките ви тъмни.
Изборите минаха и ето,
с нови депутати ще осъмнем.
Нови ли са? Никаква промяна! ...