дребните жестове
малки но ценни
същински монети
двете страни на
лицата им ...

Художникът рисува
Съкровище скрито -
светът под ръцете му.
Дочувам зеления смях
на дърветата. ...

Летя, разперила ръце широко,
чаровно въздухът ме гали.
Далече съм от всичко, нависоко,
а Слънцето лъчи от мене пали.
Искри просветват, аз съм нажежена. ...

Oбичам те, ти си моята крепост,
безценната ти усмивка прогони пепелта от моите кости.
Играя смело с пленяващите ти очи,
чардак и чадър не ги спира, докосват ме като слънчеви лъчи.
Атома бих разцепил, за да зазвъни в ушите ми меденият ти глас, ...

Сивите дни изкълваха зърното на надеждата.
И по голия харман на душата
без дъх препуска вятърът.
Едно зрънце зарито,
от човката на дните скрито, ...

Разскъсан между двата свята.
Моят свят.
Където всичко е наопаки.
Изпълен с болка и със смърт.
Но въпреки това е моят свят. ...

Ще имаш всичко, стига да го пожелаеш, да повярваш в съществуването му. Само трябва да протегнеш ръка и да отвориш завесата - да излезнеш на сцената и да видиш всичко това, което те очаква. Страхуваш ли се?! Да, нормално е - не знаеш какво е оттам. Но пък колко пъти си стоял отзад и си чувствал атмос ...

СТРУНАТА
Струната на спомена се скъса
и звукът изчезна на мига...
Цигуларят теглеше лъка си,
търсеше сребристата тъга, ...

Един въпрос и днеска ме измъчва.
В главата ми натрапчиво се впива.
И свойте еманации излъчва,
и все ме жили като със коприва...
Нищожество ли е човекът славен?! ...

Ръката ти е вплетена във мойта
- пръстите ни образуват мрежа.
Студено ми е. Може би понеже
само си представям твойта.
Няма те. И твоята ръка ...

Разказ на Оши и Пили
Здравейте отново, ние сме Оши и Пили.
Както със сигурно си спомняте, потресени от ненавременната смърт на незабравимия (и незапомнен от никого) Дони, ние решихме да ви разкажем всичките му приключения. Ще започнем с това, което най-силно вълнува младите души – първата и най-вели ...

Отминаха вече гуляите
с огромни и тежки софри.
Препълнени пак са трамваите -
настъпиха мрачните дни.
Как долно изблъскват се хората! ...

Ролан Грецки се провираше между хората в претъпканата изложбена зала и се чувстваше зле. Единственото, което искаше в този момент, беше да се скрие в някой ъгъл и да го оставят на мира. Струваше му се, че му обръщат повече внимание, отколкото на самия автор, който откриваше тази вечер изложбата си.
...

БЕЗКРАЙНОСТ
„Той бе поет”, навярно ще рекат,
но мен тогава няма да ме има.
Очите уморени ще заспят,
видели своята последна зима. ...

понякога
емоциите се закрепят
по ръбчето на тишината
залепят се
(като светулките) ...

Стриптийзьорката от нощния бар на Бърбън стрийт в
Ню Орлиънс
О тази ярка светлина червена
във бара, като бикове възбужда
мъжете и те чакат настървено, ...

родство ти мръсно и живот
бъди проклет
ако те стигна
ще те удуша
със голите си ...

-----
Има пътища много, различни —
със завои, безкрайни и стръмни.
Никой път на друг път не прилича —
в ден замръквам, а в нощи осъмвам. ...

Тъгувам и плача.
Самота ме обгръща,
липсва ми любовта.
Ронят се сълзите,
падат една по една. ...

Не искам обичта ти, а да зная,
че те боли за мене и че страдаш.
Да, грешна съм, но и не вярвам в Рая -
харесва ми да виждам как пропадаш.
Доволна съм, когато се обръщаш ...

СЪКРОВЕНО
В памет на актьора Васил Радомиров (моят дядо)
От неказани думи крещи тишината,
а стихът ми в агония тиха мълчи...
Прожектирам си спомени и се вглеждам в стената - ...

С вятърни мелници, може би, е крайно време да престана да се боря...
Може би трябва да спра да вярвам и да се надявам.
Защото знам - аз суха от водата няма да изляза, каквото и да сторя.
И когато дойде краят, само аз ще страдам...
Не се щадих и себе си раздадох, ...

лазурна тишина
лазурни пустота
броиш мигове
в които си повярвал тайно
и които си извисявал ...

Земята си потърсих със очи,
а после дълго птиците рисувах.
Крилете им ми станаха мечти,
в ятата им до изгрев те будувах…
И питах, как във този дрипав свят ...

искаш ли
да придружиш
една пепеляшка на бала
и като казвам пепеляшка
не очаквай да се влюбя в принца ...

Един рибар тюлена два убил.
И след това, когато се удавил
и пред съда небесен се изправил,
очаквал, за греха му "за награда",
че Свети Петър ще го прати в ада. ...

Любовта се не губи,
сменя пръстен с окови.
Между двама влюбени
някой влюбен е повече.
Между несъответствия, ...

Излишно е. От все сърце те моля:
Тръгни, дори да чуваш... Остани!
Опитах да премина, но затворен,
тъй дълго беше пътят! А незрим,
се молеше за слънце хоризонтът ...

Жена съм.
Странна и различна,
Загадъчна, ранима и добра.
Дойдох на слънцето с усмивката,
с гнева на бурята през март, ...

Много его има в мен,
твърде много его.
Хем заема място, хем
ме боли от него.
Да е плевел, с две ръце ...

Един ден в Пустинята...
Днес Вятърът отнякъде домъкна
сам облаци дъждовни над Пустинята
и Сахара тръпнеща замлъкна
сега пред чудото невиждано... ...

… след края на всички земни кълбета…
И те обичам до смърт.
Ти мен – жестоко.
Сам орисваш последните думи.
И ги нижеш. Ей там… На високото. ...

Усещаш ли го чудото повратно,
което извисява, храни и издига!?
Безумник кой е – безвъзвратно
топи приятеля – в интрига…
Твориш ли, си имотен, значи, ...

Звънецът дрънчеше настоятелно под акомпанимента на блъскащ по вратата юмрук. Алина се втурна надолу по стълбите да отвори. Малък бял пудел я следваше по петите, лаейки непрестанно.
Отвън стоеше непозната жена на около трийсет години. Някои ценители на женската красота биха казали, че лицето ù, което ...

Истината е фарс, а фактите се поддават на оформяне и промяна чрез вложени в тях време и положен труд.
Боговете могат да са хора, а хората - богове. Какви са разликите тогава? Една от главните е несамодостатъчността, плахостта и вградените в човек нужди, предпоставящи контролируемостта му. Освен това ...

Пулмологично*
Отвъд
представата
за мрак и светлина
на въздуха дали му е добре? ...

Бързо минаха тези години.
Ето ти стана юбилярка.
Години за чудо и приказ,
с дух на младежки мечти.
Събираш ни бързо, сърцато. ...

ЩАСТЛИВА ЛИ...
Разбира се, че съм щастлива,
имам две прекрасни дъщери,
съпруг и дом, приятели красиви
и толкова за сбъдване мечти. ...